Франциск на Светия престол: две години общителност, ентусиазъм и… конфликти

Франс прес

Папа Франциск мие ритуално краката на 12 затворници в затвор за малолетни. Сред тях има момичета и мюсюлмани. Снимка: Инкарнейшън париш

Две години след като бе избран, Франциск – първият папа от южното полукълбо, очарова с общителност и достъпност, поражда ентусиазъм или буди любопитство, но внася объркване в Църквата, където среща все повече съпротива.

Противно на сдържаното поведение, каквото демонстрира предшественикът му Бенедикт Шестнайсети, Франциск, избран за папа на 13 март 2013 г., прави впечатление с множество спонтанни жестове – веднъж изнася молитви край стената между Израел и Палестинските територии, друг път топло прегръща болни и хора с физически недостатъци.

Очакват го обаче трудни проблеми главно на два фронта: реформата в Курията (църковното правителство, бел. на АФП), която е в процес на промени от пролетта на 2013 г., и подготовката на Църквата за отговор на предизвикателствата пред католическите семейства в съвременния развиващ се свят.

Принципното начало в реформата на Курията – модернизация, сливане на отделните служби, прозрачност, – широко се приема, но „е твърде трудно да наложиш промени в мисленето. Истинският риск е в пасивната съпротива“, изтъкна пред АФП източник от Ватикана. Декемврийските критики на папата по повод „петнайсетте недъга“, застрашили Курията (светска суета, корупция, бягство от реалността), не са го направили популярен в тези среди.

Втората работна площадка – семейството, крие доста повече рискове за сегашния папа, добил световна популярност (с около 19 милиона последователи в Туитър) и сякаш ценен повече извън Църквата или в периферията й, отколкото в самото сърце на институцията.

Седемдесет и осемгодишният Хорхе Берголио е свикал досега два синода (епископски конференции) – през октомври 2014 и през октомври 2015 г. „Публични са разногласията“ по повод деликатни теми като мястото, подобаващо в Църквата на разведените с нов брак и на хомосексуалните, отбелязва ватиканистът Марко Полити.

Папата трябва да вземе крайното решение, щом чуе мненията на епископите – най-вече духовници с консервативна нагласа. И да поеме риска било да попари всички надежди, че ще адаптира отговорите на Църквата към днешния свят, било да озлоби повечето висши клирици и доста на брой вярващи.

„Мнозина практикуващи католици се чувстват неловко. Не ще и дума, папата иска да прояви милосърдие към страдалците в този живот. Какво представляват обаче истината и правото в едно релативистично общество? Изявленията му понякога им се струват неясни“, казва Ромилда Ферауто от Радио Ватикана.

Критичните гласове се чуват все повече, например този на монсеньор Атаназиус Шнайдер, помощник-епископ на Астана (Казахстан), заявил, че „никой синод, никой епископ и дори Папа не може да ни отнеме съкровището на католическата вяра“.

Извън парадигмите Франциск не одобрява като „светски“ празнодумци нито ултраконсерваторите, които го обвиняват в предателство, нито някои прогресисти, желаещи да си го присвоят. Той вижда в Евангелието „радикално“ средство, което „изцерява“. И предпочита най-вече почитта, която му отдават обикновените хора.

Добрите богослови не бива „да разглеждат човечеството иззад стените на стъкления си замък“, а „да усещат мириса на хората и на улицата“, подхвърли той веднъж.

Знае се още, че има слабост към предградията – показа го, като даде интервю за младежта от бидонвилите на „Каркова нюз“, улично вестниче от Буенос Айрес.

Две години, след като бе избран, Франциск все така не се вписва в никакви рамки. „Дали съм социал-демократ?“ – пошегува се той миналата година пред журналисти.

Светият отец се обявява за истински диалог с другите култури, но същевременно проповядва абсолютно подчинение на Църквата.

Особено красноречив, когато заклеймява търговията с хора и междурелигиозните войни, той говори като радикал на социално-икономически теми и като консерватор, щом засегне нравствени въпроси около семейството и живота изобщо – без да изпада в догматизъм и без да набляга върху всичко това като Йоан Павел Втори.

Франциск управлява авторитарно – сам, без ласкатели и царедворци, стреми се да общува с много хора. Държи се различно – дружелюбен към обикновените вярващи, понякога става подигравателен и рязък в разговор с чиновниците. Затова някои го мразят и го винят в демагогия.

Отвреме навреме Франциск смущава хората с дразнещи забележки – заявява примерно, че католиците не бива да се размножават като „зайци“ или че всеки, обидил майка му, ще дочака „юмрук“.

Франциск работи неспирно, от сутрин до вечер – дотам, че създава представа за безразборни импровизации. Явно се надпреварва с времето, решен да приближи Църквата до народите и осъзнавайки чудесно, че на тази възраст се налага да бърза.

Още по темата: Две години от понтификата на папа Франциск – реформа или революция

Христо Петров

Навършват се две години от възкачването на Свети-Петровия престол на аржентинския архиепископ кардинал Хорхе Марио Берголио, приел името папа Франциск.

