Те искат да станат гърци, но Гърция не ги иска
Франс прес
Едлира преподаваше всяка неделя гръцки на имигранти в училище в Колонос, бедно предградие на Атина. Но кризата в крайна сметка я накара да вземе решение: на свой ред тя заминава за Германия.
По ирония на съдбата Едлира напуска една страна, която разглежда като свой дом, в която е ходила на училище, в университета, но на която не е гражданка. Пристигнала преди 17 години от Албания, тя си остава чужденка.
„Говоря по-добре гръцки, отколкото албански“, обяснява 28-годишната медицинска сестра. „Но на интервютата за работа, когато погледнат името ми – Едлира Джезаирай – винаги има момент, в който ми казват: значи ти не си гъркиня?“.
В Гърция, където гражданството зависи от произхода, има близо 200 000 деца и младежи, родени от родители имигранти. Но подобно на Австрия и Люксембург, Гърция не предвижда никакъв преход към гражданство за имигрантите от „второ поколение“.
Новото правителство на радикалната левица СИРИЗА обаче обяви желанието си да им даде гръцко гражданство. В очакване на това те разполагат с разрешително за пребиваване с валидност пет години.
Съпругът на Елена Папагеоргиу, директорка на училище в Колонос, е пристигнал преди четири години в Гърция. Този иракски кюрд е поискал да приеме гръцко гражданство, но все още чака. “ При това сме женени“, отбелязва Елена.
Гърция е вход към ЕС за имигранти. Една голяма част достигат нелегално северната част на Европа, на други остават блокирани в Гърция, след като са били задържани от полицията или са изразходвали парите си, плащайки на каналджии.
Гърция няма нито средствата, за да реши проблема, нито желанието да го направи, твърдят асоциациите за защита на правата на човека.
Имигрантите, които искат да живеят в Гърция, се сблъскват с безразличието на властите и насилието на привърженици на неонацистката партия Златна зора – трета политическа сила в страната. Диск, записан от един от депутатите на тази партия, Артемис Матайопулос, „Говори гръцки или умри“, свидетелства за това отхвърляне.
Солас Годуин, млада лекарка от нигерийски произход, пристигнала в Гърция на 14 години, говори гръцки, което не е попречило на пациент да я обиди в болница в северната част на страната. „Това, което ти трябва, е Хитлер и сапун“, й казал този човек.
Гръцкият парламент гласува през 2014 г. закон, санкциониращ расистки изказвания, а миналия месец мъжът е бил осъден условно на шест месеца затвор. Но Солас е убедена, че нейният случай е нямало да бъде взет насериозно без победата на СИРИЗА.
Омъжена в Гърция, Солас е започнала процедура за приемане на гръцко гражданство през 2010 г., когато социалистическото правителство реформира закона за достъп до гражданство. Но през 2012 г. Държавният съвет анулира текста, посочващ че приницпът за „основна връзка с гръцката нация“ не се брои в години на съпротива или образование в Гърция.
Но Солас и Елена чувстват промяна. След осъждането на нейния словесен нападател, Солас е трогната от реакцията на жителите на нейния град Козани: „Минувачите ме спираха на улицата, за да ми кажат браво!“.
Елена е била изненадана от подкрепата за сирийските бежанци, които през ноември бяха направили палатков лагер пред гръцкия парламент. „Хората им носеха храна, завивки“, отбелязва тя и добавя: „Гърците са били едно време бежанци и това се е запечатало в паметта им“.
Близо една трета от гърците имат родители или баби и дядовци, които са били накарани принудително да напуснат Турция през 20-те години на миналия век.
Сайед, 25-годишен, е дошъл от Афганистан на 16 години. „В северната част, където много семейства имат прадеди бежанци, по-добре разбират нашето положение“, казва той, след което отбелязва: „Но да бъда разглеждан като грък? Това никога няма да стане“.
БТА