Сирийският президент изглежда е на път да се закрепи на власт
Ройтерс
Макар че САЩ и Иран договарят последните фази на ядрена сделка, те са на космически години разстояние по отношение на друга конфликтна тема: бъдещето на сирийския президент Башар Асад.
Сега изглежда много по-вероятно Асад да оцелее от сирийската криза, отколкото когато и да било от началото й преди четири години. Подкрепата на Иран за все по-самоуверения му съюзник в Дамаск е по-солидна от всякога.
Дните, когато Асад почти напълно отсъстваше от публичното пространство и самото му появяване беше новина, отстъпиха място на почти всекидневни съобщения за дейността му, като сред най-новите посетители фигурират четирима френски парламентаристи, които пренебрегнаха политиката на правителството си, за да се срещнат с него.
Несъмнено гражданската война е отслабила Асад, но той е по-силен от групировките, които се борят да го свалят от власт. Мощни държави все още искат да се махне, но те проявиха не толкова твърда решителност, отколко съюзниците, които го подкрепят.
Докато кризата приближава четвъртата си годишнина, искането за оттеглянето на Асад се чува не толкова често от западните му съюзници. Вниманието им вместо това се е пренасочило към борбата с „Ислямска държава“ – в чието лице имат общ враг с него. Докато САЩ и неговите арабски неприятели бомбардират джихадистите в Северна и Източна Сирия, Асад и съюзниците му предприеха голяма офанзива срещу традиционните бунтовници и ислямистите в по-важен за тях район – южната гранична зона с Израел и Йордания. В Дамаск наблюдатели, близки до правителството, виждат в това началото на етап, който ще сложи край на конфликта при условията на Асад.
Подкрепяната от Иран ливанска групировка Хизбула подпомага южната кампания и ирански съветници са на бойното поле – ситуация, аналогична на Ирак, където те участват в ръководството на операциите срещу „Ислямска държава“, казва висш държавен служител от Близкия изток, познаващ сирийската и иранската политика. „Битката в Сирия ще продължи още дълго, но без екзистенциални заплахи за правителството“, казва той.
Трайната подкрепа за Асад опроверга надеждите на западните правителства, че може да отслабне, след като сривът на петролните цени прави по-трудно за Техеран да подпомага съсипаната сирийска икономика, или понеже Иран преговаря със световните сили по споразумение по спорната му ядрена програма.
„Иранците продължават да виждат в лицето на Асад върховния лидер. Той е фокусът на отношенията им със Сирия“, казва служителят, пожелал анонимност, понеже мнението му се основава на частни разговори.
Русия също не дава признаци да изоставя водач, намиращ се в центъра на две битки: между Москва и Запада, и между сунитска Саудитска Арабия и шиитски ислямистки Иран.
Висш представител на американския Държавен департамент каза, че подкрепата, оказвана на Асад от поддръжниците му, сред които е Иран, му е дала възможност да избегне прекратяване на конфликта чрез преговори и описа ролята на Ирак като „деструктивна“.
„Продължаваме да се координираме с международната общност относно пътищата за ограничаване на усилията на Иран да захранва режима на Асад със средствата да продължава бруталното си насилие срещу сирийския народ“, каза дипломатът.
Междувременно самоувереният Асад се впусна в кампания на публична дипломация, като от декември насам даде пет интервюта. Три от тях бяха за организации, базирани в трите западни държави – най-големи противници на управлението му: САЩ, Франция и Великобритания.
Това обаче изглежда малко вероятно да сложи край на статута на Асад парий в очите на Запада и сред арабските му врагове. Доклади на ООН описват в подробности безразборната употреба на сила от армията, включително бомбите варели. Американски представители често казват, че той е обгазявал собствения се народ – обвинение, което правителството отрича.
По данни на ООН войната е отнела до момента живота на около 200 000 души и е принудила почти половината население на страната да се изсели. Дамаск обвинява противниците си от Запада и арабските си противници от Залива, че се стремят да унищожат страната, оказвайки помощ на бунтовниците, сред които сега доминират джихадистите, представляващи заплаха за Запада.
