САЩ – залезът на синдикатите и новите неравенства

Франс прес

Това е нещо ново в горещия дебат: бумът на неравенствата в САЩ изтласка на авансцената ролята на синдикатите, чийто залез вероятно е ускорен от концентрацията на богатствата в страната.

Самият президент Барак Обама запали фитила в понеделник, заклеймявайки „продължителната и съгласувана“ офанзива срещу синдикатите, която щяла да доведе до механично спиране на нарастването на заплатите.

„Не е случаен фактът, че средната класа в САЩ се заражда до голяма степен едновременно с появата на синдикатите, на работещи хора, които се обединяват, за да се борят за по-високи заплати“, аргументира се държавният глава демократ, реагирайки на антисинкалните мерки, взети от някои щати, управлявани от републиканците.

Спадът на дела на членуващите в синдикати, не е присъщо явление за САЩ, но съотношението им достигна почти безпрецедентни стойности: той е намалял двойно от 1983 година, за да се свие до 11,1%, спрямо близо 17% в развитите промишлени страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Жертва на „консервативната революция“ на Роналд Рейгън от 80-те години на 20-и век, синдикалното движение бележи особено силни отстъпления в частния сектор през последните 30 години, отчитайки спад до 6,6 % на организираните в профсъюзи, сочат най-новите данни на министерството на труда на САЩ.

В същото време ниските заплати в САЩ са в стагнация, а богатствата на страната са съсредоточени в ръцете на 0,1% от семействата, които вече държат близо една четвърт от богатството на страната.

Можем ли да прокараме връзка между тези две тенденции? Международният валутен фонд (МВФ), който не може да бъде заподозрян в силни симпатии към синдикалното движение, отговаря положително.

В едно неотдавнашно проучване двама от икономистите на МВФ твърдят, че западането на синдикалното движение в богатите страни е „ключов елемент“ за неравенствата на заплатите, намалявайки „способността да се водят преговори“ с работодателите.

Деиндустриализация

Такова е и мнението на американски експерти, анкетирани от АФП. „Очевидно не е случайно, че най-голямото разрастване на средната класа е станало между края на 40-те и края на 70-те години или през златната епоха на синдикализма“, заяви Филип Дайн, автор на труд по тази тема („State of the Unions“).

Оттогава масовата деиндустриализация на страната наред със страха от уволнения в крайна сметка сковаха американския синдикализъм.

В САЩ „работещите в частния сектор могат да бъдат уволнявани без причина. Това не е най-силният стимул да членуваш в профсъюз“, посочва Бен Зиперер от Центъра за справедлив растеж (Center for equitable growth), група за размисъл, специализирана по въпросите на неравенството.

И това не е единственото бреме, което тегне над синдикатите. Половината от американските щати приеха закони за „правото на труд“ („right-to-work“), които лишава (синдикатите .- бел.

прев.) от задължителните вноски на работниците. Обама критикуваше именно такъв закон, приет съвсем неотдавна от щата Уискънсин.

И нещо още по-анекдотично – експертните съветници по техниките за избягване на сформиране на синдикати в компаниите („union avoidance“) продължават да се множат в страната.

„Човек може да се запита дали не е настъпил подходящият момент работникът да преговаря от свое име, в момент когато компаниите са силни както никога досега“, посочва Дайн.

Подобрената конюнктура на пазара на труда в САЩ и намаляването на безработицата обаче биха могли да променят даденостите, увеличавайки полето за маневриране на работещите при преговорите.

Някои социални движения изглежда доказват тази хипотеза. Докерите от пристанищата по Западното крайбрежие бяха организирали масова стачка, която продължи месеци и приключи неотдавна (с победа на докерите – бел. ред.) Заетите в заведенията за бързо хранене организират все по-често протестни акции.

И най-вече – най-големият работодател в САЩ – веригата за търговия на дребно Wal-Mart обяви в средата на февруари, че увеличава минималната заплата на половин милион от работещите за нея.

„Работещите биха могли ефективно да увеличат влиянието си с разширяването на пазара на труда (…), но това няма да бъде достатъчно, за да обърне една структурна тенденция“, заявява Деймън Силвърс, представител на един от основните американски синдикати Американската федерация на труда – Конгрес на производствените профсъюзи AFL-CIO.

Според нето истинската промяна ще дойде, когато работещите усетят силата си. „Има цяло едно поколение, за което работното място е било царството на безсилието. Именно това чувство трябва да се промени, твърди той.

БТА