Позлатеният век на Израел
Защо израелският премиер Бенямин Нетаняху почувства нужда да разлайва кучетата във Вашингтон? Понеже точно това правеше с антииранската си реч в Конгреса. Ако сериозно се опитвате да повлияете на американската външна политика, не обиждате президента и не заставате толкова очевидно редом до политическата му опозиция. Не, същинската цел на тази реч бе да разсее израелските избиратели с войнолюбива бомбастичност, да отклони вниманието им от недоволството им от състоянието на икономиката, което според допитванията може да свали Нетаняху от власт в изборите на 17 март.
Защо обаче недоволстват израелците? В крайна сметка израелската икономика се представя добре според обичайните показатели. Тя преживя финансовата криза с минимални щети. В дългосрочен план расте по-бързо от повечето други развити икономики и се превърна в гигант на високите технологии.
От какво да се оплаква човек? Отговорът, който не мисля, че е широко харесван тук, е, че макар и икономиката на Израел да се развива, този растеж е придружен от обезпокоителна промяна в обществото и разпределението на доходите в Израел. Някога Израел беше страна на егалитарни идеали, населението на кибуците винаги си е било незначително малцинство, но силно влияеше на начина, по който се възприема нацията. И в действителност това си беше едно доста егалитарно общество, чак до началото на 90-те години.
Оттогава обаче Израел преживява драматично разширяване на пропастта между равнищата на доходи. Усилиха се водещите до неравенство мерки и сега Израел е на нивото на САЩ като едно от най-неравнопоставените общества в развития свят. И опитът на Израел показва, че това има значение, че крайното неравенство разяжда социалния и политическия живот.
Вижте какво се случва в двата края на спектъра – нарастването на бедността, от една страна, и на изключително голямото богатство от друга.
Според данни на Люксембургското изследване на доходите, делът от населението на Израел, което живее с по-малко от средния за страната доход – широко приемана дефиниция на относителна бедност – е нараснал повече от двойно между 1992 и 2010 г., от 10,2 на 20,5 процента. Делът на бедните деца почти се е учетворил, от 7,8 на 27,4 процента. И двете числа са най-лошите показатели в развития свят, с голяма преднина.
А когато става дума по-специално за деца, относителна бедност е точното понятие. Семейства, които живеят с много по-ниски доходи от тези на сънародниците си, ще бъдат изолирани от заобикалящото ги общество по някои съществени начини и няма да могат да участват пълноценно в живота на нацията. Деца, които израстват в такива семейства, със сигурност ще бъдат поставени в постоянно неизгодно положение.
В другия край, макар и наличните данни изненадващо да не показват особено голям дял от доходите в най-богатия 1 процент от населението, има огромна концентрация на богатство и власт в малка група хора на върха. Ама наистина малка. Според Банката на Израел, двадесетина семейства контролират компании, които съставят половината от общата стойност на израелската борса.
Естеството на този контрол е криволичещо и непрозрачно, той се осъществява чрез „пирамиди“, в които едно семейство контролира една фирма, която на свой ред контролира други фирми и така нататък. Макар и Банката на Израел да ползва предпазливи формулировки, тя очевидно се безпокои от потенциалните възможности за присвояване на средства.
Защо все пак общественото неравенство в Израел е политически проблем? Защото не се налагаше да е толкова крайно.
Може да си помислите, че неравенството в Израел е естествен резултат от една високотехнологична икономика, която генерира високо търсене на квалифицирана работна ръка, или може би отразява значимостта на малцинствата с ниски доходи, по-точно арабите и ултрарелигиозните евреи. Оказва се обаче, че тези високи равнища на бедност до голяма степен са отражение на водените политики: Израел прави по-малко да спасява хората от бедност от всяка друга развита страна – да, дори по-малко от САЩ.
Междувременно израелските олигарси дължат положението си не на иновации и предприемачество, а на това, че семействата им успяха да получат контрол над фирми, които правителството приватизира през 80-те години, и би могло да се каже, че те запазват тези позиции отчасти чрез неправомерно влияние над управленската политика в съчетание с контрол над основните банки.
Накратко, политическата икономика на Обетованата земя сега се характеризира с безмилостност на дъното и най-малкото мека корупция на върха. И мнозина израелци възприемат Нетаняху като част от проблема. Той е застъпник на политиката на пазарната икономика и като (републиканския губернатор на Ню Джърси) Крис Кристи има склонност да живее охолно за сметка на данъкоплатците, като същевременно несръчно се преструва, че не го прави.
И така, Нетаняху се опита да смени темата за вътрешнополитическото неравенство с външните заплахи – тактика, която ще се стори позната на помнещите годините на управление на Буш. На 17 март ще разберем дали е успял.
БТА