Герои на капиталистическия труд: те работят, когато другите почиват

Между 1,5 и два милиона румънци работят в такова време, което повечето хора смятат, че е предназначено за отдих. На тези, които работят вечер, през нощта или по време на уикенда, се дължи икономическият напредък на Румъния.

Повечето румънци се шокират, когато усетят спокойствието, което цари над повечето европейски градове след седем-осем вечерта и в събота от обяд, след което трудно може да се намери отворен магазин.

Дори баровете, кафенетата и ресторантите не работят през цялата вечер или през уикенда, а от бензиностанциите работят само тези с автоматични колонки. За тези, за които е нещо обичайно на 1 януари да отидат в мола, в полунощ – до хипермаркета или в три часа през нощта – до магазина на ъгъла на блока, подобна програма трудно може да бъде разбрана.

Трябва да посочим, че в доста от държавите в Европейския съюз има стриктни правила що се отнася до търговската дейност в неделя. В Белгия, например, магазините не могат да бъдат отворени в неделя следобед повече от девет часа годишно, а подобно правило има и в Германия за целия неделен ден (с изключение на магазините в големите гари).

Във Франция правилата варират, като в туристическите градове са по-облекчени. Но дори и там, където няма подобни ограничения от страна на властите, работните часове в този сектор на икономиката са определени вследствие на преговори със синдикатите. А резултатите са почти същите: магазините не работят вечер и в края на седмицата.

НАШИЯТ КЛИЕНТ Е НАШ ГОСПОДАР

Както всички знаем, не така стоят нещата в Румъния. Тук хипермаркетите, супермаркетите, моловете и търговските вериги са в повечето случаи отворени между 360 и 365 дни в годината.

Доста често (особено в големите градове) румънците имат на разположение и денонощни магазини.

„Доста е приятно да знаеш, че независимо колко е часът, можеш да си купиш цигари, сок или нещо за ядене. Това много ми липсваше в Италия“, казва румънец, наскоро завърнал се в страната си след няколко години, прекарани във Верона.

Не толкова доволни обаче са тези, които работят в тези търговски обекти нощем, през уикенда или по време на празниците. По данни на Националния институт по статистика /НИС/ на 31 декември 2014 година на работа в търговски обект са били 713 000 души. Към тях се прибавят няколко десетки, ако не и стотици хиляди души, които работят на черно в тази сфера.

Александру Маринеску работи от три години в голяма верига хипермаркети. Започнал е като касиер, сега е шеф на район.

„Работя на смени, между 40 и 48 часа седмично. Или идвам в седем часа сутринта и си тръгвам в три следобед, или идвам в три следобед и си тръгвам в 11 часа вечерта. Втора смяна ми е по-неприятна, защото ми проваля целия ден. Няма седмица, в която да не работя събота или неделя, а понякога съм на работа и в двата почивни дни. Никак не е приятно“, казва той.

Александру получава почивни дни по време на седмицата като компенсация за работата през уикенда. Въпреки доста натоварената програма заплатите в търговията, по данни на НИС, са с десет процента по-ниски от средните в страната (по-точно около 1550 леи /около 700 лева/ на месец).

НА ВАШЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕ

По-тежка обаче е участта на хората, заети в сферата на развлеченията. В повечето случаи те са на работа точно тогава, когато останалите си почиват или се забавляват. Без значение дали става въпрос за ресторант или бар, кино или театър, музей или увеселителен парк, едно е ясно – клиентите ще дойдат извън часовете 9-18 и извън дните от понеделник до петък. Заедно със служителите в хотелите (които имат същия режим на работа) става въпрос за около 200 000 румънци.

В тези сектори нетните заплати са между 1050 /около 500 лева/ и 1300 леи месечно /около 600 лева/. „Единственото предимство, когато работиш в бар или ресторант, са бакшишите, които получаваш. Те са обичайно около 10 процента от стойността на сметката. При нас те се събират на едно място и накрая се разпределят поравно между сервитьори, бармани и готвачи. В добра вечер си тръгваш със 150 леи /около 70 лева/“, разказва Даниел, сервитьор в заведение в стария център на Букурещ.

НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ 24 ОТ 24

В здравеопазването са ангажирани законно над 330 000 души. Както и в предишните случаи заплатите им са по-ниски от средната (малко над 1500 леи месечно/около 650 лева). Макар че, както сервитьорите, голяма част от здравните работници успяват да повишат приходите си благодарение на неформалните плащания от страна на пациентите (било то банкнота от пет леи, пъхната на санитаря или плик с 500 леи, връчен на хирурга).

По данни на Евростат Румъния е на трето място в Европейския съюз по брой на хора, които обичайно работят в събота (34 на сто от всички заети) след Гърция и Италия. Трябва да подчертаем обаче, че първите две държави са водещи туристически дестинации. 16 процента от румънците работят в неделя, а 18,5 на сто вечер, което е над средното европейско равнище. Работата на смени също е по-разпространена в Румъния в сравнение с други страни на континента – 26,8 на сто от румънците работят на смени спрямо 18 процента средно в ЕС. Като цяло работата на смени е разпространена най-вече в източната част на блока, което най-вероятно се дължи на факта, че този стил на работа имаше своя апогей през комунистическия период.

БТА