Парламентарни избори в Израел – за или против премиера Нетаняху

Нетаняху срещу Херцог. Снимка: от тв екрана

В Израел има предсрочни избори за парламент – Кнесет. 120-те депутати в еднокамарния парламент се избират по пропорционална система, но това гласуване ще бъде преди всичко за или против премиера Бенямин Нетаняху.Последните проучвания на общественото мнение, публикувани на 13 март, показаха, че дясната партия Ликуд на Нетаняху изостава от левоцентристкия Ционистки съюз между Партията на труда на Ицхак Херцог и партията Хатенуа на Ципи Ливни.

Според резултатите от анкета във в. „Йедиот ахронот“ Ционисткият съюз ще спечели 26 парламентарни мандата, а Ликуд – 22. Две други анкети сочат 25 мандата за Ционисткия съюз и 21 за Ликуд. Останалите мандати ще се разпределят между още девет партии, всяка от които ще има между 4 и 13 места. Разпокъсването на гласовете между поне 11 листи на партии от целия спектър – десни, леви, центристки, ултраортодоксални и арабски – прави изключително трудна задачата за съставяне на управляваща коалиция, пише агенция Франс прес.

В израелската политическа система не е задължително лидерът на партията, спечелила най-много места в парламента, да получи мандат за съставяне на правителство. Тази задача може да бъде възложена на един от избраните 120 депутати, смятан за най-способен да формира коалиция с други парламентарни партии.

Затова може би името на новия премиер няма да стане известно веднага след оповестяването на резултатите от изборите, прогнозира АФП.

Въпреки преднината на Ционисткия блок пред Ликуд в последните предизборни анкети, повечето наблюдатели са на мнение, че Нетаняху ще е по-способен от Херцог да събере необходимото парламентарно мнозинство за управляваща коалиция.

Нетаняху изключи възможността за широка коалиция, защото според него между Ликуд и Партията на труда зее пропаст. Но ако бъде принуден да прибегне до този вариант, той ще трябва да осигури освен гласовете на двете големи партии и подкрепа от поне две по-малки, за да постигне мнозинство от 61 гласа.

При създаването на Ционисткия съюз Ицхак Херцог и Ципи Ливни са се разбрали, че ако спечелят изборите, ще управляват на ротационен принцип, всеки от тях по две години. Херцог заяви, че няма намерение да включва Нетаняху в каквато и да било коалиция. „Намерението ми е да заема мястото му“, каза той.

Основна тема в предизборната кампания на Нетаняху бе сигурността на Израел и яростното разобличаване на ядрената програма на Иран. Постижения на неговото управление според списание „Икономист“ са либерализирането на икономиката, устремното развитие на високите технологии и избягването на финансовата криза.

Нетаняху опази сигурността на Израел след бунтовете на Арабската пролет, която помете държавни лидери и разкъса държави в района. Създалият се вакуум бе изпълнен от джихадисти и шиитски милиции, които може да насочат оръжията си срещу Израел, но засега се избиват помежду си, а през това време Израел заздрави връзките си с Египет и по-дискретно с някои арабски монархии, отбелязва „Икономист“.

Наред с това обаче Нетаняху продължи военната окупация на Западния бряг и блокадата на Газа, отказа да направи каквито и да било отстъпки на палестинците и твърдо продължи политиката на заселване на евреи в палестинските територии. Затова според „Икономист“ за Израел ще е по-добре Нетаняху да не е отново премиер.

Съперникът му Херцог е лишен от чар, но е здравомислещ, има добър екип от експерти и в икономиката, и в сигурността, иска да преговаря с палестинците и да подобри отношенията с Барак Обама. Херцог заслужава да получи възможност да постигне тези неща, пише „Икономист“.

Когато отидат да гласуват утре, мнозина израелци от средната класа ще мислят много повече за жилищната криза и умопомрачителните цени на апартаментите, отколкото за заплахите за сигурността, за които тръби премиерът Нетаняху. От 2008 до 2014 г. цените на жилищата скочиха с 60 процента.

