Свидетелство на доброволец: Ебола може да промени историята като чумата
Специално за e-vestnik разказва д-р Моника Рул от организацията „Лекари без граници”
Има една страна, която е в условия подобни на евакуация и военно положение заради вируса ебола. Това е Сиера Леоне, където към януари тази година заразените са 10 000, а починалите 3000. Много обществени учреждения и училищата са затворени, взети са специални мерки как хората да се събират на публични места, в градския транспорт.
В страната има доброволци на организацията „Лекари без граници”. Присъединяването към подобни мисии е доброволно. Никой не бива призован по задължение и в най-тежко засегнатата страна от епидемията на ебола – Сиера Леоне.
Д-р Моника Рул е тук по свое желание от повече от почти четири седмици, в качеството си на координатор на медицинските операции в столицата. Тя е испански гражданин, лекар по професия.
Миналата година, след епидемичния взрив, „Лекари без граници” наемат хотел тук, в който мисията е настанена.
С Моника разговаряме по телефона. Днешният ден, както и останалите, е започнал рано, от седем часа сутринта. Моника е в офиса, сформиран в местното гимназиално училище – „Принц Уелс”, близо до крайбрежието. Училищата в страната са затворили врати, за учащите има специални радио програми.
Гласът на Моника звучи спокойно, а нагласата й е оптимистична. Тя изразява увереност в разбирането на „все още непознатата болест” и постиженията в борбята срещу нея. Въпреки това…
Страх в здравословни дози
Към края на януари броят на заразените в Сиера Леоне надхвърля 10 хиляди души, а смъртните случаи са над 3000. Всеки ден се регистрират нови случаи на зараза. От миналата година Фрийтаун, заедно с всички домакинства в града, става един от градовете под карантина (виж тук).
Моника признава, че ебола, която има опасност да промени историята, подобно на чумните епидемии, е все още недостатъчно познато заболяване.
„Да, страх има, но мисля, че в здравословни дози той дори може да е полезен. От наша страна ние трябва да направим така, че доброволците да са запознати с превантивните мерки и да не се заразяват. Стараем се да обезпечим наблюдение и цялостна сигурност”, добавя тя.
Когато някой пристигне в мисията, преминава през въвеждащо обучение и получава нужната подготовка какво представлява рискът и как да се избягва. Обучение преминават и служителите, посрещащи колеги от различните дестинации. Затова и в рамките на организацията цари относително спокойствие. Има и хора, които няколко пъти са се връщали и заминавали.
„Разбираемо е, че имаме стриктна политика, пазим дистанция от общността и дори от колеги, когато е нужно; внимаваме какво докосваме. Често например не можем да се ръкостискаме. Това създава доста неловки ситуации… И въпреки това е възможно да водиш относително нормален живот. Всеки ден отиваме на работа, после се връщаме в квартирата. Ние, хората от мисията, опитваме да намерим баланс и да не реагираме пресилено на ситуацията. Мисля, че успяваме… Колегите са наистина чудесни. Много смели и отговорни”, обяснява Моника.
Според нея животът на местно ниво не се е променил толкова радикално, както повечето хора си представят. Разбира се, има мерки – хората не бива да докосват трупове на предполагаеми жертви (страховитото предупреждение вече се е превърнало в регулярно и формално) или хора със симптоми; препоръчително е избягването на големи струпвания на хора, като например в градския транспорт; честото миене на ръце. В същото време, по думите на Моника, „животът продължава” и „хората опитват да се справят с извънредната ситуация”. И когато човек отиде в центъра на столицата, може да види как те „се държат нормално, сякаш нищо не се е случило”.
Да отидеш или да не отидеш
„Лекари без граници” е независима лекарска хуманитарна организация, осигуряваща спешни медицински услуги в над 60 страни по света. В момента в Сиера Леоне има близо 145 международни доброволци и 1600 специалисти на местно ниво, работещи в четири локации – Фрийтаун, Бо, Магбурака и Кайлахун. Организацията има отдавнашно присъствие в Африка (на континента оперират 4000 служители, в осем различни страни).
„Всеки от организацията е на постоянна заплата, дори ако работи по временен проект”, разказва Ян Либесарт, координатор за ебола в Сиера Леоне и Гвинея – двете най-тежко засегнати страни от епидемията.
