Природният газ на шахматната дъска в Източното Средиземноморие
Големите газови находища, открити във водите на Източното Средиземноморие, могат значително да повлияят на енергийното, икономическото и геополитическото бъдеще на страните от региона. Редица регионални конфликти обаче около териториалните води затрудняват експлоатацията на тези находища.
Изводът се съдържа в проучване, извършено от американските анализатори Сарах Воглер и Ерик Томпсън на тема: „газовите залежи в Източното Средиземноморие и последиците от тях за сигурността на корабоплаването“.
Към конфликтите са причислени военната обстановка между Ливан и Израел, израелско-палестинският конфликт, проблемът за Кипър и обтегнатите отношения на Турция с Израел.
Конфликтните интереси на всички тези страни са свързани и с претенциите им към газовите находища, които в същото време пречат на търговското корабоплаване в района.
Както отбелязват авторите на проучването, морските сили на страните от Източното Средиземноморие често пъти поемат да защитават националните интереси, имащи отношение към енергийните ресурси и изключителните икономически зони в района.
Газовите находища на Израел трябва да задоволят енергийните нужди на страната за десетилетия напред и да й дадат възможност да изнася синьо гориво първоначално за съседните държави.
Компаниите Нобъл и Делек, които търсят газ във водите на Израел, са сключили договори с фирми производителки на електроенергия и с промишлени консорциуми в Йордания, Египет и палестинските територии. Израел е делимитирал икономическата зона с Кипър, но не и с Ливан, с който се намира в конфликт.
В същото време газови находища бяха открити във водите извън бреговете на ивицата Газа, но правителството на Израел и Палестинската автономия се противопоставиха на тяхната експлоатация, докато ивицата Газа се управлява от ислямистите на Хамас.
На този фон политическата нестабилност в района, създавана от конфликта между Израел и Ливан, пречи на взимането на решения и осуетява възможносттта за привличане на необходимите инвестиции. Двете страни са депозирали в ООН искания за определяне на техните териториални води, тъй като дори и малък трансграничен инцидент би могъл да провокира по-широк конфликт между тях, както през лятото на 2006 г.
От друга страна, количествата природен газ, които бяха открити досега в изключителната икономическа зона на Република Кипър се изчисляват на 80 до 140 млрд. куб.м, а проучванията край острова продължават. Смята се, че когато започне добивът на газ, вероятно в края на десетилетието, страната ще се сдобие с енергия за неограничено време и ще може да даде тласък на собствената си икономика.
Много обаче, според американското проучване, са геополитическите проблеми, усложняващи възможностите на Кипър да развие енергийния си потенциал и да се възползва от него.
Турция, а също така и подкрепяната от нея северна част на о-в Кипър, оспорва властта на международно призната Република Кипър що се отнася до експлоатацията на нейните енергийни ресурси. От тази гледна точка Турция и Кипър от 2011 г. насам неведнъж се оказаха в конфликт. Турция изпрати военни кораби в райони, които Кипър изследва за въглеводороди с помощта на международни компании, а Кипър предприе военни маневри съвместно с Израел в района. На тях в източната част на Кипър се появиха и руски военни кораби.
Американските анализатори смятат, че Русия, която поддържа тесни отношения с Израел и Кипър, се стреми да се домогне до някаква роля, за да развива, да превозва и да търгува с природния газ в Източното Средиземноморие. В същото време на американската Нобъл енерджи е възложена възлова роля при експлоатацията и добива на газ. САЩ имат интерес от енергийна стабилност, а също и от обща стабилност в Израел, Йордания и Египет, особено сега, след като се разраснаха конфликтите в Сирия и Ирак.
Вашингтон подкрепя износа на природен газ от Израел за Египет и Йордания, залагайки на засилване на отношенията между тези две страни. Същевременно САЩ наскоро се заеха с посредничество, за да възстановят контактите между кипърските гърци и кипърските турци с цел подновяване на прекъснатите преговори между тях за уреждане на проблема за острова.
От друга страна, Европейският съюз също е заинтересован от присъствие в този регион. Кипър и Гърция са негови членове, а Турция е кандидатка за членство. Кризата в Украйна засили интереса на Евросъюза към Източното Средиземноморие като потенциален алтернативен източник на енергия. Засега обаче това участие на Съюза е под въпрос.
Брюксел е обезпокоен от несигурността, която цари по отношение на инвестициите, свързани с необходимата инфраструктура. Наред с нея основание за тревога на ЕС дава и съществуващата в района несигурност по въпросите на сигурността.
БТА