Магребът търси нова стратегия заради експанзията на „Ислямска държава“

Франс прес

Страните от Магреба изглежда са изненадани от експанзията на групировката „Ислямска държава“ в Либия, но започват да се мобилизират, за да предотвратят пълната катастрофа на тази страна, за да не послужи тя като трамплин на джихадистите за региона.

Мароко вчера бе домакин на среща между двата оспорващи си легитимността парламента в Либия. Политици, представляващи различните страни в конфликта, са поканени да преговарят идната седмица в Алжир, съобщи Мисията на ООН за оказване на помощ на Либия.

Тази дипломатическа активност показва, че страните си дават сметка за неотдавнашното задълбочаване на либийската криза, която се интернационализира с включването в нея на джихадистите от „Ислямска държава“, които досега се биеха в Сирия и Ирак.

„Географската близост несъмнено увеличава опасността“ за Тунис, Алжир и Мароко, каза председателят на Тунизийския център за наблюдение на глобалната сигурност Джамил Сая.

Следователно е необходимо тези страни да определят „обща стратегия, за да не позволят „Ислямска държава“ да излезе от границите на Либия“, смята той.

Алжир, който по принцип си мълчи по тези въпроси, всъщност е най-добре подготвен и би могъл да даде насоки, „тъй като вече е имал работа с война от този тип“, когато през 90-те се е борил с джихадистки групировки, уточнява експертът.

Досега за съседите на Алжир изглежда най-важното бе да спрат потока на бойци, заминаващи за Сирия, Ирак и Либия: според Тунис и Рабат две-три хиляди тунизийци и 1500 мароканци са заминали за там.

Мароканското министерство на вътрешните работи също констатира, че съществува такава опасност, тъй като „Ислямска държава“ не спира да тръби, че възнамерява да се разшири към страните от арабския Магреб, минавайки през Либия“. През лятото на 2014 г. кралството затегна контрола над пътниците, за които има подозрения, че искат да се присъединят към джихадистите.

НЕЯСНОТА

Тунис уверява, че е попречил на хиляди хора да заминат и е поставил под постоянно наблюдение 500-те си граждани, върнали се в страната.

Но границата му с Либия е „пропусклива“ и това прави борбата изключително трудна. Според „Ислямска държава“ Тунизиец е участвал в януарското нападение срещу хотел „Коринтия“ в Триполи, при което бяха убити 9 души, а друг тунизиец е извършил самоубийствен атентат в Бенгази. Тунизийци, биещи се за „Ислямска държава“, отправиха заплахи към родината си през последните месеци.

Ситуацията е още по-сложна, защото предизвикателството има и социално-икономическо измерение – южната част на Тунис от десетилетия се препитава от всякакъв вид трафик с Либия. Следователно за Тунис, който рискува да предизвика социална експлозия, ако границата бъде затворена или контролът стане щателен, дилемата е сериозна.

Властите обаче изглежда не следват ясна линия. „Тероризмът се издържа от контрабандата, а контрабандата съжителства с тероризма“, каза тази седмица министърът на вътрешните работи Нажем Гарсали. „На това трябва да се сложи край“.

Противно на изявлението му, министърът на отбраната каза няколко дни по-рано, че „няма смисъл да се тревожим“, защото „отделните либийски фракции се бият помежду си. Тунис не е приоритет за тях“.

С откриването на две консулства обаче Тунис прави опит да възстанови присъствието си в Либия и се ориентира към създаване на преки връзки с кабинета, наложен от милициите „Либийска зора“ в Триполи. Отделно поддържа и връзки с международно признатото правителство, базирано в източната част на Либия. „Нямаме впечатлението, че има ясна стратегия, виждаме по-скоро опипване на почвата“, каза Сая.

ДЕРАДИКАЛИЗАЦИЯ

Подходът на държавите от Магреба, насочен главно към сигурността, не може да предложи окончателно решение, защото „факторите, които предизвикват явлението, не са изчезнали“, подчертава Мохамед Масбах, анализатор в центъра „Карнеги“.

Според него това са икономическата, социална и емоционална уязвимост на младите. „Държавата трябва да преосмисли регионалното развитие, да положи усилия в страдащите региони“, призовава този експерт по ислямистките движения.

Въпросът за дерадикализацията е друго голямо предизвикателство за тези страни. Масбах предлага „интеграционен подход“, който да даде възможност на тези, които заминат на джихад, „да се върнат в обществото, запазвайки радикалните си идеи, но без да ги прилагат със сила“.

Алжир неотдавна предложи да създаде на своя територия център за дерадикализация, изтъквайки „доказания си опит в тази област“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.