Кавказката връзка: Пактът между Путин и чеченския му съюзник се разклаща
Хората, които убиха либералния политик Борис Немцов на 27 февруари, не са очаквали да бъдат арестувани. Това пролича от тяхната дързост.След като са застреляли Немцов в гръб в центъра на Москва, не са пресекли реката, за да напуснат градския център. Вместо това са заобиколили Кремъл, минали са покрай Думата, руския парламент, и са завили към добре осветена, полупешеходна улица. Те дори не са изгорили колата, с която са избягали.
Това дръзко поведение доведе до подозрения, че убийците може да са чеченски професионални убийци като онези, които работят за президента на Чечения Рамзан Кадиров, който до този момент е голям приятел и (фен) на руския президент Владимир Путин. Сега някои се чудят дали този на вид солиден пакт между г-н Путин и г-н Кадиров не е станал твърде скъпоструващ за руския лидер.
Бивш бунтовнически командир, Кадиров беше измъкнат от неизвестността от руския лидер и назначен за президент на някога размирната кавказка република, наследявайки своя баща, който беше убит. Путин даде на Кадиров свободата да не зачита руските закони и да разчиства свободно сметки. През последното десетилетие Чеченската република на практика стана отделна ислямска държава под управлението на Кадиров. Той разполага със собствена армия от 20 хиляди души, своя (неофициална) данъчна система и религиозни закони.
Като най-силния регионален лидер в Русия Кадиров е разпрострял влиянието си в цялата страна. Неговите главорези се ползват със специален статут в Москва. Веднъж когато Федералната служба за сигурност (ФСС), Алма матер на Путин, арестува група хора на Кадиров за отвличания, изтезания и изнудване в столицата, те бяха освободени. Няколко гнусни убийства също извадиха на показ чеченската безнаказаност.
След като смелата репортерка Анна Политковская беше убита през 2006 г., главният заподозрян замина за Чечения и живееше близо до Кадиров. Той беше осъден на доживотен затвор след разследване на колегите на убитата журналистка, но поръчителите на убийството не бяха разкрити. След смъртта на Наталия Естемирова, правозащитничка, убита в Чечения след заплахи от Кадиров, никой не понесе отговорност.
Един от старите съперници на Кадиров, Руслан Ямадаев, беше застрелян сред натоварения уличен трафик до държавна сграда в Москва. Неговият брат, който командваше проруска част срещу Грузия, беше ликвидиран в Дубай, където полицията издаде заповед за арест на Адам Делимханов, дясна ръка и роднина на Кадиров.
През 2009 г. екстелохранител на Кадиров, който направи разкрития за изтезания и екзекуции, извършвани от бившите му шефове, беше убит във Виена.
Малцина се изненадаха, когато на 8 март Александър Бортников, шефът на ФСС, съобщи, че за убийството на Немцов са задържани петима мъже, включително Заур Дадаев, бивш командир от „Северния батальон“, състоящ се от нередовна войска на Кадиров.
Всъщност единственият човек, който изглеждаше шокиран, беше Кадиров, който прави странни изявления след убийството на Немцов. В деня на убийството той писа в Инстаграм, че виновниците са западни агенти. След ареста на Дадаев отново направи изявление: „Познавам Заур като истински патриот. Той е предан на Русия и винаги е бил готов да даде живота си за нея. Дори съдът да потвърди вината му, той не може да е направил нищо против Русия.“ (Малко след това Дадаев се отказа от признанията си.)
В изявлението си в Инстаграм Кадиров намекна, че Немцов може да е бил убит, защото е осъдил терористичната атака срещу френския седмичник „Шарли ебдо“. Реакцията на самия чеченски лидер беше различна: той поведе огромно шествие в столицата Грозни срещу „Шарли“, не срещу убийството на редакционния му състав.
Руските служби за сигурност твърдят, че Дадаев и съучастниците му са планирали и извършили убийството на Немцов. Това повдига много въпроси. Малцина наблюдатели вярват, че нещо, в което са замесени чеченски бойци, се случва без знанието на Кадиров и Делимханов. Същото обаче важи и за ФСС, чиито агенти са следили Немцов.