Този календарен факт едва ли е решаващ за Римокатолическата църква – единствената институция, която не е прекъсвала дейността си в продължение на две хилядолетия и е по-скоро свикнала да мери времето във векове, и да свързва мисията си с вечността. Изкушението да се коментира толкова кратък период на понтификата е повече присъщо на светските медии, които преди това не пропуснаха още по-кратките периоди, каквито бяха първите 100 и първите 500 дни на Франциск.

Имаше какво да се каже още по случай стоте дни на понтификата. Тогава папата създаде работна група от девет кардинали, наричана неофициално К-9, която да изготвят проекти за реформиране на възлови ведомства във ватиканската администрация. В началния етап нейното внимание бе насочено предимно към Римската курия (централния управленски апарат) и към Института за религиозни дела (ИОР), повече известен като Ватиканската банка, както и към разработване на механизъм за пряка връзка с националните конференции на епископите, чрез които да се получава информация и от друга гледна точка, различна от тази на дипломатическата служба на Светия престол.

Тези стъпки съвсем ясно подсказваха, че се подготвя почвата за сериозни промени в Държавния секретариат, който е съпоставим с правителство в светска държава. Папа Франциск никога не бе работил във Ватикана и не познаваше неговите тайни и явни механизми. Чувстваше се дори неудобно в новите си одежди, които максимално опрости. Той обаче веднага показа сериозните си намерения за реформи, стига да не са стихийни, а добре подготвени и колективно обмислени.

Медийното отбелязване на първите 500 дни на понтификата бе умело използвано от самия Франциск, който в интервю за аржентински вестник формулира своите 10 препоръки за водене на спокоен и уравновесен живот. Те заслужават да бъдат припомнени, защото обясняват и редица от неговите следващи вътрешни и международни действия. Декалогът препоръча: ЖИВЕЙ И ОСТАВИ ДРУГИТЕ ДА ЖИВЕЯТ – принцип, който според Светия отец трябва да служи за компас в живота. Този принцип има поне две значения. С него се обобщава екзистенциалисткият идеал всеки сам да живее, оставяйки и ближния си да живее, така както намери за добре. Освен това фразата е била използвана през Първата световна война за обозначаване на система за избягване на стълкновения с противника при водене на бойни действия от окопни позиции.

ПРИНЕСИ СЕ В ДАР НА БЛИЖНИТЕ – защото хората изпитват необходимост да бъдат отворени и великодушни спрямо другите, а самовглъбяването стремително поражда егоизъм и по думите на Франциск „застоялата вода бързо става воняща“.

НАПРЕДВАЙ КРОТКО – препоръка, сравнена с бавно течаща вода, която символизира способността да се движим плавно и смирено в живота. Папата признава тази добродетел за присъща на възрастните хора, които определя като „паметта на народа“.

ОПАЗВАЙ СВОБОДНОТО СИ ВРЕМЕ – е предписание, превърнато в предупреждение.“Потребителството ни доведе до притеснителната загуба на здравословна култура в употребата на свободното време.

Когато сте на масата, по-добре е да угасите телевизора, защото той пречи на общуването между сътрапезниците“, предупреждава папата.

ПРЕКАРВАЙ НЕДЕЛЯТА СЪС СЕМЕЙСТВОТО – е вариант на друга фраза, произнасяна от папата: „Неделята е за семейството, а не за работа“.

ЗАЕДНО ДА НАМЕРИМ ТВОРЧЕСКИ ПОДХОДИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТА НА МЛАДИТЕ – е призив, който папата доразвива с думите: „Ако липсват перспективи, младите лесно се поддават на дрогата. Много е висок процентът на самоубийствата сред безработната младеж.

Не е достатъчно да ги нахраним, трябва да им измислим едногодишни курсове за водопроводчици, електротехници, шивачи.

Достойнството се проявява във възможността да носиш хляб вкъщи.“ ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА ПРИРОДАТА – защото упадъкът на околната среда е предизвикателство към всички.

БЪРЗО ЗАБРАВЯЙ ОТРИЦАТЕЛНИТЕ НЕЩА – натрапчивите мисли за чуждите недостатъци не ни позволяват да си изградим самоуважение. „Нуждата да се злослови по адрес на другите показва ниска степен на самоуважение. С други думи, чувствам се такова нищожество, че вместо да усъвършенствам ближните си търся как да ги принизя. Здравомислещо е да се отхвърлят бързо отрицателните неща“, наставлява папата.

УВАЖАВАЙ ИДЕИТЕ НА ДРУГИТЕ, БЕЗ ДА ГИ ПРЕВРЪЩАШ В ПРОЗЕЛИТИ (новообръщенци във вярата и учението) – тъй като религиозният прозелитизъм, който е стремеж към привличане и обръщане в лоното на собствената вяра на хора от друго вероизповедание, има парализиращ ефект, защото търси диалог единствено с намерението да разубеди онези, които имат други идеи. „Всеки човек трябва да води диалог от позициите на собствената си личност. Църквата се развива чрез привлекателност, а не чрез прозелитизъм.“ РАБОТИ В ПОЛЗА НА МИРА – в един заразен от войни свят „исканията за мир трябва да бъдат произнасяни гръмко, защото не се касае за нещо спокойно и мирът трябва да бъде действащ“.

