Да бъдеш дърво или жена е трудно в тази страна

Международният ден на жената – 8 март, бе белязан от снимка на три жени – президенти на клуба на босовете – Дружеството на турските индустриалци и бизнесмени (ТЮСИАД). Първата жена президент на ТЮСИАД бе Арзухан Доган Ялчъндаг (в периода 2007-2010 г., бел. ред.), втората – Юмит Бойнер (2010-2013 г., бел. ред.) и сегашният президент е Джансен Башаран Саймз. Снимката, на която позират трите дами, всъщност бе окуражителна за нас жените.

Трите жени президенти отправиха призива „Не можем да летим с едно крило“; те настояват приоритетна задача за всеки в обществото – от света на бизнеса до политиката, да бъде равенството на половете. Преди няколко години Лоран Паризо бе президент на МЕДЕФ, организацията на френските предприемачи, а президент на италианската Конфидустрия бе Ема Марчегалия. Днес Ема Марчегалия ръководи Конфедерацията на европейския бизнес.

Има жени президенти на еквиваленти на ТЮСИАД в Белгия, Хърватия и Исландия. Рядко се случва обаче така както в Турция три жени президенти да бъдат избирани през кратък интервал от време в престижни асоциации като ТЮСИАД. Да не забравяме, че ръководенето на ТЮСИАД е „трудна работа“, изложена на чести критики от правителството, и особено от президента Реджеп Тайип Ердоган.

Забележително е, че три жени преминават през това изпитание по време на управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). От друга страна Турция се доближава до върха на класацията за страна с най-голям брой жени, които са главни изпълнителни директори. Много от жените директори са се изкачили по корпоративната стълба на техния семеен бизнес и в крайна сметка са използвали добре предоставената им възможност.

Жените ръководители на семейни компании са не само от големи градове като Истанбул и Анкара. Първите имена, които ми хрумват са на фирмата за шоколадови изделия Шьолен Чиколата, която се разви под управлението на директорката Елиф Чобан, родом от Газиантеп, и компанията Арас Карго, която се разрасна с 65 процента за четири години под управлението на Еврим Арас от град Карс.

За съжаление добрите новини за жените, които са 49,8 на сто от населението, не са достатъчни. Всъщност, ситуацията е доста неблагоприятна. Едно изречение, споделено в социалните мрежи по случай 8 март, бе добро обобщение за положението на жените: „Много трудно е да бъдеш дърво и жена в тази страна“.

Учудвам се на това: Има ли друга страна по света, където дърветата, които са жертвани от милиони за жестока градска трансформация, и жените да са третирани почти по един и същ начин, като се има предвид увеличените случаи на насилие срещу жени. (294 жени бяха убити през 2014 г.)Нека хвърлим бърз поглед върху доклада на Световния икономически форум за неравенството между половете през 2014 г., в който Турция е била на 125-о място сред 142 страни.

Според данни на Турския статистически институт жените директори на държавни институции са 9,4 процента. Процентът на неграмотните жени над 25-годишна възраст също е 9,4. Процентът на жените, които работят, е 26,7 процента. Общото ниво на безработицата в Турция бе 9,9 процента през 2014 г., а безработните жени са били 11,9 на сто.

Данните на Асоциацията за подкрепа на жените кандидатки (КА.ДЕР) са по-шокиращи. Според техните данни от 535 депутати в парламента 77 са жени. От 26 министри има само една жена. От общо 81 валии само две са жени, а в страната има само три кметици. В Турция има една жена главен съдия на висше съдилище. Сред 174 ректори на университети само 14 са представителки на нежния пол.

Всъщност никой не очаква статутът на жените в политиката и административния апарат да се промени за една нощ, нито пък насилието срещу жените. Председателката на КА.ДЕР Гьонюл Караханоглу обаче заяви, че предоставянето от страна на политическите партии на повече възможности на жените кандидатки за изборите на 7 юни може донякъде да премахне този „срам за демокрацията“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.