Пропуснаха ли страните от Залива шанса да намалят пристрастеността си към петрола?

В. Нерейм, А. Шахине и Ф. Макдоналд

Салим Ал Ауфи, заместник-министър на петрола и газовите ресурси на Оман, сравнява опитите да бъде намалена зависимостта от петрола при спад на цените с действие „при опрян в главата пистолет“.

Ако трябва да взимате решения под натиск, те вероятно ще бъдат грешни, каза той на 3 март в Мускат на дискусия за въздействието на петролния шок. Оман разчиташе твърде много на приходите от износ на суров петрол, когато цените бяха високи, отбеляза заместник-министърът.

Оман не е единствен. Повечето арабски държави от Залива не направиха почти нищо, за да създадат алтернативни източници на приходи в десетилетния период на пилеене на пари, когато градовете им се напълниха с лъскави кули и трофейни проекти като изкуствени острови. Те може и да са пропуснали най-добрата си възможност да се освободят от капана за зависимостта, както направиха Малайзия и Мексико.

Монархиите в региона натрупаха трилиони долари като резерви и суверенни фондове, които придобиха дялове в компании от Barclays Plc до General Electric Co. Продължителен спад на цените ще подкопае фискалните им буфери и може да ги принуди да променят разходните стратегии, според Moody’s Investors Service и HSBC Holdings Plc. Владетелите, стремящи се да предотвратят повторение на размириците, свалили от власт няколко арабски режима през 2011 година, ще имат по-малко приходи, които да разпределят сред бързо нарастващото население.

Бюджетни дефицити

„При 60 долара за барел старият модел за икономически растеж чрез все по-високи равнища на държавните разходи просто не може да устои“, коментира в интервю по телефона Саймън Уилямс, главен икономист за Централна и Източна Европа и Близкия изток в HSBC. „Дефицитите ще се увеличат, растежът на разходите ще отслабне и икономиките ще се забавят“, допълва той. Цените на петрола сорт Брент спаднаха с близо 50 % от юни до около 58 долара за барел.

Съветът за сътрудничество в Залива (ССЗ – GCC), в който влизат шест държави, ще отчете съвкупен бюджетен дефицит от над 6 % от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година спрямо излишъци, които редовно превишаваха 10 % през последните години, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). Растежът ще се забави до 3,4 % спрямо 3,7 % през 2014 година.

Сътресенията в Близкия изток правят по-трудни радикалните промени в икономическата политика. Страните от ССЗ, които са ключови съюзници на САЩ, се борят да овладеят влиянието на Иран и са изправени пред нови заплахи от възхода на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак.

„Такива режими имат склонността да избягват риска и регионалната политическа среда е потенциално твърде изнервяща, за да пристъпят правителствата към спешни действия“, отбелязва Криспин Хос, управляващ директор на анализаторската компания Teneo Intelligence в Лондон. „Средата никога не е достатъчно стабилна, за да позволи дълбоки структурни реформи“, заключава той.

Регионални размирици

Правителствата отговориха на Арабската пролет с увеличаване на разходите за заплати в държавния сектор, за субсидии и отбрана. Инвестициите бяха съсредоточени в инфраструктурата и в повечето случаи не създадоха алтернативни източници на чуждестранна валута, според доклад на МВФ от декември. На петрола все още се падат близо 90 % от приходите в Саудитска Арабия, най-големия износител на суровината в света.

Намаляването на зависимостта от петрола е „много трудно“ и обикновено зависи от политиката, прилагана преди приходите да бъдат засегнати от ценови шок, посочи МВФ. Фондът изтъкна Малайзия, Индонезия и Мексико сред страните, които са успели да го направят.

Едно от изключенията е Дубай, приютил най-голямата в региона авиокомпания и финансов център, макар че неговият модел може да е труден за следване от други страни в Залива.

„По-бдителни“

Повечето страни от ССЗ „не диверсифицираха значително икономиките си“, казва Хос. „Можете да претендирате, че растежът в частния сектор е признак за реална диверсификация, но в повечето случаи това не е така. Той е функция на разходите в държавния сектор, независимо дали чрез заплати или чрез инфраструктурни инвестиции“, коментира още той.

