Нова система за възпиране в киберпространството градят САЩ

Елена Черненко
Иван Сафронов

САЩ смятат съществено да засилят своя нападателен потенциал в кибернетичното пространство, за да формират в тази сфера система за възпиране, както е при ядрените оръжия. Това заяви на изслушвания в Сената шефът на Агенцията за национална сигурност (АНС) адмирал Майк Роджърс, оглавяващ киберкомандването на САЩ. Източници на „Комерсант“ в руските държавни структури виждат в тези планове опасност от нова оръжейна надпревара.

***

Новият шеф на АНС и киберкомандването на САЩ адмирал Майк Роджърс настоя рязко да бъде увеличен нападателният потенциал на страната в кибернетичното пространство. „По-рано инвестирахме главно в отбраната, но е дошъл преломен момент“, заяви той в края на миналата седмица на изслушване в сенатската комисия по въоръженията. По думите му „сблъсъците в киберпространството ще се засилват“, затова там трябва да се изгради система за възпиране, както е при ядрените оръжия. Според американските военни основната заплаха за САЩ в киберпространството идва от Руската федерация, Китай, Иран и Северна Корея.

„Бих сравнил сегашния исторически момент със ситуацията, с която САЩ се сблъскаха в началото на студената война, когато се разбра, че Съветският съюз и други страни могат да създадат водородна бомба, а състезанието между супердържавите подронваше стабилността. Тогава бързо схванахме, че трябва да имаме ядрена триада, която да се опира на механизми за командване и контрол, добре развита разузнавателна мрежа и политическа насоченост към изграждане на възпираща система“, заяви адмиралът. По думите му, „щом САЩ получиха ядрена мощ и създадоха опорните елементи за нея (. . .), това внесе повече предсказуемост в ситуацията, даде възможност за смекчаване на конфронтацията и в крайна сметка доведе до преговори за контрол над въоръженията“.

С уговорката, че „аналогията с киберпространството не е пълна“, шефът на АНС настоя САЩ да засилят съществено военния си потенциал в тази среда. „Не бива да изоставаме от нашите противници, които са твърдо решени да контролират своите сегменти от киберпространството, да крадат интелектуалната ни собственост и да извършват диверсии срещу нашите мрежи – предупреди Майк Роджърс. – Противниците ни са решителни, креативни и упорити, каквито бяха и съветските лидери по време на Студената война. И няма големи изгледи да се държат отговорно в киберпространството.“ Повечето членове на комисията се съгласиха с адмирала.

Тази година властите на САЩ смятат да похарчат 5,5 милиарда долара за укрепване на военния кибернетичен потенциал.

Обнародваните неотдавна секретни документи на бившия служител от АНС Едуард Сноудън сочат, че тайните служби на САЩ разработват и използват вредоносни програми, способни да разстроят системите за командване и контрол на противниковите въоръжени сили, да повредят и обекти от критично важната инфраструктура на врага като банковата система, електро- и водоснабдяването, заводите и летищата. Властите на САЩ не афишират тази дейност, но източник на „Комерсант“ в руското правителство намекна, че Москва отдавна е в течение на тези разработки: „Някъде между 2009 и 2010 г.

американците загърбиха понятието киберотбрана – оттогава целят да постигнат безконтактно разрушително въздействие върху критично важни обекти на противника, а не само да бранят своите“.

Изявлението на Майк Роджърс подтикна Москва да бъде нащрек.

„Повечето страни, включително Русия, гледат да предотвратят сблъсъци в киберпространството, САЩ обаче тласкат напред оръжейната надпревара в тази сфера“, съжали източник на „Комерсант“, близък до Кремъл. По думите му, няма как да се постигне възпиране в киберпространството, защото вредоносни компютърни програми се създават и препращат далеч по-лесно от атомна бомба. Нещо повече, понякога източникът на една кибератака изобщо не може да бъде установен.

Руски експерти доказват и с други аргументи, че в киберпространството едва ли може да има възпиране. „За разлика от ядреното възпиране, тук липсва заплахата с взаимно гарантирано унищожение. Освен това нападателните кибертехнологии вече са толкова разпространени, че не се знае кой и кого ще възпира – обясни за „Комерсант“ Валерий Яшченко, първи зам.-директор на Института по проблеми на информационната сигурност в Московския държавен университет. – Тръгнат ли САЩ към рязко засилване на военния си киберпотенциал, това няма да е възпиращ, а дестабилизиращ фактор.“

Източник на „Комерсант“ в руското министерство на отбраната предупреди: „Днес заплахата с кибернападение от страна на една държава към друга или подготовката за кибератака се разглежда като заплаха или подготовка за пълноценна военна операция“. А Дмитрий Михайлов, шеф на Центъра за кибернетична сигурност в Националния изследователски ядрен университет МИФИ, увери нашия вестник, че в сферата на военните технологии Русия не изостава от САЩ.

„В Ай Ти сектора имаме сериозни пропуски, но руските хакери се нареждат сред най-добрите в света – казва експертът. – При киберконфликти основното не е материалната база, а сръчното боравене с математически алгоритми. В тази област имаме голям потенциал и сме взели страха на всички.“ С оглед формиращите се рискове през 2013 г. Русия и САЩ за пръв път в света договориха мерки за доверие в киберпространството – сключиха един вид пакт за електронно ненападение. Това бе пакет от три международноправни споразумения, които Владимир Путин и Барак Обама подписаха в кулоарите на среща на върха на Г-8.

Между Вашингтон и Москва бяха прокарани например горещи линии с цел киберинцидентите да не прерастват в пълномащабна криза, аналогични на задействания по времето на Съветския съюз канал за директна връзка, намаляващ рисковете в ядрената сфера. Пакетът предвиждаше също създаване на работна група по кибернетичната сигурност в рамките на двустранната президентска комисия, но заради конфликта в Украйна дейността на тази комисия де факто бе замразена. Според източник на „Комерсант“, близък до Кремъл, наскоро САЩ са „изпратили сигнал“, че биха искали да подновят двустранните консултации по кибернетичната сигурност в един или друг формат.

Русия пък се стреми правила за поведение на държавите в киберпространството да бъдат приети и на глобално равнище. В началото на годината страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС – Руската федерация, Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан) изпратиха предложения в този дух до генералния секретар на ООН. Документът предполага държавите да поемат ангажимент, че няма да използват информационно-комуникационни технологии „за нарушаване на международния мир и сигурността“, „за намеса във вътрешните работи на други страни и накърняване на тяхната политическа, икономическа и социална стабилност“. Първата версия на текста бе разпространена от Русия, Китай, Таджикистан и Узбекистан на сесия на Общото събрание на ООН през 2011 г.; идеята обаче не получи подкрепа. Същата съдба се очертава и за обновените „Правила“.

БТА