Франция е твърде обвързана с атомната енергия, за да изостави Areva

Герт де Клерк
Ройтерс

Бъдещето на френската атомна енергетика никога не е изглеждало по-мрачно на фона на обещанията на правителството да отучи страната от ядрената енергия. Картината се допълва от ожесточената конкуренция на световните пазари за износ и изпадането на рейтинга на водещата в сектора група Areva до категория „боклук“ (junk).

Въпреки предстоящите болезнени реформи и тежки години за атомната енергетика обаче горивото, което положи началото на възхода на Франция след Втората световна война и я издигна до групата на седемте най-развити икономики в света, остава основата на енергийната й независимост. Поради тази причина от стратегическа гледна точка е жизнено важно Париж да не допусне Areva да фалира.

Това е предпоставката зад новата бизнес стратегия, която се очаква да бъде обявена от Areva и енергийната компания EDF през идните месеци. Същевременно президентът Франсоа Оланд смекчава решимостта си да намали дела на атомната енергия в енергийния микс на Франция.

„Нито правителството, нито EDF могат да си позволят да оставят Areva да умре“, каза бившият изпълнителен директор на Areva Бертран Бар. Американският ядрен гигант Westinghouse преживя 30-годишно свиване на поръчките, но оцеля, макар и като част от японската Toshiba, посочва той.

Рекордната загуба от 4,83 милиарда евро, отчетена за 2014 година, подчерта проблемите на концерна, който от създаването си през 2001 година така и не успя да стане световен лидер в изграждането на ядрени мощности.

През последните няколко години поредица от шокове разтърси каузата на ядрената енергетика: катастрофата във Фукушима от 2011 година; отказът на Германия от атомната енергия; увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници и революцията в добива на шистов газ в САЩ.

Вече отслабена от загубата на милиарди евро заради фиксирани цени, проблемен проект за изграждане на реактор във Финландия и уранова мина в Африка, Areva намали резервите си в опит да премине невредима през бурята.

Оланд натовари новия управленски екип на компанията, воден от Филип Варен, да работи заедно с EDF, за да представи нова бизнес и финансова стратегия до края на юли.

Засега са известни малко подробности, но източници от бранша са единодушни, че вероятен изход е засилване на участието на EDF, може би като капиталов дял, в бизнеса на Areva за строене на атомни реактори, както и евентуалната продажба на част от урановите мини на китайски инвеститори.

Френският министър на икономиката Еманюел Макрон заяви пред Ройтерс в началото на седмицата, че двете компании биха могли да създадат бизнес обединение, а EDF може би обсъжда да инвестира капитал в бизнеса на Areva с ядрени реактори.

Обратът на Роаял Същевременно се наблюдава как Оланд смекчава предизборното си обещание да намали дела на ядрената енергетика от производството на електроенергия във Франция от 75 % до 50 % през 2025 година.

„Никога не сме казвали, че искаме изцяло да се откажем от атомната енергия. Искаме да се откажем от предишната политика на пълно покриване на енергийните нужди чрез ядрени реактори“, каза министърът на енергетиката т-жа Сеголен Роаял през януари.

Въпреки многократните въпроси, включително от Ройтерс, Роаял отказа да се ангажира с предизборното обещание на Оланд за 2025 година и подкрепи построяването на нови реактори, които да заменят старите. Досега това не бе правено от член на сегашното правителство.

Предстои да се види дали целта ще остане и след законопроекта на Роаял за енергийния преход, който сега е в парламента, но анализаторите забелязват почти неуловима промяна.

Според Жак Персьобоа, професор от университета в Монпелие, Франция осъзнава, че ако иска да продава реактори в чужбина, тя трябва да внимава как постепенно излиза от атомната енергетика у дома. „Това е причината за обрата, който наблюдаваме в момента, включително в позицията на Сеголен Роаял“, казва той.

Този обрат ще бъде политическата цена, която Оланд ще трябва да плати – президентът е обвиняван от еколозите, че нарушава обещанията си.

На фона на кризата в Украйна, която засилва натиска за гарантиране на енергийните доставки, Франция, получаваща едва 15 % от необходимия й газ от Русия, изведнъж се чувства доста спокойна с атомната енергия. Дори ако оставаше решена да постигне целта за 2025 година, Франция е толкова силно обвързана с ядрената енергия, че е малко вероятно да поиска да харчи пари за германски вятърни турбини или китайски слънчеви панели. Париж по-скоро ще се концентрира върху запазването на 220 000 работни места в атомния си сектор.

Половината от 58-те реактора на EDF ще достигнат предела на проектната си възраст от 40 години през десетилетието след 2020 година. Компанията оценява, че модернизирането на съоръженията и замяната им с нови реактори след 2030 година ще й струват около 300 милиарда евро.

Бъдещето на Areva Това е манна небесна за Areva, която ще работи по удължаването на експлоатацията на реакторите на EDF, докато изчаква Франция отново да започне да строи ядрени мощности. След като завърши единствения енергоблок, който строи във Франция, Areva вероятно ще получи значителна част от бюджета на EDF от 55 милиарда евро за удължаване на експлоатацията на реакторите й.

Areva може да печели пари и от страните, които изцяло се отказват от ядрената енергия.

В Европа през идното десетилетие десетки реактори ще бъдат демонтирани в Германия, Великобритания, Белгия и други държави.

Френската компания е водещ играч в демонтажа на ядрени мощности, което вече е донесло 500 милиона от приходите й на обща стойност 8,3 милиарда евро.

„Areva има добро положение на пазара и е сред малкото играчи с опит в демонтирането на различни типове ядрени съоръжения, включително реактори“, каза говорителка на Areva.

Компанията е построила близо 100 реактора по света, във Франция, Белгия, Германия, Швейцария, Испания и Китай и поддържа над 250 от 440-те работещи реактора в света.

Над половината от тези енергоблокове са над 30-годишни, а 73 са на възраст над 40 години, сочат данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

„Това е бъдещ двигател за растеж, дори ако все още не сме се настроили към него“, отбелязва Жан-Мари Шевалие, професор по енергийна икономика в парижкия университет Dauphine.

БТА