За да си купи къща, израелецът трябва да отдели средно 148 месечни заплати в сравнение със 76 във Франция, 66 в САЩ и 64 във Великобритания, сочи статистика на АФП. През 2014 г. средната цена на четиристаен апартамент в Тел Авив е била 660 000 евро, в Ерусалим – 442 000 евро, а средната месечна заплата е 2100 евро.

Въпреки относително доброто състояние на икономиката и ниската безработица, скъпотията и особено високите цени на недвижимите имоти предизвикаха през 2011 г. най-големите социални протести в историята на Израел, в които участваха стотици хиляди хора.

Всяка от партиите, участващи в изборите, има програма за решаване на жилищния проблем. Той бе единствената тема в предизборната кампания на Моше Кахлон, който напусна Ликуд и създаде новата десноцентристка партия „Кулану“. Анкетите отреждат на Кахлон между 8 и 10 места в новия Кнесет и той може да се окаже решаващ и за съставяне на управляваща коалиция, и за определяне на новия премиер.

В израелската политика лявото и дясното се определят не толкова от икономическата политика, религията или етноса, макар че всички тези неща имат значение, пише „Икономист“. Централният проблем, още от ранния период на ционизма, е земята.

Политиците от левицата са наследници на прагматичния ционизъм на Бен Гурион, готови на отстъпки на земя за палестинците, с надеждата да получат съгласието на международната общност и да постигнат разбирателство с арабите. Десницата отказва каквито и да било отстъпки на територия и отстоява схващането, че единствено непробиваема „желязна стена“ може да накара арабите да съжителстват с еврейската държава, добавя „Икономист“.

Премиерът Бенямин Нетаняху – доказал се като олицетворение на властта

Някои го обожават, други го ненавиждат. Бенямин Нетаняху до такава степен олицетворява властта в Израел, че парламентарните избори утре ще бъдат избори за или против него, пише агенция Франс прес.

„Всеки друг, само не Биби“, както наричат Нетаняху, е лозунгът на неговите противници. Самият той го харесва, защото неговият лозунг е „Или аз, или другите“.

Вдъхновени от американските предизборни кампании, хиляди млади доброволци кръстосваха Тел Авив, чукаха по вратите и прегряваха телефоните за сметка на гражданска организация, финансирана от заможни евреи, за да мобилизират левите избиратели и колебаещите се привърженици на десницата да гласуват против Нетаняху. Двеста бивши генерали, герои за поколения израелци, се обединиха в лоби против Нетаняху, защото според тях той е заплаха за сигурността на Израел.

Той стана най-младият министър-председател на Израел от 1996 до 1999 г. и след това отново зае поста през 2009 г. Сега той е на 65 години и ако запази властта си, ще управлява десет години. Единствен Давид Бен Гурион, основателят на държавата Израел, е управлявал по-дълго.

Набитият мъж с посребрена коса доминира толкова силно през последния четвърт век, че всекидневникът „Аарец“ се опита да опише „какъв би бил животът без Нетаняху“, отбелязва АФП.

„Когато Израел загуби Биби, сигурно ще има моменти, когато ще съжалява, че няма лидер, признат от целия свят и който, независимо дали е обичан или не, се държи така, че целият свят го слуша, когато вземе думата за Иран или по друг въпрос. Той е готов да отиде навсякъде, където го поканят, за да брани бъдещето и съществуването на Израел“, продължава „Аарец“.

Пред американския Конгрес на 3 март, въпреки неодобрението на президента Барак Обама, Нетаняху яростно заклейми споразумението за иранската ядрена програма, за което шестте световни сили водят преговори с Иран.

На 11 януари той бе в първата редица на световните лидери в шествието срещу тероризма в Париж. Нетаняху смята себе си за „представител на целия еврейски народ“. Призивите му към евреите да се върнат в техния дом – Израел, разгневиха французите и европейците.

