В. „Ромъния либера“: Стимулът Путин. Възможността за тандем Румъния-Полша

Клаус Йоханис. Снимка: от тв екрана

Президентът Клаус Йоханис е на държавно посещение в Полша в периода 11-13 март в една регионална обстановка, която създава многобройни предпоставки за пълно подновяване на отношенията между Букурещ и Варшава. Остава да видим до каква степен обстоятелствата могат да диктуват темпа на едно задълбочено партньорство, отвъд границите на досегашните ограничения, пише днес в. „Ромъния либера“ в материал под заглавие „Стимулът Путин. Възможността за тандем Румъния-Полша“.

Според изданието евроатлантическите стремежи на двете страни, потенциалните заплахи, стратегическите партньори, визията за скритите подбуди на Кремъл и сложното съседство на всяка от страните са довели Полша и Румъния до една безпрецедентна близост от разпадането на съветското пространство досега. На практика нито веднъж през последните 25 години не е съществувал по-подходящ момент за рестартиране на отношенията между Полша и Румъния, посочва изданието.

Вестникът прави преглед на елементите, които сближават двете страни. Може да се каже, че Румъния и Полша са най-важните, заслужаващи доверие и дългогодишни съюзници на САЩ в тази част на континента. Румъния и Полша са най-верните защитници на либералната демокрация в посткомунистическото пространство, посочва „Ромъния либера“ и прави разграничения с бившия ученик за пример Унгария.

Както се доказа нито Прага, нито Братислава, нито София желаят да се отличат по тази тема и затова отново Варшава и Букурещ се явяват като едни „троянски коне“ на доброто управление в регион, в който валентността на западната ориентация почти загуби обичайната си привлекателност, отбелязва изданието.

Вестникът припомня думи на полския посланик в Букурещ, че „Газпром“ опитва да ни раздели и после да ни ръководи, по принципа „разделяй и владей“. „Румъния и Полша купуват руски газ на най-високата цена в Европа, докато останалите държави го купуват на много по-ниски цени“, заяви посланикът на Полша Марек Шчигел в интервю за „Ромъния либера“ миналата година. Румъния и Полша търсеха решение по няколко направления за намаляване на зависимостта от руски газ, пише вестникът и допълва, че логична стъпка ще бъде да се продължи работата в решаването на този проблем.

Напрежението, което днес характеризира региона и което прави невъзможен спокойният сън в канцелариите на двете страни, предлага в момента на Полша и Румъния един исторически прозорец на възможности – да станат по-видими в европейски план.

Оттук нататък зависи колко интелигентно, креативно и със съдържание ще успеят румънските и полските лидери да пледират за увеличена намеса на Запада в изграждането на солидна преграда, от която наистина има нужда, за блокиране на експанзионистичните амбиции на Кремъл. От тази гледна точка едно общо усилие, едно постоянно синхронизиране на двете страни ще тежи повече, отколкото един дует на различни гласове, пише „Ромъния либера“.

Не на последно място Румъния и Полша могат да играят на картата на своята принадлежност към евроатлантическото пространство, за да укрепят позицията си на магнит за чуждестранни инвестиции, посочва изданието.

Историята, географията и днешният национален интерес задължават Полша и Румъния на практика да заемат по-резервирано отношение спрямо Русия. Обстановката в съседство на двете държави напомня на Румъния и Полша, че регионалният балет, в който са вкарани, прилича повече на стартове по бягане с препятствия, отколкото на стремеж към добро изпълнение на драматичния танц.

Руският анклав Калининград, балтийската държава Латвия, преследвана от обсесията за светкавична руска окупация, Беларус на колебливия Лукашенко, Украйна, Словакия и Чехия са съседи, към които Варшава е задължена. Германия, от друга страна, е съсед от тежка категория, с който Полша поддържа отношения, нюансирани от много гледни точки: държейки сметка за чувствителността на връзките Германия-Русия, Германия-САЩ, Полша-Русия, Полша-САЩ, отбелязва „Ромъния либера“.

От друга страна обстановката в съседство на Румъния също не е особено спокойна: Молдова, „все по-руското езеро“, наречено Черно море, България и Сърбия, които не много трудно могат да бъдат превърнати в московски предни постове, Унгария на нелибералния Орбан, Украйна – докарана на ръба на фалит и разпадане и частично окупирана от руски войски.

Тъкмо това трудно съседство, както и общите стремежи могат да превърнат едно сближаване между Румъния и Полша (въпреки липсата на обща физическа граница) в една близка цел, продиктувана от императивите на сегашните геополитически реалности. Доколко това стратегическо желание може да бъде постигнато на практика, остава да видим. Това, което е важно към настоящия момент, е поне намерението. Без съмнение то не е достатъчно, но тъкмо тук идва ролята на лидерите на Варшава и Букурещ. Ще могат ли да изградят една мини-ос Букурещ-Варшава в контекста на една по-широка и актуализирана ос Букурещ-Лондон-(Берлин)-Вашингтон.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.