За инвеститорите в акции резултатът е, че откакто започна спадът (на цените – бел. прев.), пазарите в Залива станаха още по-красноречив показател за петрола. Това е „осезаема промяна“, отбелязва Саймън Кичън, стратег в инвестиционната банка EFG-Hermes в Кайро.

Инвеститорите „вече са много по-бдителни към цените на петрола, отколкото преди“, каза Кичън по телефона. Преди спадът да набере скорост, „взаимната зависимост между тези пазари и цените на петрола бе отрицателна“, припомни той. „Сякаш петролът бе изместен на заден план“, допълва стратегът.

Сега е в центъра на вниманието. През последното тримесечие на 2014 година индексът на Блумбърг GCC 200 се понижи с 18 %, което бе най-големият тримесечен спад от 2008 година и близо четири път повече от понижението на индекса за нововъзникващите пазари MSCI за същия период.

През февруари Standard & Poor’s понижи кредитния рейтинг на Оман и Бахрейн. Преразгледа до отрицателна перспективата за Саудитска Арабия и предупреди, че до две години кралството може да загуби рейтинга си „AA-„, четвърта по височина степен, ако „ликвидните активи“ или фискалната позиция на страната се свият.

Основно изключение

Страните от Залива обръщат внимание на разрастването на техните непетролни икономики през последното десетилетие. Проучването на МВФ потвърди този растеж и също така изтъкна размерите му.

„Делът на не-въглеводородите в БВП се увеличава системно, но е в силна зависимост с цените на петрола“, отбелязва МВФ. „Напредъкът при диверсификацията на износа, ключов елемент за устойчив растеж, е по-ограничен“, твърди Фондът.

Основното изключение са Обединените арабски емирства, където Дубай се противопостави на тенденцията, развивайки износ на услуги и промишленост извън химическата индустрия, превръщайки се в модерна икономика, коментира МВФ.

Успехът на Дубай обаче не може да бъде пряк модел са останалите държави от Залива, тъй като има място само за един регионален център в сферите, в които той има превъзходство, според Джим Крейн, автор на „Дубай: градът на златото“ и научен сътрудник в института за държавна политика „Бейкър“ към Университета Райс в Хюстън.

„Конкурентно предимство“

„Дубай се облагодетелства от конкурентното си предимство при авиокомпаниите, финансовите услуги и корабната индустрия, дори лекото машиностроене“, посочва Крейн. Другите правителства трябва да намерят сектор, към който Дубай все още не е предявил претенции“, съветва той.

МВФ препоръчва стъпки за насърчаване на износа и промишлеността и орязване на енергийните субсидии и работните места в държавната администрация, които действат като спирачка за предприемачеството.

Това няма да е лесно. През януари Кувейт вдигна цените на дизела и керосина и само месец по-късно ги понижи след противопоставяне в страната. Бурната враждебна реакция бе очаквана, заяви финансовият министър Анас Халид ас Салех. „Правим го по предпазлив начин“, посочи той. На Саудитска Арабия й предстои да направи решителна крачка.

„Саудитските компании могат да се приспособят към разумни цени на енергоносителите в кралството, но те ще трябва да намалят оперативните си разходи, като например за труд, да бъдат по-ефективни“, коментира в офиса си в Рияд Мутлак ал Моришед, главен изпълнителен директор на National Industrialization Co. с пазарна капитализация от 18 милиарда риала (4,8 милиарда долара).

Възстановяване на цените на петрола?

Евентуално възстановяване на цените на петрола все пак би могло да спаси от дилемата икономиките в Залива. Някои приходи от енергоносители идват от дългосрочни договори и това прави по-малко уязвими страни като Катар, водещ износител на втечнен природен газ в света. Високите цени на петрола са „благословия и проклятие“, каза Хатем аш Шанфари, член на управителния съвет на оманската централна банка, в интервю в Мускат.

„Постигнахме голям напредък в социалните показатели благодарение на харченето на парите от петрола“, посочва аш Шанфари. Неприятният аспект на нещата: „Толкова се пристрастихме към него, че не сме далеч от точката, от която започнахме преди много десетилетия“, заключава той.

БТА