Малкият човек във властта е опасен
Предупреждава Дончо Градев и обяснява защо
„Малкият човек е страшен, когато получи власт над другите около себе си”, предупреждава професор Дончо Градев във „Властта на малкия човек” (изд. „Наука и изкуство”).
Малкият човек е близък до обикновения човек, но не е същото. „Общото между малките хора не е детерминирано от техния икономически статут, а от манталитета им, отличаващ се с враждебност към високите ценности на културата и позитивния морал в човешките взаимоотношения”. Малки на интелект и нрав.
Градев тръгва от книжката на Вилхелм Райх „Чуй, малки човече”, според която фашизмът би бил невъзможен без малките хора. Припомняме, Райх е първият клиничен асистент на Фройд, книгите му са горени в Германия и на 23 август 1956 в Ню Йорк в изпълнение на съдебно решение. Не е грешка: САЩ, 1956.
Социалният психолог Градев за съчинението си: „Основната част е посветена на търсенето и анализирането на социалните убежища на малкия човек”. Убежище е политиката. Тръгва се от предизборните кампании, където включването не изисква особена подготовка и е трамплин за нагоре.
Хранително поле за изява са малките забрани: „Да не се вдига шум след 22 часа”, „Да се хвърлят боклуците разделно” и т.н. И особено масовата администрация – ниската бюрокрация. Ново и силно привлекателно убежище са социалните мрежи. Професорът е най-вдъхновен към академичното убежище на малкия човек.
Малкият човек е потенциалната тълпа. „Посредствеността е съвършенство в очите на посредствените хора”… Социалната психология е неглижирана у нас, защото знанието не би пуснало юнаците, наричани „анализатори” да обикалят телевизии и вестници и да агитират, че живеем така по волята на пазара.
Знанието не би позволило когато 20 юнаци заключат Университета, медиите да обявят: „СтудентиТЕ настояват!” Далеч по ефективно е да държиш на каишка общественото съзнание, отколкото да гориш книги. Ако обелим внимателно анекдотизма от прочутата фраза „Аз съм прост и вие сте прости. Гласувайте за мен!”, отдолу лъсва зловещина.
От Книжен Ъгъл