Четири години война прогониха и разделиха много сирийски семейства

Асошиейтед прес

Мохамед Бакар прекарва дните си със своя баща и син в малка класна стая в Ливан близо до сирийската граница, където те готвят, ядат, перат и спят в очакване на деня, в който ще могат да се съберат с останалата част на семейството.

Майката на Бакар, неговата съпруга и другите му четири деца са на стотици километри от него в Йордания, в сирийския бежански лагер Азрак, наблъскани в бял, ръждясал фургон. Когато избягали от Сирия в Йордания след нападения на сирийските сили в тяхното село през 2013 г., те си мислили, че само след няколко седмици ще се съберат. Оттогава обаче минали повече над 2 години.

Историята на това семейство е илюстрация на огромната човешка трагедия, причинена от гражданската война в Сирия. Този месец се навършват четири години от началото на конфликта. Войната отне живота на над 220 000 милиона души и прокуди от домовете им над 11 милиона от общо 23-те милиона жители на Сирия преди нейното избухване. Над 3,8 милиона от тези сирийци избягаха в съседни държави.

Сега, както се опасяват мнозина, те са част от нова полупостоянна диаспора, разпръсната из района. Някои от тези хора линеят в лагери или убежища. Други успяват да си намерят къщи в градовете и селата. Трети едва преживяват в импровизирани палаткови лагери, където не получават почти никаква помощ или подкрепа. Те са затворени там заради липсата на пари или на документи, или заради държавни ограничения.

„Страданията ми са големи. Не съм виждал семейството си от две години и понякога се страхувам, че никога повече няма да го видя“ казва 44-годишният Мохамед Бакар през сълзи, седнал на пода в стаята си пред метална скамейка, отрупана с тенджери, буркан с маслини и друга храна. Училищетов граничното село Ар Рама, където той живее, е подслонило 22 сирийски семейства. Те споделят едни тоалетните и една стая с течаща вода, където мият съдовете си.

„Не знам как живеем тук. Не се радваме на храната и напитките. Всеки ден тук е като цяла година“, казва Бакар, седнал до 80-годишния си баща Ахмад във влажната класна стая.

Сирия също е преобразена от войната, която ескалира в конфликт на верска основа между бунтовници основно от сунитското мюсюлманско мнозинство и правителството на Башар Асад, доминирано от алауитите, разклонение в шиитския ислям.

Семейство Бакар са фермери от сирийско село Източна Буяда, близо до границата с Ливан. Районът е с преобладаващо сунитско население, но повечето от хората там избягали, когато войските на Асад и бойците на ливанското шиитско движение Хизбула го опустошили през 2013 г. Там обаче останали алауитите, шиитите и християните. Семейство Бакар се страхува, че никога няма да се върне на това място и че правителството иска да промени за постоянно демографския облик на района.

Някога фамилията се радвала на добър живот. Семейството имало дом и земи и гледало крави. Източна Буяда било едно от първите села, паднали под контрола на сунитските бунтовници след началото на бунта срещу Асад през март 2011 г. Последвали непрестанни, тежки бомбардировки от страна на правителствените сили.

През 2012 г. снаряд поразил дома на родителите на Бакар, точно когато майка му Фатима правила туршия. Тя била ранена и загубила краката си под коляното. Зетят на Бакар, който се присъединил към бунтовниците, загинал в сражения. В началото на 2013 г. ракета ударила къщата на Бакар и убила 10-годишната му дъщеря Амена.

След това семейството започнало да обмисля бягство. Жените напуснали дома първи. През април 2013 г. съпругата на Бакар Хамида, техните две дъщери тийнейджърки и двама малки сина и майка му Фатима били прехвърлени нелегално в Йордания. Те се регистрирали в агенцията на ООН за бежанците и били настанени в бежанския лагер Заатари в Йордания. След няколко месеца се преместили в по-новия, по-чист лагер Азрак.

Мохамед Бакар, неговият баща и синът му останали, за да уредят семейните дела, и планирали да последват останалите. „Тогава не си давахме сметка, че няма да ги видим през идните две години“, казва 43-годишната Хамида пред АП в лагера Азрак. Правителствените войски и бойци на Хизбула навлезли и опустошили Източна Буяда и съседните села и градове през юни 2013 г. Мохамед Бакар и останалите избягали в близки селища, след което каналджия им помогнал да преминат границата с Ливан.

Разделени от войната, двете половини на семейството се борят, за да се съберат отново. Неотдавна Мохамед Бакар и съпругата му говорили по телефона. Той й казал, че няма пари, за да се прехвърли тайно в Йордания. Необходими са му 15 000 сирийски лири, около 80 долара на човек. Неотдавна Ливан наложи изисквания за визи за сирийците и направи по-трудно за бежанците да влязат повторно в страната, ако веднъж я напуснат. Докато Бакар говори по телефона с дъщеря си Рукая, тя се разплака. „Татко ми липсва много“, казва тя.

За Бакар положението е най-трудно, защото той дори не може да посети дъщеря си, кръстена също Фатима, която живее в ливанския град Арсал. Той няма документи, за да мине през пропускателните пунктове на силите за сигурност, разположени около града, който неотдавна беше сцена на сражения между ливанските войски и бунтовници от Сирия. Фатима живее с двамата си сина в Арсал, след смъртта на съпруга си преди две години.

Ахмад Бакар, бащата на Мохамед Бакар, плаче, докато мисли за своята собствена жена. Той е разделен и от другите си деца – син, който живее в южната сирийска провинция Дараа, и две дъщери, които са в Йордания и в Турция. „Прекарвам три четвърти от деня си в плач. Искам някой да ме отведе в Йордания. Сърцето ми се къса от мъка по децата и внуците ми“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.