Запитан дали има хора, които решават да се върнат заради притеснения за живота си, Ян споделя обобщена информация, тъй като детайлите са конфиденциални:
„Доколкото знам, никой не е поискал да се върне поради такива причини, но може и да греша, тъй като това също е конфиденциална информация. Тези, които се връщат преждевременно, обикновено имат здравословни причини или инцидентно са били изложени на риск от заразяване с ебола. Последните са по-малко от 1 % от общо изпратените да се борят с болестта. „Лекари без граници” има голям резерв от хора с обширен опит в справянето с извънредни хуманитарни ситуации. Затова и намирането на хора за нашите операции не е толкова трудно. Парадоксално обаче, намирането на специалисти за други локации, не толкова отразявани от медиите кризи като тези в Централноафриканска република, Сирия или Южен Судан, наистина е трудно”.
Хората от мисията действат според условието, че заболяването не се предава по въздух, а чрез допир до течности, след поява на симптоми на болестта. Инфектираните не са заразни по време на инкубационния период, който може да достигне 21 дни.
Според Моника ежедневният живот в Сиера Леоне не се е променил чак толкова радикално, както повечето хора биха си представяли. Разбира се, „има мерки, въведени заради сигурността” – хората не бива да докосват предполагаеми трупове на жертви на заболяването (това страховито предупреждение вече е регулярно и формално) или хора, показващи симптоми на болестта; препоръчително е избягването на големи струпвания на хора, например в градския транспорт и съдове с хлорен разтвор могат да бъдат видени навсякъде, пред всички сгради. Силно препоръчително е честото миене на ръце (http://e-vestnik.bg/21131/stolitsata-na-siera-leone-e-pod-obsada-zaradi-ebola/) . В същото време, според Моника „животът продължава” и „хората опитват да се справят с извънредната ситуация”. И когато човек отиде в центъра на столицата, може да види как „хората се държат нормално, почти сякаш нищо не се е случило”, което се дължи и със способността им да свикват с трудни ситуации.
Има ли поводи за оптимизъм?
Към настоящето, различни донори са изплатили или обещали общо 520 млн. долара за справяне с бедствието в страната. Моника отбелязва прогрес по отношение на оборудването, заедно с чувствително увеличение на запаса на медицински материали – колосална слабост, регистрирана в началото на епидемията. Медицинският специалист посочва, че само няколко седмици по-рано ситуацията е била значително по-лоша и легловата база е била драстично под нужното ниво.
През януари „Лекари без граници”, приемат първия си пациент в Центъра за лечение в Киси, един от най-тежко засегнатите райони в столицата. Центърът приема и бременни жени, които са особено уязвими спрямо заболяването. Организацията се бори и с други опасности на фона на паниката от ебола, например маларията. С нарастване на епидемията в предишните месеци, цялостната здравна инфраструктура е засегната, което води до увеличаване на нивото на смъртността заради други проблеми като малария, пневмония, стомашни болести. Един от големите проблеми е, че симптомите на малария са еднакви с тези на еболата. В резултат, повечето хора, болни от малария, се озовават в центрове за лечение на ебола. Затова и през декември министерството на здравеопазването на страната и „Лекари без граници” реализират дистрибуция на лекарства в милиони разфасовки с цел защита на населението.
„Надеждата е, че борбата със заболяването ще донесе и нужните отговори”, заявява Моника, добавяйки, че хората също трябва да разполагат с пълна информация за случващото се. Нашето усещане е, че по време на епидемията общността разбра и се адаптира към случващото се, за да може да се справи с него. А това бе много неизвестна ситуация”.
Запитана има ли неизвестни около болестта, Моника споделя, че прогрес в проучванията има по-добро разбиране на същината и фазите, както и как то да бъде предотвратено или преодоляно. Една от трудностите е измерването на пораженията.
„Твърде рано е да се каже, че сме победили. Въпреки това, информацията, с която разполагаме до момента, сочи, че в последните три седмици темпът на болестта намалява. Ако сравним например цифрите от последния период с тези от декември, се очертава обективен спад – надяваме се, че се намираме във финален етап. Въпреки че все още всеки ден са регистрирани нови случаи и трябва да продължим, за да блокираме заразата. Надяваме се ситуацията да бъде овладяна”, казва Моника.