Кишинев не желае Донбас в Гагаузия

в. Независимая газета

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

В неделя автономна Гагаузия в Южна Молдова организира избори на башкан – глава на териториалната единица. Проучвания сочат, че над 90 на сто от местното население смятат да гласуват за кандидата, когото посочи Москва. Това подразни Кишинев: президентът Николае Тимофти заяви, че с оглед „секретния проект“, осъществяван от Русия в Молдова, последната трябва да се сближи с НАТО. Кандидатката за башкан Ирина Влах, подкрепяна от Русия, заяви за „Независимая газета“, че основен приоритет на автономния район е да се сближи с Русия и той не се е забързал за НАТО, нито пък за ЕС.

* * *

Постът башкан на Гагаузия ще бъде оспорван между 10 кандидати. В основния си предизборен лозунг всеки пледира за развитие на връзките с Русия и курс към Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Според Ирина Влах, която е начело в рейтинга на кандидат-башканите, това е главен приоритет за жителите на автономната област, обвързана с Русия в исторически и в икономически план.

Гагаузите често споменават, че са благодарни на руските царе, че са им дали убежище в Буджакската степ преди две столетия, когато са бягали от Балканите – от османското иго.

Защото гагаузите са тюркоезичен народ, но с православно вероизповедание. Живели са като свободни заселници в периферията на царска Русия, децата им са учели на родния си език, тъй че етносът е запазил своята култура и обичаи.

През 1990 г. местните хора провъзгласиха независима Гагаузка република, протестирайки срещу призивите за обединение с Румъния, отправяни от движението Народен фронт на Молдова. През 1994 г. парламентът на Молдова прие закон за автономното териториално формирование Гагауз-Ери (Гагаузка земя); с това конфликтът между Кишинев и гагаузката столица Комрат бе изчерпан. Молдовската власт обаче се върна отново към идеята за обединяване с Румъния, което накара Гагаузкия автономен район да застане срещу евроинтеграцията на страната и да заяви, че се ориентира към ЕАИС.

Според Ирина Влах, Гагаузия смята да развива икономически връзки с руските региони, което „отговаря на регионалното и на молдовското законодателство“. „Деветдесет и осем на сто от населението подкрепиха този курс. Няма какво да дирим в ЕС, основният ни пазар за пласмент е Русия“, каза Влах. Тя благодари за подкрепата на руските депутати, посетили неотдавна автономния район.

Визитата им обаче възмути президента на Молдова: Николае Тимофти предложи на външното министерство да забрани влизането на депутати от Държавната дума в страната, освен с официална покана от молдовските власти. В отговор Влах отбеляза, че откакто е на власт – вече три години, сегашният президент на Молдова не е посетил нито веднъж гагаузките земи: „Да беше взел пример от руските парламентаристи, та да се запознае с хората от Юга“.

Кишинев обаче вижда в Гагаузия източник на заплаха за сигурността на Молдова – наред с Приднестровието. Същото изтъкват и румънските власти, които насърчават евроинтеграцията на Република Молдова и подпомагат усилията й в тази насока.

Валерий Яниогло, заместник на действащия башкан в Гагаузия, обясни пред „Независимая газета“, че „гагаузите искат да живеят в мир и приятелство в Молдова и същевременно да не се карат със своите съседи, да развиват връзките с Русия“. Според Яниогло, погрешно е Гагаузия да бъде смятана за заплаха. Бъдещите опити на Кишинев да обяви за невалиден гагаузкия вот, каквито не изключва републиканската ЦИК, са обречени на провал, заяви той.

„Избирателните списъци, оспорвани от ЦИК на Молдова, според закона на автономния район се разработват от местните власти, които знаят колко хора са напуснали и колко са останали по селата и градовете. А молдовската ЦИК си служи с остарели данни“, каза Яниогло.

По-рано ЦИК на Молдова заяви, че в Гагаузия живеят малко над 130 хиляди граждани с право на глас. Местната избирателна комисия пък разполага с данни за около 106 000. Молдовската ЦИК е разтревожена от създалото се положение, но подчертава, че законодателството не дава възможност за намеса в електоралния процес на автономния район.

„Предполагам, регионалните власти са предприели тази стъпка, за да избегнат риска изборният резултат да не бъде одобрен поради ниска активност – затова са изключили от списъците хората, които временно или постоянно са в чужбина. Това противоречи на законодателството. Тук трябва да се произнесат съдебните инстанции, които ще оценяват изборите като цяло“, каза Андрей Волентир, секретар на ЦИК на Република Молдова.

Изборите за башкан на Гагаузия ще се състоят на 22 март. За избран ще се смята кандидатът, който събере над 50 процента от гласовете на избирателите.

Кишинев е разтревожен не само от нагласите сред гагаузите, но и от позицията на Москва – президентът на Молдова заяви, че ръководството на Русия се меси в избирателната кампания в Гагаузкия автономен район. „Помолих вицепремиерката Наталия Герман да вземе мерки с цел да се забрани на руски депутати идването в Молдова извън официалните визити“, каза той.

Държавният глава предупреди, че има опасност на молдовска територия да избухне въоръжен конфликт, и заяви, че е необходимо Молдова да се сближи с НАТО. „Има опасност от военен конфликт на територията на Молдова. Нашият шанс е сближаване и сътрудничество с НАТО. Съжалявам, че не се сближихме с НАТО, когато моментът бе подходящ“, каза Тимофти в интервю за телевизия „Молдова-1“. Във връзка със ситуацията в региона той отбеляза, че сигурността на Молдова е застрашена заради политиката на Русия към Югоизточна Украйна.

Кишинев направи стратегическа грешка към Гагаузия – има риск тя да се превърне от лоялен автономен район, какъвто бе през 2010 г., в платформа за сплотяване на антиевропейски нагласи, коментира анализаторът Корнел Чуря.

В коментар за politicon.md, цитиран от агенция IPN, Чуря посочва, че отношенията между Кишинев и Комрат са били приемливи до 2013 г., когато са действали договореностите между бившия вече премиер Влад Филат и башкана Михаил Формузал.

Междупартийните борби в Молдова, в които бе разиграна и гагаузката карта, обаче са наложили промени в ситуацията. По думите на Чури, официален Кишинев трябва да търси нови инструменти за диалог с гагаузката автономна власт.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.