Хърсев удари последния гвоздей
По отношението към бедните, болните, възрастните, децата в едно общество се съди за неговата сила и степен на развитие.
Вече не знам какво трябва да се случи, та българинът да прогледне! След гигантската кражба на негов гръб – КТБ, след разни тъпи лафове на големци за трикове, медицина,образование, шлифери и тъй нататък, след ужаса на 16-те милиарда, след вчерашния студен душ, че царят на тарикатите пак щял да ни обяздва, днес пък цял ден чета бисерите на Хърсев.
Икономистът на прехода вече го удари през просото. Открито и нагло се гаври с родителите ни. Единственият начин да се вдигнат пенсиите бил да… станела възрастта за пенсиониране… 70 години?!?
Този удари последния гвоздей! И ги казва тези скверни слова подигравки спокойно, мазно, наслаждавайки се на собствената си „умност“. Отдавна нямам илюзии какво всъщност представлява този наш „елит“ и неговите слуги. Затова и на почтена възраст, болен тежко, тръгнах да ставам емигрант.
Поне на тези да не им гледам физиномията… И да не си натискам парцалите при подобна тяхна наглост. И да псувам бедните и емигрантите, а пред тези, наглите и самодоволните, да се държа като кученце…
Да,тези наистина са случили на народ,пардон, на народец. Ех, как искам само едно – всичките тези тарикати да дойдат и станат французи. И да продължат „делото“ си. Да ги видя тогава къде изведнъж ще се намерят… И дали тогава ще бъдат пак толкова нагли?
Кажи,народе български, кажи, продумай… Да, “ мълчи народът“… Ами, ще мълчи я, то това, да говориш, да не е като псуването… На което сме майстори. И то само какви майстори! Няма наистина такива, няма… Хеле пък, ако насреща ти е някой болен, възрастен, ром, може и евреин, абе, друг да е, но не и от онези, да, от тези, за които стана дума по-горе.
Пред тях само тихо, кротко, да не ги разсърдиш, щото видиш ли, могат изведнъж да кажат – добре, давайте, обаче няма вече далаверка, няма „ти на мене, аз на тебе“, няма конкурси без конкурси, няма професорски титли на килограм… А има просто нормален живот в една нормална държава…
О, тогава ще стане много,ама много кофти,нали? Затова – трай, коньо, трай… Всъщност къде ли съм тръгнал и аз – „Няма по-сляп от този, който не иска да види“… Нали?