Сега понтификатът отмерва 730 дни, колкото се съдържат в две години. Той е уникално съчетание между държавна структура и духовно предстоятелство, което няма историческа нагласа към бързи и радикални промени. Реформата на Римската курия остава дългосрочна стратегическа цел. Тази реформа сега е напредващ процес, благодарение на тактическите ходове и обходното маневриране на папа Франциск.

Той спази традицията при старта на понтификата да бъдат оставени на заеманите постове всички висши управленски кадри, като се започне с държавния секретар (премиера) и подчинените му ведомства. След това папата ги смени, като се погрижи да им бъдат ограничени пълномощията, така че техните приемници да започнат работа при други условия.

По времето на предходните понтификати Римската курия бе овладяна от клирици с нагласата на средновековни царедворци, които се възползват от отсъствието на тръгналия на далечен поход владетел, за да злоупотребят с дадената им по-голяма свобода на действие.

Докато Свети папа Йоан Павел Втори дирижираше прелюдията към сриването на Берлинската стена, кардинали издигаха невидими зидове около поверените им ведомства, зад които управляваха на феодален принцип, създавайки тежък климат на интриги и борби за надмощие. Държавният секретар си бе извоювал монопол във връзките с италианските политически, обществени и културни среди. Франциск върна тези права на Конференцията на италианските епископи (КИЕ), която отново може самостоятелно да поддържа преки контакти с политическия елит на Италия. Това е първата стъпка към даване на същите пълномощия и на другите конференции на католическите епископи по света, с което ще бъде ликвидиран информационният монопол на Държавния секретариат и на подчинената му дипломатическа служба.

Със следващия тактически ход папата си осигури и пряк информационен канал за дейността на ИОР, ликвидирайки друг монопол на държавния секретар, който преди това „филтрираше“ сведенията за състоянието на банката. Последва подмяна на целия ръководен състав на ИОР и на Управлението за финансово разузнаване, както и създаването на две съвършено нови структури – Секретариата по икономическите въпроси и Съвета за икономика.

Всички тези ходове водят към голямата стратегическа цел, реформата на курията, която остава далечна и не протича без опозиция. Има предложения за обединяване на конгрегации и папски съвети. Обмисля се също на ръководни длъжности, заемани по традиция от кардинали, да бъдат поставени миряни, в това число и жени. Има идея да се отмени изискването апостолическите нунции (посланиците) в чужбина задължително да бъдат архиепископи и постепенно да се пристъпи към издигането на миряни от дипломатическата кариера начело на нунциатурите.

Терминът „революция“ по отношение на понтификата бе използван от медиите, но не във връзка с административните реформи, а за обозначаване на важни моменти от духовното пастирство на Франциск. Всъщност той потвърди постановки, които отдавна са фундаментални за Римокатолическата църква.

„Революционното“ тълкование дойде от пренареждането на приоритетите. Папата открито заговори за „двете логики“, които неизменно се пресичат в мисията на църквата. Едната е логиката на блюстителите на моралната доктрина, които се застъпват за изолиране на „заразените от греха“, за да бъдат опазени здравите. Франциск е застъпник на противоположната логика и даде примера с Исус Христос, „който се злепоставя, сближава, прегръща, прощава и привлича (съгрешилите и страдащите)“. Тази позиция му навлече критиките, че твърде малко акцентирал върху така наречените неподлежащи на преговаряне християнски ценности, към които се причислява човешкият живот от зачатието до естествената смърт, основаното върху брака между мъж и жена семейство и правото на свобода за възпитаване и образоване на подрастващите.

Възгледите на Франциск повлияха за определянето на църквата като „полева болница“, в която всеки духовен пастир е призван не да се занимава с мимолетни неразположености и дребни болежки, а да търси лек за дълбоките и тежки рани, които предизвикват духовна смърт. Поразяващи душата в съвременната епоха са несигурността, унинието, терзанието, отчаянието и самотата, които според папата се лекуват посредством възвестяване на християнската надежда.

Отново прозвучаха критики и опасения, че това би превърнало църквата в обикновена фондация с благотворителна цел. Франциск реагира с категоричното изявление, че църквата никога няма да се превърне в неправителствена организация, но ще изневери сама на себе си, ако се задоволи само да отправя морални послания, наблюдавайки действителността отвисоко. Ето защо той изисква, на първо място от Римската курия, „да се потопи в смирение, да се отърси от властващия индивидуализъм, от претенцията да действа сама и от схващането, че ближният е важен, само ако има полза от него“.

В социално-политическата сфера Светият отец се обяви против крайностите на капитализма и култа към парите. Когато парите са обожествени, тогава се налага културата на „шкартото“, оценяваща като безполезни всички онези, които не са функция на капитала и на потреблението.

Папа Франциск е критикуван, че е закачил на църквата табела „Обектът е в ремонт“, която продължава да виси вече две години. Изглежда той предпочита неудобствата на продължителния ремонт пред пълното затваряне на храма.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.