Генерал Сулеймани щурмува иранското национално съзнание
middleeasteye.net
Сулеймани води борбата срещу „Ислямска държава“, но истинското значение на възхода му е в променящата се политическа култура в Техеран.
Снимките му са навсякъде в иранските медии, а името му звучи ежедневно по националната телевизия. Генерал-майор Касим Сулеймани, командир на Бригадите „Ал Кудс“ от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), официално е национален герой.
Тази изключителна реклама е особено изненадваща, като се има предвид, че Сулеймани командва най-тайния и деликатен клон от Корпуса. Бригадите „Ал Кудс“ са крилото на Гвардейците на революцията за операции в чужбина и ръководи сътрудничеството на Иран с проирански армии, милиции и политически движения в региона.
За външния свят, по-специално за враговете и опонентите на Иран в региона и отвъд него, Сулеймани е лицето на политическото и идеологическо настъпление на Иран в Близкия изток.
Тази представа за Сулеймани все повече се налага и в страната му, подхранвана от всекидневна порция разкази за подвизите на командира на „Ал Кудс“ на бойното поле в Ирак, най-пресните от които са от настъплението за отвоюване на Тикрит от „Ислямска държава“.
Макар че ролята на Сулеймани в борбата на Иран с бунтовниците в Ирак и Сирия несъмнено е от ключово значение за регионалната политика на Ислямската република, сегашната рекламна кампания около него поражда сериозни въпроси.
Едно от възможните обяснения е, че възприемането на Сулеймани като национален герой вещае промяна в политическата култура в Иран с важни дългосрочни последици за вътрешната и външната политика на страната.
Трансформацията на Касим Сулеймани от тайнствен командващ в национална знаменитост е безпрецедентно явление в модерната иранска култура и въпреки огромната му популярност, не е лишено от противоречия.
Иранските медии всеки ден публикуват снимки на генерала, често пъти в компанията на иракски, сирийски и ливански бойци и идеолози, естествените съюзници на Бригадите „Ал Кудс“.
Когато Джихад Мугние, син на легендарния командир на Хизбула Имад Мугние, бе убит в израелски удар близо до Голанските възвишения през януари, иранските медии публикуваха снимки на младия Джихад, застанал рамо до рамо със Сулеймани. Посланието бе ясно: Солеймани има лични връзки с най-ефикасните и силно мотивирани проирански елементи в региона.
Рекламната кампания на Сулеймани е толкова интензивна, че дори западните медии допринесоха за възникващите митове за него – Би Би Си посвети цяло радиопредаване на иранския генерал.
В тази международна медийна треска е важно да се разграничат фактите от измислиците, за да се стигне до по-обективна оценка на биографията, способностите и мястото на Сулеймани в иранската управляваща класа.
Много от информацията за миналото на Сулеймани е вярна. Той произхожда от скромно семейство (известно време работи като зидар) и влиза в Корпуса на гвардейците още при създаването му през 1979 г.
Бойните подвизи на Сулеймани в бурната Иранско-иракска война през 80-те години обаче, макар и впечатляващи, далеч не са нещо уникално. Всъщност мнозина негови съвременници са допринесли повече за Иран на бойното поле, но или тънат в неизвестност, или не се радват на системно благоприятно медийно отразяване.
Особено показателен е случаят с генерал-лейтенант Али Саяд Ширази. Смята се, че той вероятно е бил най-важният ирански стратег и командващ в тази война. Оцелял е от конфликта, заел е редица важни военни постове и е убит от терористична групировка през април 1999 г.
Макар че Ширази бе представен като герой след убийството му, той приживе рядко бе медийно отразяван. Това отговаряше на следреволюционната политика военните командири да стоят извън светлината на прожекторите, за да се подсилват бариерите между военното и политическото ръководството.
Впечатляващото нарушаване на тази традиция едва ли е случайност или само функция на видимата роля на Сулеймани в прилагането на печеливши стратегии в Сирия и Ирак. Това вероятно е резултат на съзнателна и целенасочена стратегия, отговаряща на променящата се политическо-културна динамика.
Оформящият се около Сулеймани култ към личността несъмнено ще подхрани спекулациите за засилване на властта на страховития Корпус на гвардейците на ислямската революция, който вече е критикуван за разрастването на икономическия си портфейл при управлението на президента Махмуд Ахмадинеджад.
Важно е обаче да се отбележи, че Сулеймани се радва на благоприятно отразяване от широк кръг ирански медии, много от които не са свързани с КГИР. Второ, Сулеймани не заема най-високата позиция в Корпуса, всъщност в йерархическата му структура има няколко командири на по-високи длъжности от него.
Популярността на Сулеймани не зависи от позицията му в Корпуса, а говори, че той има голямо въздействие в управляващите среди и обществото. Впечатляващо успешната регионална политика на Иран в съчетание със засилващия се национален престиж разбуждат спящия гигант на иранския национализъм.
Официално национализмът в Иран е табу, тъй като управляващата класа извежда своята идентичност и основополагащи ценности от Ислямската революция. Повече от три десетилетия иранските лидери и други официални лица се опитват да потиснат дълбоко вкоренените чувства и проявите на национализъм на политическа и идеологическа основа, но се увеличават признаците, че може би в крайна сметка те ще бъдат принудени да приемат неизбежното.
Демографската и политическата динамика могат да доведат до промяна. Младото поколение не помни революцията нито войната с Ирак и затова не се интересува от официални доктрини и светини.
На политическо ниво, независимо от това как изглежда на пръв поглед, властта и влиянието на шиитското духовенство е в упадък. Това е дългогодишен процес, който вероятно ще стане по-интензивен, щом върховният водач аятолах Али Хаменей напусне сцената.
Предизвикателството за иранските политически архитекти и социокултурни стратези е да намерят нови пътища за свързване на управляващите с младите поколения. В този контекст засилващият се култ към Сулеймани придобива по-ясно значение.
Генералът от Бригадите „Ал Кудс“ може никога да не се захване лично с политика, но стремителният му възход показва ясно определена посока на иранската политика, по-специално – зараждаща се политическа култура, която оформя революционните ценности и цели в националистична рамка.
БТА