Както винаги, в Русия има повече теории отколкото факти. Някои се чудят дали ФСС не е прибягнала до убийството, за да си разчисти сметките с Кадиров.
Между висшите руски военни и шефове от сигурността и лагера на Кадиров съществува неприязън. Руските офицери в Чечения негодуват от политическата власт на чеченци, които някога са били техни врагове. През 2010 г. руските сили обвиниха Северния батальон, че ги е предал по време на сблъсъци с бунтовници.
Докато пред Путин се кълне във в вярност, на своя земя Кадиров се хвали, че е спечелил независимост, без да се бие с Москва, а като я дои. Реакцията на Кадиров към ареста на Дадаев говори за жестока битка между сили, които преди това са били обединени около Путин: ФСС и чеченските му приятели. Както писа либералният вестник „Новая газета“, „два опорни стълба на Кремъл се сблъскаха челно и сега са тръгнали в обратни посоки, принуждавайки Кремъл да избира кой е истински руския патриот.“
Залозите са огромни; Путин се опитва да запази поне привидна стабилност и тази седмица връчи планирана награда на Кадиров. Ако чеченският лидер загуби подкрепата на Кремъл, ще се озове в опасност, защото има много кръвни врагове, казват анализатори. Путин също се нуждае от Кадиров, за да пази реда в Чечения.
Връзката им обаче е нестабилна. „Договорът между Кадиров и Путин – пари в замяна на преданост – върви към своя край. Къде ще отидат 20-те хиляди войници на Кадиров? Какво ще поискат? Какво ще направят? Кога ще отидат в Москва?“ Тези реторични въпроси са били зададени от Немцов малко преди да бъде убит.
Таймс: Напрежението в Кремъл расте
„Какво се случи, Владимир?“ – под това заглавие британският „Таймс“ помества редакционен коментар за странното изчезване на руския президент от публичното пространство, пише Би Би Си.
За последен път Путин бе видян на публично място на 5 март, когато позираше за протоколни снимки на среща с премиера на Италия Матео Ренци. При все че Кремъл се опита „да подхвърли“ в публичното пространство и други фотоси на президента, руският печат бързо установи, че това са по-раншни кадри, отбелязва вестникът.
Путин върна Запада във времената на студената война с Русия, но и във времената на „кремлинологията“, пише „Таймс“.
В Москва са плъзнали слухове за здравословното състояние на президента и за стабилността на позициите му. Тези неясноти едва ли ще изчезнат бързо. Напрежението в кремълските властови структури явно нараства. И Западът трябва да използва това напрежение, за да накаже руския цар от 21 век заради агресията му срещу Украйна, заявява изданието.
На първо място това засяга информационния фронт. „Таймс“ предлага западните правителства да използват научени от тях финансови тайни на хора от близкото обкръжение на Путин, за да осведомят за тях обикновените хора в Русия.
Второ – продължава вестникът, – Западът трябва да последва съвета на опозиционера Алексей Навални от скорошното му интервю за „Файненшъл таймс“ и да разшири списъка на санкционираните лица, като включи в него всички съратници на Путин. По-точно онези, които определят политиката на Кремъл срещу Украйна, а не хората, които само я осъществяват.
До момента санкциите не са убедили Русия да промени своя курс, а Гърция и другите европейски страни взеха да се съмняват в общата стратегия. Сега не е моментът Европа да се колебае, предупреждава „Таймс“.
Буди само съжаления фактът, че се налага да страдат обикновените хора в Русия. Те обаче могат сами да сложат край на това, ако поставят искания за ново ръководство. Западът може да помогне. Независимо каква е причината Путин да не се появява пред хора, Великобритания и съюзниците й не бива да забравят, че от Путин трябва да се търси отговорност заради безумния му авантюризъм в Европа, завършва „Таймс“.
БТА