Върви ли Турция към президентска система?

Ердоган произнася речта си от балкона след победата на изборите. Снимка: от екрана

Изненадата, очаквана на Невруз в Диарбекир, дойде в Анкара от Бюлент Арънч. Правителството надигна глас срещу прилагането на „фактическа президентска система“, което президентът Тайип Ердоган се опитваше да прави в продължение на месеци, и каза „Стига“.

Няма нужда да се говори със заобикалки. Всъщност, както и Арънч припомни вчера, „случващото се става пред очите на всички“. Приоритетът на президента е предстоящите избори да станат лост за преминаване към „президентска“ система. Ердоган не крие това свое желание, както се разбира от речта му вчера в Денизли и от заглавията на първа страница във в.“Сабах“.

Правителството под ръководството на Ахмет Давутоглу има други грижи. Преди всичко то иска да бъде преизбрано. Иска, след като бъде избрано, да може да продължи да управлява със силен кабинет.

Ако питате мен, след това то желае период на „реставрация“, който да може да балансира дефицита на демокрация и външнополитическата изолация на Турция. Откъде знам тези неща? Първо, познавам основателите на Партията на справедливостта и развитието ПСР . Сред тях, дори гласовете им да не се чуват, има недоволни от съществуващото положение, подобно на Бюлент Арънч.

Нека не се разбира погрешно, те изпитват голяма любов и възхищение към Тайип Ердоган. Но те в същото време го разглеждат като един човек на „каузата“. Тази кауза според някои е управлението на консерваторите, според някои е „връщането на държавата“ в Турция, но е мисия, чиято дълбочина не може да се сведе само до култ към „Тайип Ердоган“.

Тук в медиите не е случайност най-разпалените защитници на култа към Ердоган да са автори, присъединили се много по-късно към ПСР. Много консерватори, които познавам, са недоволни от това, че се повтарят основни мотиви на кемалисткия режим, които са критикували в миналото. Те не искат да загубят „моралното превъзходство“; когато гледат съществуващия култ към лидера, те не могат преглътнат някои неща от ислямска гледна точка. Второ, макар отдавна да не съм имала разговор с него, аз добре познавам Ахмет Давутоглу.

Следейки от години външната политика, аз съм имала близки контакти с него. Несъмнено той си има свой график; възможно е да избягва напрежение с Ердоган, докато не докаже зрелостта си в изборите. Но не мога да си представя, че Давутоглу е много доволен да бъде капитан на кораб, който е толкова критикуван заради този последен закон за интернет, този закон за вътрешната сигурност, отстъпления от свободата на словото и демокрацията. Предполагам, че и той иска Турция да се споменава по друг начин, кюрдският въпрос да се реши без да се противоречи на хода на историята.

Да се върнем в началото. Президентът е много ясен по въпроса накъде да върви Турция: той казва президентска система. Налице е започващ срамежлив бунт сред тези, които не могат да преглътнат сегашния ход, има такива, които често посещават бившия президент Абдуллах Гюл.

Но, ако попитате „Накъде ще се обърнат всички тези неща?“, ще кажа, че трябва да видим резултата от изборите. Може да е странно, но ключът е (прокюрдската-бел.ред) Демократична партия на народите ДПН. Ако ДПН премине изборния праг, неминуемо броят на депутатските места на Партията на справедливостта и развитието ще намалее, а това затруднява постигането на исканата от Ердоган президентска система. Тогава ПСР ще може да действа в коалиция или самостоятелно, но по-независимо от Ердоган.

Ако ДПН не премине изборния праг, ще се появи съвсем друга картина. Трябва да се очаква, че под натиска на Ердоган в рамките на няколко месеца ще се отиде първо на референдум за президентска система и за конституция, а до края на годината при положение, че се промени конституцията и на предсрочни избори. Накратко победителят при това разделение на силите ще стане ясен в нощта на 7 юни…

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.