Германска медийна война срещу Атина

„Ципрас, Варуфакис и сие – изнудвачите от Атина“ (в.“Ханделоблат“), „Гърция е тази, която трябва да плаща репарации, започвайки от времето на Александър Велики“ (в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“), „Доведете психиатър!“ (сп.“Шпигел“). Тези и други подобни заглавия показват, че пропагандната война на германските медии срещу Атина във връзка с програмата за подкрепа и наследството от окупацията става все по-агресивна.

На бойния фронт активно участват и второстепенни кадри от правителствения лагер като Курт Лаук, председател на икономическия екип от консултанти на християндемократите.

„Наглите обвинения на гърците срещу Волфганг Шойбле целят само да отклонят вниманието от провала им на преговорите в рамките на Еврогрупата“, каза Курт Лаук. На тези обвинения, добави той, може би вярват повечето гърци, но никой друг европеец.

Напротив, германското правителство продължава да реагира „хладнокръвно“ на изявленията от Атина. „Как оценявате изострянето на тона между Гърция и Германия? Това тревожи ли ви?“, бе запитан вчера на брифинг германският правителствен говорител. „От страна на германското правителство не откриваме никакъв друг тон от този, който винаги сме имали“, бе неговият отговор.

„Това е обективен тон. Този тон използваме например и в Еврогрупата“, каза говорителят. Съвсем естествено, тонът в действителност става все по-остър. Това по принцип се отнася до преговорите в Брюксел: „Гърция, каза говорителят, трябва неотклонно да следва пътя, начертан в рамките на Еврогрупата на 20 февруари. А това означава, че Гърция трябва да спазва всички свои ангажименти. „Това очакваме от нея“, добави той. „Искаме да съдействаме с удоволствие за това, но трябва да бъдат направени някои неща от гръцка страна. Това е, което е важно“.

Рязък бе и тонът на финансовото министерство що се отнася до военните репарации. „Не предстои да водим разговори и преговори по този въпрос с гръцката страна“, изтъкна представителят на министерството Мартин Йегер. Наред с това, добави той, целият този дебат е погрешен. „Вместо да гледаме назад, нека заедно погледнем напред“, каза Йегер. „Заедно имаме да решим трудни проблеми. Емоционалният подход към /окупационния/ проблем…не спомага за неговото решение. За това и съветътг ми е да се концентрираме по темите, които трябва да решим днес“.

„Най-щекотливият“ аспект на този проблем с германските репарации е, разбира се, изявлението на правосъдния министър Никос Параскевопулос, че е възможно гръцките власти да конфискуват имоти на Германия в Гърция в полза на жертвите от клането в гръцкото село Дистомо.

Правителственият говорител отказа да коментира този факт. Но общото впечатление в Берлин е, че германското правителство незабавно ще се задейства срещу евентуална конфискация. Това впрочем дадоха да се разбере някои християндемократи политици, сред които и заместник-председателят на парламентарната им група Ханс Миделбах.

Превантивно обаче германското външно министерство в свое съобщение направи препратка към факта, че Международният съд в Хага отхвърля такива конфиксации с мотива, че една държава не може да бъде оценявана и съдена за действията си, колкото и те да са отвратителни, от съдилища на друга държава.

Правителствен източник в Берлин изрази недоумение от това защо гръцкото правителство е повдигнало въпроса за репарациите в момент, когато текат преговорите в Еврогрупата и те се намират в най-деликатната си фаза.

Същият източник каза още, че решението на Берлин да не приеме преговори за репарациите е окончателно и необратимо. „Нека /Атина/ ходи да се жалва пред международните съдилища“, каза той. „Те ще се произнесат след 15-20 години и решението им ще е отново отрицателно за гръцката страна“.

Въпросният източник разкритикува също преговорната тактика на гръцката делегация в Еврогрупата. В същото време политиците от правителствените партии в Германия споделят малко или много тази критика, но усърдно избягват да говорят за излизане на Гърция от еврозоната. Ангела Меркел продължава дори да заявява, че иска Гърция в еврозоната.

Много по-агресивно срещу излизането на Гърция от еврозоната обаче се произнесе, и то за пореден път, Хелмут Шмит. Пред „Билд“ бившият канцлер-социалдемократ предупреждава, че излизането на Гърция от еврозоната ще има много негативни последици за германската централна банка и че в крайна сметка ще засегне германските данъкоплатци.

Подобно предупреждение отправи и управителят на австрийската централна банка Евалд Новотни, който окачестви като „илюзия“ тезата, че Grexit-ът ще помогне на Гърция или на еврозоната.

Тази тема обаче остава основна за някои германски медии, които в последно време все по-често я коментират. За момента тези тема е в рамките на пропагандната им война, а не е в центъра на някаква политическа кампания, като тази на „Билд“.

/БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.