Как мутрите положиха основите на икономическия упадък в Русия
Преди 15 години се появи терминът „нови руснаци“. За цялото време на бурните реформи трудно можем да си спомним по-сполучливо название, влязло дълбоко в плътта на езика. Новите руснаци станаха основна част от фолклора, като изместиха Чапаев, Щирлиц и чукчите. Те имат нов стил, излязъл от недрата на душата, без участието на имиджмейкъри – винени сака, джипове, дебели вериги с кръстове и златни пръстени, особен жаргон и специфична походка. Новите руснаци често се свързват с престъпния свят, защото ако не можеха да решат споровете по мирен път, стигаха до кърваво разчистване на сметките.
Отношението на хората към новите руснаци беше двояко. От една страна, на тях гледаха с отвращение като на внезапно и несправедливо забогатели маргинали от социалното дъно. От друга страна, тогава хората все още вярваха на политолозите, които единодушно сравняваха новите руснаци с каубоите от Дивия Запад и с чикагските бандити от 30-те години, без които американската икономика нямало да може да просперира.
Сега е ясно, че тези сравнения са били чиста глупост. Защо не беше взет пример от Европа, която все пак е по-близо до Русия от Дивия Запад и където капиталите са трупани дълги години чрез спестяване, а не чрез кражба от съседа и от обществото?
Умилението пред простака и приписването му на възвишена историческа мисия, за която самият той не подозира, е характерна черта на руския интелигент. Просветената част на обществото възприемаше новите руснаци като кръст, който трябва стоически да се носи, за да могат да бъдат построени дворците на бъдещия икономически рай. Каква наивност!
Новите руснаци не станаха и не можеха да станат хранителна среда за създаването на нова икономика, но цялата страна, застинала пред бруталното им нашествие, стана тяхната хранителна среда. Поради умилението на хипнотизираната власт, моралът се изроди и постепенно се наложи атмосфера на тотално незачитане на закона. Ако в началото на 90-те години държавата и елитът не бяха толкова либерални към мутрите, то в края на 90-те олигарсите, новите недълговечни фаворити, нямаше да посмеят да си разпределят богатството на страната.
Това не означава, че олигарсите израснаха от мутрите. Не, в повечето случаи те са образовани и напълно порядъчни хора, но възприеха от тях идеята, че всичко е позволено. Олигарсите станаха наследници на новите руснаци в смисъл, че в края на 90-те години обществото също така нещастно се влюби в тях, както в началото на 90-те хипнотизирано гледаше нахалниците със скъпите коли. И пак дружно се надявахме, че са дошли спасителите на икономиката, и пак сгрешихме. Не, ние не крадем толкова, колкото вярваме в чудотворното явяване на поредния спасител, а същевременно влагаме съвсем малко сили за градеж. Затова честно признаваме: те – това сме ние, това е нашата тъмна страна.
За 15 години в Русия се появиха 44 доларови милиардери – повече отколкото в цяла Европа. Тяхното богатство се доближава до общия доход на цялото останало население на Русия. Основните средства за производство се владеят от 1% охранено население. Такова разслоение не познава нито една страна – и това е наследството от нашето всеопрощение, което проявявахме към новите руснаци.
Юбилеят на винените сака съвпада с началото на икономически упадък. Често казват, че новите руснаци измрели като неандерталците. Вероятно по-точно е да се каже: избиха ги като бизоните. Но така говорим поради незнание. Новите руснаци живеят благополучно и с много по-голям размах: вместо джипове – океански яхти, вместо пръстени – яйца Фаберже, вместо дачи – елитни западни курорти, вместо казина – английски футбол.