За кого цъкат часовниците, подарени от ДПС на избирателите в Сърница?

Аспарух Панов

Както се очакваше, на изборите за кмет в Сърница, протекли при изключително висока изборна активност от около 75%,  ще има балотаж между кандидатите на ДПС и ГЕРБ. Разликата между двамата е около 450 гласа, а само 150 гласа не достигнаха на кандидата на ДПС Неби Бозов да спечели на първи тур. Изборите за общински съвет се печелят от ДПС, които ще имат 5 места срещу 4 за ГЕРБ и 2 за Реформаторския блок.

От тези на пръв поглед сухи цифри и от информациите, които се получаваха по време на предизборната кампания и по време на изборния ден, могат да направени много интересни изводи за тенденциите в развитието на изборната политическа среда, половин година преди ключовите за страната ни местни избори.

На първо място не само общината е нова, но нов е и подходът на участващите партии при избора на кандидатите. Удивително е, че всички партии, най-вече ДПС и БСП, са се въздържали да номинират сред избраниците си сътрудници на ДС. Много добър знак е също, че половината от кандидатите са млади хора, родени след юли 1973г., които не подлежат на проверка за досиета.

И тук стигаме до най-добре представилата се политическа партия – ДПС. Без съмнение, по отношение на изборните си резултати, ДПС е наистина уникален политически феномен. Пред очите ни през последните години, тази самодекларираща се като проевропейска и проатлантическа партия деградира до една от най-мощните клиентелистки и олигархични партийни структури в България.

При тези условия би било напълно редно да се очаква рязко спадане на електоралната й подкрепа. Но изненадващо за нормалната политика, колкото по-негативна е обществената оценка за ДПС на национално ниво, толкова по-висока и по-стабилна става електоралната му подкрепа при следващи избори. През годините на прехода изчезнаха безславно десетки, ако не и стотици политически партии, сринаха се най-мощните движения на прехода СДС и НДСВ и на практика отпаднаха от политическия ни кръгозор, но не и ДПС.

Добре известно е, че разликата между българския етнополитически модел и други европейски интеграционни модели на малцинствата се крие във формата на политическо им представителство – не  чрез привилегии, позитивна дискриминация и предварително определени квоти за участие в изпълнителната и парламентарната власт, а единствено чрез изборните резултати в свободни и честни национални и местни избори.

И точно тук, в свободното изборно участие, се крие основната клопка. Защото целенасочено и методично, стъпка по стъпка, ДПС се опитва да превърне етнически (и религиозно) мотивирания вот в контролиран и да установи пълен монопол върху турската общност, а след последните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. е на път да монополизира и ромската.

Но в Родопите нещата са по-сложни и неслучайно точно оттук може да повее вятъра на промяната. Затова изборните резултати в Сърница са толкова важни като сигнал за бъдещи политически стратегии. На първо място крайно време е да се разбере един път завинаги, че не само ДПС носи отговорност за монополизирането на етническия и мюсюлманския вот.

Виновни са всички партии, които активно участват в политическия живот, особено по-големите и по-влиятелни от тях. В условия на политически плурализъм, свободна многопартийна конкуренция и всеобщо избирателно право, единствено от партиите зависи колко и кои представители на малцинствата ще включат на избираеми места в кандидатските си листи и сред кои социални, религиозни, етнически и възрастови групи български граждани ще провеждат активна кампания и ще търсят и печелят своите избиратели.

Това е въпрос на стратегия, тактика, ценностна ориентация, програма, членски състав, организиране на предизборните кампания и преди всичко – на начин на правене на политика, но не и на етнически модел… Крайно време е да се премахнат наслоенията в обществото, че малцинствените общности са източник на безименни електорални единици, чийто вот може да бъде лесно контролиран или купуван.

Искрено се надявам, че най-малкото ГЕРБ и Реформаторският блок, заедно и (или) по отделно, ще обърнат внимание на тези толкова важни въпроси и ще развият нова и модерна стратегия за работа в районите със смесено етническо население.

Изборите в Сърница недвусмислено показват, че всички влиятелни партии, независимо дали се самоопределят като „леви” или „десни” трябва да създават активни структури в общините, досегашни крепости на ДПС, да търсят свои целеви групи и да издигат там избираеми кандидати, на които да направят впечатляващи изборни кампании.

Каква е вината на ДПС, че десетките други партии, които се явяват на изборите, примерно, в Кърджали, разпиляват гласовете си и не са в състояние да си взаимодействат, особено на общинските избори, като издигат и подкрепят общи кандидатури за кметове и общински съветници?

Часовниците, които ДПС подари на своите избиратели в Сърница цъкат неумолимо. Първият тест за ГЕРБ и реформаторите ще бъде още следващата неделя. Ще могат ли те да обединят избирателите си и да спечелят кметските избори в Сърница? А може би ще трябва да отговорят и на въпроса – защо не се явиха заедно на тези избори. Може би нямаше да има и втори тур…

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.