Той отстоява с всички сили искането Израел да бъде признат за „държава-нация на еврейския народ“, колкото и това да не се харесва на палестинците. През 2014 г. се провали ентият опит за постигане на израелско-палестински мир и избухна нова война в Газа.

При Нетаняху колонизацията на арабските територии продължи неспирно и мнозина смятат, че той никога не е приемал идеята за създаване на бъдеща палестинска държава.

Внук на равин, син на историк с ултрационистки възгледи, бивш командос от специалните сили, ранен в битка, белязан от героичната смърт на по-големия си брат в атаката на летището в Ентебе, Уганда, срещу пропалестински бойци през 1976 г., Нетаняху неуморно громи „международния тероризъм“ и „ислямисткия екстремизъм“.

Но в неговите очи смъртният враг на евреите е Иран. След речта пред Конгреса отношенията му с Обама достигнаха най-ниската си точка. Нетаняху е прекарал голяма част от младостта си в Съединените щати и владее отлично английски, но на снимките израженията на двамата в Овалния кабинет в Белия дом са многозначително мрачни.

При неговото управление икономиката е в относително добро здраве, но мнозина в Израел не могат да свържат двата края и неравенствата са крещящи.

„Нетаняху постоянно плаши. Никога не сме имали премиер, от когото страната да изпитва такъв страх“, казва съперникът му, лейбъристът Ицхак Херцог.

Ицхак Херцог – обиграният политик от Партията на труда, който иска да свали от власт Бенямин Нетаняху

Ако израелците искат да заменят премиера Бенямин Нетаняху с пълната му противоположност, най-доброто решение ще е да гласуват за листата на главния му противник, лейбъриста Ицхак Херцог, пише агенция Франс прес.

За разлика от напористия Нетаняху, водачът на левоцентристкия Ционистки съюз Ицхак Херцог е скромен и също толкова дипломатичен, колкото Нетаняху е рязък. Някои го обвиняват, че му липсва чар.

54-годишният адвокат е женен, баща е на три деца и живее в къщата в Тел Авив, в която е прекарал детството си. След три мандата на Нетаняху, Херцог усеща, че звездата му изгрява.

Последните социологически анкети потвърждават това: Ционисткият съюз – алианс между Партията на труда, чийто генерален секретар е Херцог и Хатенуа на Ципи Ливни, води пред Ликуд на Нетаняху.

Изборите ще покажат дали след шест години управление на Нетаняху израелците искат промяна. Предизборната кампания на Ционисткия съюз протече под лозунга „Всеки друг, само не Биби“.

Мнозина експерти отбелязват, че за разлика от Нетаняху, на Херцог ще му е много трудно да състави коалиция, отбелязва АФП.

„Израелският Кенеди“ Херцог е избран за първи път в парламента през 2003 г. Следващото десетилетие заема различни министерски постове, а през 2013 г. застава начело на затъналата в криза Партия на труда.

Да стане министър-председател би било логично продължение на кариерата на родения в Тел Авив политик, наследник на една от най-прочутите израелски фамилии, понякога сравняван с Кенеди.

Баща му Хаим Херцог, по произход ирландец, е бил шеф на военното разузнаване, след това посланик в Обединените нации и президент на Държавата Израел от 1983 до 1993 г.

Чичо му Аба Еван е виден израелски дипломат. Бил е посланик във Вашингтон и ООН, след това външен министър – пост, който заема по времето на Шестдневната война през 1967 г. Баща му Ицхак Халеви Херц е първият равин ашкенази на Държавата Израел.

Ицхак Херцог е живял години наред в Съединените щати, когато баща му е бил на работа там. Служил е като офицер във военното разузнаване и е завършил право в Телавивския университет.

В предизборната кампания той обеща да поднови мирния процес, прекъснат през април 2014 г. и дори заяви, че е готов да премахне еврейските селища, ако е необходимо. Херцог се ангажира също да започне икономически реформи и да оправи отношенията със Съединените щати, които се влошиха при Нетаняху.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.