Паметник на българската глупост или защо София е далеч от цивилизацията
Стадион "Юнак" ("Дружба") е изоставен на природата посред София
„Цивилизацията е поддържане“ гласи една английска поговорка. От тази гледна точка София е още далеч от цивилизацията.
Може дълго да се изреждат примери за улици, тротоари, паркове и зелени площи.
В случая става дума за нещо голямо на пъпа на София, което е оставено на майката природа да го погълне. Като древните останки от храмове в джунглите на Виетнам и Камбоджа.
Някогашният стадион „Юнак“, известен десетилетия наред по време на соца като стадион „Дружба“, после пак наречен стадион „Юнак“, беше ледена пързалка, която в зимните месеци събираше всеки ден софиянци. През 90-те години беше занемарен и после превърнат в нощно заведение-дискотека „Индиго“, където намериха смъртта си 7 деца през 2001 г.
Оттогава стадион „Дружба-Юнак“ е затворен, изоставен и може да се види, че е изцяло покрит с пръст, трева и храсти. През 2005 г. Национална спортна база плаща да се разчистят постройките и боклуците. След това бетонните му основи, стълбища, редове на трибуните са погълнати и заличени с пръст и зеленина. Може би след време археолозите ще го разкопават и ще анализират как са живели софиянци в началото на 21 век.
Пред този археологически обект е издигнат модернистичен монумент от черен мрамор, в памет на загиналите 7 деца при блъсканица да влязат в дискотеката през декември 2001 г. Светла им памет на децата, невинни жертви на глупостта на възрастните и на родителите си. Които после са им направили паметник като на загинали за свободата на България или на поети на нацията.
Какво се случи на стадиона през 2001?
На 21 декември пред вратите на стадиона, на входа на дискотеката се извива дълга опашка от деца. Една стълба слиза надолу пред затворена врата, която охраната трябва да отвори в определен час. Опашката от деца и тинейджъри, буйстват и недоволстват. Около 19,30 задните започват да блъскат напред и тълпата потича надолу по стълбите и смачква седящите най-долу деца. Умират 7 от тях, на възраст между 10 и 14 години. Други 12 деца са ранени.
Кой е виновен? Дълго търсиха кого да вкарат в затвора. Какво и защо направила охраната, какъв договор бил сключен от спортното министерство, неговите дирекции и фирми за наем на стадиона, кой чиновник или министър бил виновен и т. н. Глобиха шефа на дискотеката и охранителите, осъдиха условно на няколко месеца затвор тогавашния спортен министър Барчовски. Собствениците на дискотеката (братя Димитър и Красимир Илиеви), които са имали и и имат и други заведения в София и по Черноморието (бар „Астория“, „Какао Бийч“), се споразумяват с 6 от семействата на загиналите деца да им изплатят по 50 хил. лева кръвнина и въпросът приключва.
Само едно тогава нито следователи, нито медии се сетиха да потърсят като вина – защо, аджеба, родители са пуснали вечерта деца на 10-14-годишна възраст сами да ходят на дискотека, в която се пуши, пие, батковците опитват и дрога? В Щатите, примерно, само за това, че са пуснали децата си без придружител, родителите щяха да носят отговорност.
И защо родителите не са възпитали децата си да не се блъскат? Ако не бяха невъздържаните, които да блъскат потока от тълпата надолу по стълбите, нямаше да има жертви.
Парадоксално, но ранени и труповете на някои от малолетните тогава лежаха в моргата на „Пирогов“ до среднощ, без родителите им да знаят какво се е случило и да ги потърсят. А по телевизията вече съобщаваха за инцидента в извънредни включвания.
Днес това е минало, стадионът е затворен и изоставен
да го заличи природата
Медии периодично припомнят годишнини от смъртта на децата, а пред буренясалата дупка седи монумент с имената им. С годините, заедно с дупката зад него, ще придобива все повече значение като паметник на българската глупост.
Защо държавата изостави този стадион? Той е в капитала на държавното търговско дружество „Национална спортна база“. Но е под особена юрисдикция, защото е публична държавна собственост. Не може да се продава и освен това е част от територията на Борисовата градина, която е паметник на културата. Тоест – стопаните му могат да го поддържат като стадион, но не и да строят сграда. Те обаче отказват да го ремонтират и поддържат и оставят природата да го погълне.
През последните 10 години е имало два проекта за построяване на нещо друго на мястото на стадиона – по времето на тройната коалиция тогавашният спортен министър Весела Лечева предлага там да построят многофункционална спортна зала, но идеята е „преместена“ на „Четвърти километър“ – прочутата днес „Арена Армеец“.
Главният архитект на София Петър Диков предлага на това място да се направи голям подземен паркинг – до входа на метрото. Но и тази идея увисва. Инвеститори имат апетити да правят бизнес парк, сгради, зали, но това означава да нарушат целостта на парка-паметник на културата, трябва да се променя генералният план на София и др.
Само едно не се сещат държавата и общината –
да направят наново стадиона
Да го изкопаят от затрупаната пръст и да построят пак стадион „Юнак“, от какъвто София има нужда. Зимно време ледена пързалка, лятно време тенис кортове, концерти. И пак може да има кафене, заведения.
Сега ледена пързалка има недалеч на дъното на езерото „Ариана“ до Орлов мост, където концесионери са хора близки до Борисов, когато е бил кмет. Някои смятат, че заличаването на стадион „Юнак“ е подкрепа за новия бизнес на конкурентната ледена пързалка. Едва ли. По-скоро е общобългарската глупост.
И меркантилност – да оставим стадионът да се самоунищожи, и да чакаме добри времена, когато ще можем да пробутаме някой грандомански печалбарски проект, ще има за всички да намажат – и държавни, и общински чиновници, и т. н. по веригата. И пак ще нагазят с бетон в парка.