Немцов оставя празнина в ръководството на руската опозиция
Нийл МакФаркар
Борис Е. Немцов, застреляният миналата седмица седмица критик на Кремъл, винаги е изпъквал сред пъстрия набор от бивши министри, пенсионирани шпиони, милиардери, интелектуалци и други, които образуват анемичната руска опозиция.
Той беше главният организатор на спорадичните улични демонстрации на опозицията, които поне показваха, че демократичното движение все още е живо. Немцов съумя да убеди разнородна група мъже и жени – по-умели в караниците за лидерски постове, отколкото в обединението – да се консултират за действията си.
Хора от опозицията и анализатори казват, че тези две негови роли – ако оставим настрана острите му атаки срещу президента Владимир В. Путин заради корупцията и войната в Украйна – вероятно са изиграли роля за убийството му миналия вторник от неизвестен нападател в непосредствена близост до Червения площад.
Въпросът сега е дали опозицията ще съумее да се оттласне от тази смърт, за да се утвърди в политическия живот, или ще затъне още повече в неизвестност и безличие.
„Те се намират на кръстопът“, казва Александър Пожалов, политолог и директор на Института за социални и политически изследвания в Москва. „Убийството на Немцов трябва да накара демократичната опозиция на Москва да преосмисли стратегията си, като започне от отношенията помежду си“.
През годините либералите са разделиха на поне половин дузина политически партии и действаха под множество объркващи, незапомнящи се имена, но без ясна идентичност. И тъй като не успяха да се издигнат над борбата за ръководни постове и да се споразумеят за единна платформа, затова и единствената им обща позиция е „Долу Путин!“, казват експерти.
Избирателите не бяха впечатлени от това. Огромното мнозинство продължава да е благодарно на Путин, че донесе стабилност и благоденствие след икономическите трудности и разюзданата престъпност, последвали разпада на СССР през 1991 г. Тогава някои важни опозиционни фигури заемаха известно време постове в Кремъл, но това не помогна.
През последните години Путин укрепи позициите си, като дърпаше струните на национализма, като анексира Крим и убеждаваше руснаците, че живеят като в обсадена крепост.
Европа и САЩ наложиха санкции с надеждата, че последвалите икономически затруднения да накарат руснаците да подтикнат Путин към промяна. Вместо това санкциите имаха обратен ефект, използван от Путин да убеди руснаците, че Западът иска да постави страната на колене.
„Сигурността има двойствено значение в Русия“, казва Глеб Павловски, бивш президентски съветник. „Това е както национална, така и социална сигурност и в техните очи тези две понятия се свеждат до една дума: Путин.“ Опозицията, която се чувства в безизходица, често се изказва в подкрепа на санкциите и други западни мерки за натиск върху Путин. Тя често набляга на необходимостта от въвеждане на западни ценности като върховенство на закона, което обаче не предизвика отклик. И това също е изгодно за Путин.
Кремъл използва монопола си върху държавната телевизия, за да представа опозицията като лакей на Запада и всекидневно набива на хората твърдението, че критиците на властта са „пета колона“ или, по думите на Путин, „национални предатели“, които работят за чужди интереси. В средите на опозицията преобладава теорията, че Немцов е убит от неуправляеми крайнодесни активисти, които само са чакали заповед от Путин страната да бъде „прочистена“ от предателите.
Последният такъв епизод се разигра на 21 февруари в центъра на Москва, по време на демонстрация на „Антимайдан“ – подкрепяното от Кремъл националистическо движение, твърдо решило да не допусне искания за смяна на властта в Русия подобно на революцията в Украйна.
Видни членове на „Антимайдан“ дадоха в четвъртък пресконференция, за да отрекат, че са свързани по някакъв начин с убийството. То е организирано от чужбина, казаха те.
Но критиците на правителството настояват, че непрекъснатото повтаряне на тезата за предателите създава „атмосфера на омраза“, която според тях е довела до смъртта на Немцов. „Това е резултат от пропагандата на омраза, защото всеки ден руските медии се опитват да убедят руските граждани, че в нашата страна има врагове, които работят за Държавния департамент, работят за Вашингтон или някои други страни и че те искат да съсипят Русия“, казва младият член на парламента Дмитрий Гудков – един от малцината, които открито критикуват Кремъл.
Несъмнено либералната опозиция среща трудности в набирането на последователи, особено извън Москва и Санкт Петербург, и това отчасти се обяснява с факта, че повечето от нейните членове са в „черните списъци“ на държавните медии. Тя се опитва също да акцентира върху една-две взривоопасни теми – каквато е корупцията, – но обществото не обръща внимание. „Те казват на хората: вашето правителство е корумпирано, а те им отговарят: Да знаем, но пенсиите ни се изплащат навреме“, обяснява политическият коментатор Константин фон Егерт. По думите му опозицията трябва да положи повече усилия „да се утвърди като търговска марка“.
Опитите това да бъде направено около едно лице до голяма степен се провалиха. Вихрушка от съдебни дела, вкл. цяла година под домашен арест, отдалечиха Алексей Навални от организационната работа. А някои левичари са притеснени от неговите националистически изявления, с които напада работниците имигранти. Милиардерът Михаил Прохоров, собственик на „Бруклин нетс“ от НБА, и сестра му Ирина Прохорова се оттеглиха от ръководството на „Гражданска платформа“ – ход, възприеман като защита на техните бизнес интереси, тъй като Кремъл се е дразнел и от по-умерени критици.
Възможно е либералите да преодолеят своята дамга и да привлекат около 15 процента от гласовете в национален мащаб, казват анализатори, но преди това те трябва да изработят платформа, която акцентира върху „патриотичния либерализъм“.
Тази година например имаше улични демонстрации в Москва заради намаленото финансиране на здравните услуги. Така че либералите могат да изградят платформа за социални и икономически промени, вкл. и в помощ на предприемачите и за отмяна на държавния контрол върху най-малко 50 процента от икономиката, казват експерти.
Фон Егерт каза, че за опозицията би било по-добре, ако действа по-скоро като правителство в сянка, с постове по широк кръг от въпроси, вместо само да реагира „на парче“ срещу политиката на Кремъл. Възможно е икономическият спад – инфлацията може да достигне 15 процента, а страната може да изпадне в рецесия – също да даде тласък на либералите.
„Може да се стигне до битка между телевизора и хладилника“, казва Гудков. „Хората разчитат на информация от телевизора, но ако хладилникът е празен, те няма да вярват на пропагандата“, добавя той.
Вероятно най-важната възможност е либералната опозиция да засили присъствието си в парламента – 225 от 450-те депутатски мандата ще бъдат определени на изборите през 2016 г. с мажоритарен вот, а не по партийни листи.
Но не е ясно дали те ще мога да си сътрудничат. „Либералите не са достатъчно популярни, за да отнемат гласове от пет или шест парти“, казва опозиционният политик Владимир Рижков.
Засега повечето дейци на опозицията изглеждат прекалено стреснати от смъртта на Немцов, за да се съсредоточат върху бъдеща организационна работа.
На поклонението политици дадоха да се разбере, че има различни мнения дали не е рисковано да се остава в Русия, за да се продължи борбата. Някои вече гледат навън, макар и да признават, че това убийство може би цели да предизвика подобно масово емигриране. „В тази страна няма чист въздух“, казва Галина Тимченко, главен редактор на Meduza.com – новинарски уебсайт, основан от нея в Латвия през октомври м.г., след като е била уволнена от една от най-уважаваните новинарски организации в Русия.
БТА