„Всичко по темата” или как медиите говорят за смъртта (по повод убийството на Вероника Здравкова)

Наскоро заглавие в национален всекидневник като че ли смути обществото или по-скоро само отделни хора. Вестникът „24 часа“ беше сред първите, които „интригуващо” за аудиторията поднесоха новината за смъртта на 23-годишната Вероника Здравкова.

Текстът бе не просто интригуващ, а пикантен, както отбелязаха коментари в интернет. На 3 март, когато още нямаше разкрития за убийството на студентката, вестникът излезе с интересно заглавие: „ПЪРВО В 24 ЧАСА: Намериха тялото на изчезналата студентка в Янтра, била по бельо (Всичко по темата)“. На това биха могли неблагородно да завидят и жълтите медии, с традиционните им заглавия и снимки, способни да отблъснат и некрофил.

Наистина, като че ли е по-лесно срещу вестник или журналист да бъде заведено дело в съда за това, че критикува или съобщава факти, които може да са полезни за обществото. Когато обаче се съобщава трагедия по начин, нездравословен за обществото и близките на загиналия, освен тиха морална глоба, друга няма. И заглавията продължават да излизат, те валят.

Така стана и в случая на Вероника, която беше решила да не използва кола, самолет, ферибот или танк, за да се прибере към дома си, а да върви пеша по един неосветен и безнадзорен ключов район. Но за причините за тази смърт трябва да се говори отделно – с подробности, внимание и последователност. С посочване на проблемите. Наистина, за тези неща медиите не се втурнаха да говорят. Вместо това те предпочетоха да коментират детайли около убийството, макар и да не са сигурни в тях, понеже разследващите не бяха излезли още с изводи.

Но важно ли е? Важно ли е например, че в един и същи текст оръжието на убиеца бива наричано по няколко най-различни начини – малка брадва, сатър или нещо друго, без все пак да се уточни, че още не е съвсем ясно какво е то. Очевидно належаща е употребата на сензационни думи, нищо че те личат като брадавици на текста.

Това са ярките примери свързани с „журналистика” у нас – примерите за отсъствие на такава. Ако някой е смятал, че криминална журналистика съществува, греши –тя е основно сведена до сензация. Думите „сърп”, „малка брадва”, „тесла” валят в безпорядък, целят да уплашат, впечатлят, не и да информират (колко старомодно наистина е последното). Тук информативният детайл служи единствено за възбуждане, гъделичкане на интереса, изостряне на едно първично и срамно обоняние. Смъртта е ягода, толкова по-голяма и червена, колкото потенциал за сензация има.

В един предишен момент, от солидарност или просто рефлекс, медиите имаха проблясък. Става дума за периода, в който те подкрепяха исканията на общността на майките на жертви на убийства. Тези майки, сред които Радмила Въжарова, Виолета Александрова и Таня Евтимова, търсеха правата си и лобираха за нужни за обществото съдебни реформи. Тогава медиите разговаряха с тях, следяха развоя на делата, което според Радмила Въжарова и други майки имаше благотворен ефект. За съжаление този момент отмина и темата е на път да бъде забравена. Защо медиите сега, след случилото се с Вероника, говориха за всичко друго, но не и за каузите на „майките в черно”?

А иначе защо? Защото е по-лесно. Неморалното медийно изделие винаги е най-лесно за изработка. За медии, често лишени от съдържателни изследвания, безпристрастни интервюта, културни рецензии, е най-лесно да се възползват от една трагедия.  И ако ги наричат национални медии като цяло, значи вече имаме нов синоним за дъно. Нищо. И без това речниковият фонд на журналистиката ни обеднява.

Както бе споменато, разглежданата статия от деня на националния празник на „24 часа” включваше и фразата „Всичко по темата”. Но какво би трябвало да значи „всичко” във връзка с една трагедия? Може би това, което може да залъже човешкия глад за истина и стойностен прочит?
А това „всичко” значи най-напред, че не бива да се публикува нищо болезнено за близките на загиналия човек. „Всичко” е най-вече обглеждане на всичко обществено наболяло. В  случая на Вероника, това можеше да е журналистическо разследване за мястото на престъплението – за предишни инциденти, ако е имало такива, на същото това място, за търсене на отговорността за запуснатия ключов район; за правосъдието у нас.

Както коментираха възмутени, добавката „била по бельо“ в случая на Вероника служи най-вече за засилване на ефекта. Или може би сме стигнали дотам, че трябва да се радваме, че вместо например  думата „бикини”, журналистите са се смилили и използвали що-годе свенливата „бельо”?

Смъртта на Вероника беше показателна за неща, които доскоро  изглеждаха като държани поне на изкуствено дишане – например за края на уважението на медиите ни към човешката трагедия. За липсата им на солидарност, импулс за разследване.

И друго пролича. Как за пореден път някой може да загине от прогнозируеми иначе събития – например срутване на стара столична сграда, необезопасен фонтан, неподдържан район, дискотека без стандарти за безопасност.  Това е липсата на интерес у нас към онзи специфичен вид мрак, който е способен да роди трагедия. Този мрак може да плъзне от един изоставен път, мост или подлез, район, студентски кампус във Велико Търново или София.

Това е онази тъмнота, която незнайно защо бива осветена само от човешкия писък, от нечовешка трагедия, от гнева на хората в едно населено място. Пак писъци бяха причина за закъснели опити за регламентиране в Студентски град София след бруталното убийство на Стоян Балтов.

Да, писъците са поводът за диалог между архитекти,градоначалници, общинари, на които е поверено да стопанисват (животи).

И отново за смъртта. Може би някой ден ще се научим как да говорим както трябва за нея.