Гърция и дипломатическият пъзел в Близкия изток

Мнозина бяха онези, които преди време останаха озадачени от силния американски интерес и от множеството изявления в подкрепа на новото ляво гръцко правителство. За какво, наистина, бяха пътуванията на американски икономически фактори в Атина и непрестанните президентски намеси в европейските столици относно гръцкия казус?

Някои свързват този американски интерес с тревогите в еврозоната и с въздействията, които може да окаже евентуален срив във валутния съюз върху световната икономика и респективно върху американската. Други смятат, че това, което движи американците, е непрестанната от последните години конфронтация с Германия по отношение на микса от следваната икономическа политика в Европа.

Самият гръцки премиер Алексис Ципрас отдаде този американски интерес на геополитическото място на Гърция и на възможните рискове, които крие евентуална икономическа и политическа дестабилизация на страната за целия регион. Виждането на Ципрас бе продължено и експресно конкретизирано от външния министър Никос Кодзиас, който описа Гърция като оазис на стабилност и демокрация в един обширен район на нестабилност от Украйна до Северна Африка и Близкия изток. Изглежда тази версия кореспондира повече от всяка друга с реалността.

Според дипломатически източници големият проблем на американската външна политика в настоящия момент се свежда до „Ислямска държава“. Американците възприемат „Ислямска държава“ и нейните производни до Синайския полуостров, Либия, Нигерия и другаде като най-сериозната заплаха и търсят ефикасни начини и способни съюзници, за да се справят с нея.

Самите американци не отварят дума за пряка намеса по суша, а това означава, че всичко за момента зависи от коалициите в обширния регион, където действат фанатиците от „Ислямска държава“. Те дори стигнаха до извода, че единствената сила, която може да се справи с джихадистите от Рака и Мосул, е само тази на модернизираните духовни водачи от Иран, чиято армия системно подготвя повторното превземане на Тикрит, родината на Саддам Хюсеин, и на Мосул.

С други думи генерали и военни части на Техеран да поемат борбата на територията на ордите на халифа Багдади и на кръвожадния Джон Джихадиста. Всъщност американците смятат, че само иранците могат да поемат операцията по унищожаването на „ислямския халифат“ и така те се съгласиха, очевидно, на разменни начала, да им предоставят възможност да се опитат да поемат предварително обявената за пролетта контраофанзива срещу джихадистите.

Въпросът е, че със своя избор американците предизвикаха други значими свои съюзници в обширния регион на Близкия изток. Израелците директно се противопоставят на издигането на ролята на Техеран в района. Те гледат на Иран като на враг, страхувайки, че в замяна ще се стигне до продължаване на ядрената програма на Техеран.

Наред с това израелците си дават и сметка, че по този начин базираната в Ливан вражески настроена Хизбула би могла да получи подкрепления, и че така те могат да се окажат под обсада от още-по-силни вражески сили. Тези опасения обясняват и безпрецедентната позиция на Бенямин Нетаняху, който бе на посещение в САЩ, за да се види само с републиканците, като не стигна до президента Обама и до щабовете на Байдън и Кери.

Американските официални представители вече реагираха на предизвикателството на Нетаняху, като показаха по много конкретен начин, че не са променили своя избор за Иран относно борбата срещу „Ислямска държава“. В същото време Турция на Ердоган демонстрира недоволство по други съображения. Исторически основания, но и въпроси, свързани с турските стремежи в обширния регион, не са в подкрепа на сухопътни операции срещу „Ислямска държава“ от страна на Турция, нито пък директна намеса на Иран в разбиването на джихадистката групировка.

На този фон против намесата на Техеран е и Саудитска Арабия, която възприема под формата на икономически условия ползите, които Иран ще получи от евентуална успешна операция срещу „Ислямска държава“. Нещо подобно, ако се случи, ще доведе до премахване на ограниченията върху износа на ирански петрол и ще направи още по-силна позицията на Техеран на международния петролен пазар, където сега почти властват шейховете от Рияд.

Както личи, дипломатическият пъзел в района става сложен, а американците рискуват да загубят силни съюзници в района в опита си да се преборят с възраждането на най-жестоката и най-примитивна версия на исляма. Те обаче знаят, че нямат голям избор. Възможностите, които им се приписват, не съществуват. От Вашингтон вече се признава, че ЦРУ не разполага със сили в района и че американската армия не е готова заради висока икономическа, човешка и политическа цена да реализира сухопътни операции срещу „Ислямска държава“. Точно за това американците търсят съюзници навсякъде, където могат да ги намерят.

С тази сложна геополитическа среда по някакъв начин „кореспондира“ и гръцкият проблем. Американците възприемат Гърция с всичките й проблеми като оазис на стабилност в една тотално проблемна зона. За нея те казват, че тя е демократична страна, със западни институции и функции, атлантически ориентирана, национално хомогенна, с консенсусно общество и със силни въоръжени сили.

От тази гледна точка и заради съседството й със зоната на огъня, те не желаят в никакъв случай нейната дестабилизация. Те дори смятат, че Гърция може да изиграе ролята на балансьор и да предостави добрите си дипломатически услуги в тази конфронтационна ситуация.

Несъмнено, американците оценяват геополитическата стойност на Гърция. Ако към икономическите проблеми на Гърция се подходи подобаващо, тази геополитическа роля би могла да нарасне и стойността й да скочи и да се умножи. Стига, разбира се, правителството на премиера Ципрас да даде тласък на икономическите процеси в страната до юни и да създаде условия за намиране на по-траен подход при решаване на икономическия проблем занапред.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.