Териториалният контрол на държавата е значително намален, но тя все още контролира най-гъстонаселените райони. Останалото е разделено между джихадистите, традиционните бунтовници и една кюрдска милиция, която се очерта като важен партньор в оглавената от САЩ битка срещу „Ислямска държава“.
Воюващата на много фронтове армия и съюзническите милиции претърпяха големи загуби през последната година. Дори с помощта на авиацията въоръжените сили не успяха да ликвидират бунтовниците на важни фронтове като Алепо.
Бунтовниците отблъснаха неотдавнашна офанзива за обкръжаване на контролираните от тях части на Алепо, като убиха поне 150 войници и бойци от проправителствените милиции, сочат данните на Сирийския център за наблюдение на човешките права – базирана във Великобритания организация, която следи развитието на конфликта.
Нито Алепо, нито завзетите от „Ислямска държава“ части на страната обаче са толкова важни за Асад, колкото коридорът, простиращ се на север от Дамаск през Хомс и Хама и после на запад до крайбрежието. Ако армията и съюзническите милиции спечелят, битката срещу бунтовниците в южната гранична зона би елиминирала една от последните големи заплахи за Асад.
Това ще попречи на чуждестранните му врагове да наливат военна помощ за бунтовниците през Йордания и ще позволи на Асад да запази граница с Израел. Това е от голяма значение за Дамаск, Хизбула и Иран, които всички се стремят да придадат популистка легитимност на борбата с Израел.
„Това се смята за качествена промяна във войната, която водим“, казва базираният в Дамаск стратегически анализатор Селим Харба. Мохамед Канайси, редактор на държавния в. „Баас“ отбелязва: „Военният напредък трябва да доведе до политическо решение. Останалите сили ще бъдат принудени да работят със сирийското правителство“.
Идеята за категорична военна победа противоречи на общоприетото на Запад становище, че войната може да завърши само с компромис. Дипломацията, целяща такъв изход, не доведе доникъде, тъй като мирните преговори се провалиха преди година.
Западни представители се опитват да закрепят каквото е останало от традиционната опозиция, за да може да се включи в бъдещи преговори с по-силни позиции. САЩ планират да обучат и екипират бунтовниците, за да се бият с „Ислямска държава“.
Изглежда малко вероятно обаче мащабът и фокусът на програмата да променят бързо съотношението на силите, ако това изобщо стане.
Асад изглежда залага на това оглавената от САЩ кампания срещу ИД да накара Вашингтон да започне диалог с него, особено след като иракските сири се подготвят да си върнат град Мосул в Северен Ирак. Ефективна кампания срещу ИД в Ирак може да се води само чрез трансгранично сътрудничество, което ще попречи на джихадистите да се прегрупират в Сирия.
Асад твърди, че вече го държат в течение за водените от САЩ въздушни удари в Сирия чрез трети страни, включително Ирак.
Западни представители отхвърлят идеята за реабилитирането му като партньор в битката срещу ИД, а дори ако направят обратен завой, Асад би бил неспособен да спечели обратно цяла Сирия, казват те.
„Неизбежно е, че Сирия с Асад начело никога няма да бъде единна. Той не може да обедини отново страната. Дори ние да отстъпим по този въпрос, това няма да реши проблема“, каза западен представител.
„Запазваме твърдата си убеденост, че Асад напълно е изгубил легитимност и трябва да се махне. Сирия никога не може да бъде стабилна и единна под негово управление“, каза високопоставеният дипломат от Държавния департамент.
Още по темата: Сирийски бежанци търсят спокойствие в Бразилия
Наталия Рамос
Франс прес
„Bom dia meu nome e Mouaz“ (от португалски: Добър ден името ми е Муаз), казват със силен арабски акцент група сирийци, изучаващи португалски език в джамия в бразилския мегаполис Сао Пауло, където са решили да започнат отначало живота си, след като са ибягали от кошмара на сирийската война.
