Земетресение в ГЕРБ, регистрирано в Тексас, но не и у нас

Иво Инджев

Мнозина ще бъдат изненадани да прочетат тук, че от гледна точка на българската политика личността на миналата седмица не е подалият оставка министър на вътрешните работи Веселин Вучков, нито дори Румяна Бъчварова, номинирана неочаквано от премиера Борисов да го замести.

Не за първи път, случайно или не, политическите наблюдатели в България пропускат да доловят есенцията от напарфюмираната ни с фалшиви сензации политическа действителност. Нито е изключение фактът, че други си пъхат чувствителните носове в нашия заден двор и безпогрешно определят диагнозата – в случая тя е остро респираторно възпаление, породено от хронична липса на свобода в ГЕРБ.

Оставката на вътрешния министър в България сигнализира, че българското правителство продължава да бъде слабо, разделено и нестабилно. Кабинетът на Бойко Борисов е нестабилен и губи подкрепа. Това се твърди в анализ на базираната в Остин, щата Тексас американска частна разузнавателна агенция “Стратфор”, цитирано от Клуб Z.

Последната оставка показва, че премиерът Бойко Борисов ще се изправи не само пред правителство на малцинството, но ще се стигне и до разединение в рамките на собствената му партия, смятат анализаторите. Агенцията припомня, че популярността на ГЕРБ е паднала след изборите. Социологически проучвания показват, че само около 23 процента от избирателите биха подкрепили партията на Бойко Борисов, ако се проведат отново избори.

Правителството на Борисов е слабо и разделено. То ще намали своите външнополитически амбиции, защото неговото ръководство ще бъде принудено да съсредоточи вниманието си върху преодоляването на вътрешни предизвикателства, смятат от “Стратфор”.

Вътрешните проблеми в българската сложна политическа обстановка вероятно няма да се променят – това е цялостната политическа позиция по важни въпроси, като например по-тясно сътрудничество с НАТО или енергийна диверсификация. Но слабо и разделено правителството в София вероятно ще бъде ограничено в преследване на амбициозните цели на външната политика.

Западните правителства се намесиха в София, за да си гарантират, че България, която е страна силно зависима от Русия за енергия, ще остане верен съюзник на западните енергийни планове. Но, в страна, която е имала избори три пъти през последните две години, политическата нестабилност ще ограничи способността, която пречи на правителството да си сътрудничи със Запада по ключови въпроси за енергетиката и сигурността, смятат анализаторите.

Да проследим част от събитията от изминалата седмица като във филм, в който следователят се връща отново към доказателствата от мястото на престъплението за улики, които се изплъзват при първия оглед на терена.

Открояващото се ключово събитие беше оставката на министър Вучков на 4 март. Ден по-късно не друг, а вицепремиерът Бъчварова се присъедини внимателно, но достатъчно ясно към коалиционните партньори, които публично изразиха несъгласие с позицията на Борисов чрез ласкавите си оценки за министъра в оставка. Тя похвали от телевизионния екран честността на Вучков и препоръча на неговото място да бъде назначен негов двойник (човек с профила на Вучков, както се изрази тя).

Буквално часове по-късно Борисов изненада дори властелина на партийните структури през изминалите години Цветан Цветанов с изявление от парламентарната трибуна, от която номинира за нов министър на вътрешните работи точно Бъчварова – човек с профила на Вучков(?), т.е. противник на статуквото в МВР и ДАНС, което Борисов се беше заинатил да опази по причини, които отказа да съобщи публично.

Какво всъщност е станало зад кадър?

На кораба на Борисов, под радостния акомпанимент на червения оркестър (със солисти Бриго Аспарухов и Сергей Станишев, аплодиращи неотстъпчивостта на премиера) зрееше бунт. Капитанът предприе ход, с който да запуши пробойната. Засега.

И все пак, коя е ключовата личност в тази не много скрита картинка?

Това беше скритият междувременно Методи Андреев (скрит, защото медиите изведнъж загубиха „апетит” да го канят да развие тезата си за пасуването на българските служби в контрирането на руската хибридна война в България). Той си „позволи” да каже истината за руската намеса в България на същия онзи 4 март, малко преди оставката на Вучков да бъде огласена.

Депутатът обобщи, че по тази линия службите в България не си вършат работата. Той дори припомни как на две серии бяха изгонени руснаци и руско говорещи заговорници срещу българската сигурност през лятото на 2000 г. и пролетта на 2001 г. – голяма „грешка” (в очите на Борисов) да посочи управлението на Иван Костов като положителна алтернатива на бялото знаме пред руската намеса, с което Борисов спира и останалите си подчинени да се борят срещу нея.

Методи Андреев не само изрази основателно възмущение от присъствието на руски депутати на шествието на „Атака” на 3 март, на което беше искано отстраняването на президента Плевнелиев, но и заплаши да напише писмо до министър Даниел Митов с настояване министерството на външните работи (на суверенна България, все пак) да отправи протестна нота до Москва по този повод – намерение, което също увисна в информационната мъгла. За пореден път, когато „опасната” тема за руската намеса се появява, българските медии се разсейват – все едно, че нищо не се случило.

Андреев, както се казва, ритна кошера. И „пчеларят” Борисов, бъдете сигурни, е реагирал като ужилен.

Докато на Методи Андреев му нахлупиха медийна шапка невидимка, чак от Тексас се обадиха анализатори, доловили сътресението, осветено от радостни протуберанси в средите на Петата колона. Те издадоха Борисов и му се наложи да потушава пожара по метода „огън срещу огън”. Малкият намек на разграничаващата се за първи път от него Бъчварова и големият шамар на Андреев по проруските залитания на Борисов свършиха работа. Засега.

За отвличане на вниманието от главния въпрос (частичното поражение на Петата колона) червендалестите интриганти завъртяха междувременно в мелницата на медиите интригата на две несъвместими хипотези. От една страна твърдят, че Бъчварова е направо „назначена” от кръгове, близки до президента Плевнелиев, а от друга – че Борисов я готви за президент (срещу почти сигурната кандидатура на Плевнелиев за втори мандат). Кое от двете е вярно?

Вярното е, че в Москва и сред Петата й колона най-много се боят да не изкласи алтернатива на Борисов. Той е удобен инструмент, чрез който България да бъде поддържана в разкраченото състояние между Русия и Запада, характерно за позата на Борисов, която обаче не се споделя безрезервно като позиция от депутатския му корпус (в София и в европарламента). Ами ако от неговата партия се отцепи сегмент, който да се обедини с прозападни „елементи” около Плевнелиев и реформаторите?

На 5 март, преди Борисов да даде заден ход за оставките на двете протежета на ДПС Лазаров и Писанчев от върховете на (професионалното ръководство) на МВР и ДАНС, мнозинството от собствените му депутати, да не говорим за коалиционните му партньори, бяха близко до това да се разбунтуват срещу автократизма му.

Така се стигна до първия случай от многото, в който той си промени рязко мнението, именно заради вътрешния натиск в собствените му среди и в управленската му периферия. Статуквото е временно закърпено. Сега „всички обичат” Бъчварова, но все по-малко всички ще слушат Борисов.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.