Бразилия, където от края на 19 век живее голяма ливанско-сирийска диаспора, днес е убежище за 1700 сирийци, спасили се от започналата през 2011 г. война в Сирия. Това е най-голямата група бежанци в Бразилия, където живеят 15 милиона души от арабски произход, и най-голямата в цяла Латинска Америка.
Пристигнали само с два или три куфара, побрали целия им багаж, те започнаха адаптирането си с уроци по португалски език.
Муаз Тауакална, инженер, специалист по телекомуникациите, на 28 години, трудно произнася новите думи. Той разказва на арабски, че е в Бразилия от една седмица.
„Трябва да се науча да говоря на португалски, за да се интегрирам и да общувам с хората. Искам да започна отначало живота си тук. Да се устроя“, казва Муаз.
Популярният квартал на Сао Пауло Брас е пълен с магазини за дрехи и малки ресторанти. Там кипи типичното за центъра на мегаполиса оживление.
В джамията на квартала доброволецът Ахмед Масмуд, който е на 28 години, помага на новопристигналите сирийци.
„Аз съм инженер-биомедик. Тук в Сао Пауло първо работех като продавач на дрехи, а сега съм началник на производството в текстилен завод. Политиката никога не ме е интересувала, не участвам в демонстрации, но когато завърших висшето си образование в Сирия, трябваше да изпълня военната си служба в разгара на войната, а аз не иска да ставам войник. Това означаваше или мен да ме убият, или аз да убивам другите“, разказва Ахмед.
Джамията е един от приемните центрове в мегаполиса, който е входната врата за сирийците в Бразилия. Неправителствени и хуманитарни организации като католическата Каритас помагат също на сирийските бежанци.
„Има около 1700 сирийски бежанци в Бразилия и те са най-голямата група бежанци, дошли от една страна“, казва Луис Фернандо Годиньо, говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците. „Тази ситуация е изцяло свързана с войната в Сирия“, допълва той.
Има общо около 7000 бежанци в Бразилия. В случая със сирийците всички, които поискаха бежански статут, го получиха, обяснява Годиньо.
Сирийците, които успяват да влязат в Бразилия, идват основно от сирийските градове и нямат професия, според данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Много от тях са мъже, пристигнали сами. Други са дошли с целите си семейства. Някои са мюсюлмани, други християни, трети не изповядват никаква религия.
„Не съм мюсюлманин, аз съм комунист“, казва например Викториос Баян, журналист на 39 години. „Бях противник на правителството на Башар Асад преди революцията“, допълва той.
Викториос е пристигнал преди два месеца в Сао Пауло. Той посещава курсовете по португалски в джамията. В паузите за молитва излиза навън, за да пуши.
„В Сирия бях арестуван, биха ме, малтретираха ме“, разказва Викториос, докато дърпа от цигарата си. „Чудя се кога ли ще мога да се върна в Сирия? Дали ще се намери разрешение на сирийската криза?“ Талал ал Тинауи, на 42 години, е пристигнал в Бразилия през 2013 г. със семейството си и двете си деца. Те са прекарали три месеца у бразилец от сирийски произход. Сега живеят в апартамент под наем на мрачна улица в центъра на града. Преди две седмици на Талал му се родила дъщеричка, малката Сара, която ще бъде бразилката в семейството.
„Пристигнахме тук, без да знаем нищо за Бразилия“, разказва Талал, който е напуснал Сирия, след като е бил арестуван за няколко месеца.
Благодарение на подкрепата на арабската общност той е намерил работа, подобна на тази, която е вършел в Дамаск в инженерна фирма. Газал, съпругата на Талал, ходи забулена, а тяхната 10-годишна дъщеря Яра също в скоро време ще носи ислямско було.
„Не знам как ще се развият нещата после, когато децата пораснат. Но едно нещо е сигурно. Сега наистина сме добре тук“, казва Талал.
БТА