Ирански филм за пророка Мохамед гневи сунитите

Асошиейтед прес

Кадър от „Мохамед, пратеникът на Бога“

В персийско копие на Мека, изградено за милиони долари, една иранска филмова компания се опитва да предложи на света достоверен бегъл поглед към пророка Мохамед въпреки традиционното табу върху неговото изобразяване. Филмът „Мохамед, пратеникът на Бога“ вече напомня по грандиозност – и бюджет – за филмите на Сесил ДеМил. В селцето Аллахиар с тесни улички е издигнат макет на храма Кааба.

Макар и да показва само в гръб пророка Мохамед като дете, преди да е повикан от Аллах, този най-скъп филм в иранската история вече е обект на критики още преди да е излязъл в широко разпространение. „Как да представим нашия пророк?“, пита режисьорът на филма Маджид Маджиди. „Мнозина предават посланията си към света с кино и картини“, казва той.

В историята на американската кинематография филмите по Библията често привличат най-многочислената публика и най-големи приходи от разпространението. Библейските истории са вдъхновили много филми от 20-те години насам, за да стигнат до касови заглавия като „Ной“ с Ръсел Кроу или библейския епос на Ридли Скот „Изход: Богове и Царе“.

Обаче в исляма изобразяването на пророка Мохамед отдавна е табу за мнозина. Ислямската традиция е изпълнена с писмени описания на Мохамед и неговите качества, описващи го като идеално човешко същество. Но по правило клириците са на мнение, че визуалното изобразяване на пророка е забранено. Атаката срещу „Шарли ебдо“ в Париж, при която през януари загинаха 12 души, бе заради карикатури на пророка.

Но докато сунитският ислям, доминиращият клон на тази религия, масово отхвърля всякакви изображения на Мохамед, неговият сродник, шиитският ислям, не прави това. В шиитски Иран по плакати, лозунги, бижутерски изделия и даже ключодържатели стои образът на Мохамедовия зет Али, когото шиитите смятат за законния наследник на пророка. Твърди се, че покойният аятолах Рухола Хомейни, ръководил Ислямската революция в Иран от 1979 г. и после станал върховен водач на страната, е държал в продължение на години в стаята си картина с мъж, наподобяващ младия Мохамед.

В новия 190-минутен филм повествованието се съсредоточава върху детството на Мохамед, без да се показва лицето му. Във филма други разказват историята му, напр. неговият дядо Абдул Муталиб, чиято роля се играе от иранския актьор Али Реза Шоджа Нури. За да осъществи визията си, режисьорът Маджиди е привлякъл носителя на „Оскар“ за визуални ефекти Скот Е. Андерсън, притежателя на три „Оскар“-а италиански оператор Виторио Стораро и музикалния продуцент Ала Раха Рахман, спечелил две академични награди за работата си по „Бедняка милионер“. С изработването на висококачествен филм, казва Маджиди, светът ще има възможност да придобие вярна представа за пророка Мохамед. Той обвинява ислямските екстремисти и Запада, че петнят облика на стълба на вярата на 1,5 милиарда души по света.

Още преди да бъде пуснат в разпространение, филмът обаче бе подложен на критика от много места, главно от сунитски арабски страни. През февруари египетският университет с джамия „Ал Азхар“, смятан за център на сунитската теология, призова властите в Иран да забранят филма, защото опростява свещеността на посланията на Аллаха. От друга страна сунитската монархия Катар обяви плановете си за създаването на свой епос за живота на пророка с бюджет от един милиард долара.

Засега „Мохамед, пратеникът на Бога“ изглежда има подкрепата на аятолах Али Хаменей, настоящия духовен водач на Иран. Като цяло иранската критика също одобрява филма. Продуцентите планират окончателната версия да е на арабски, фарси и английски, като през лятото филмът ще бъде разпространен из цял Иран и в чужбина. А ако лентата има успех, продуцентите се надяват да заснемат две продължения – едното за живота на Мохамед от юношеството му до 40-годишната му възраст, а другото за периода, когато вече е пророк на исляма.

Мохамад Махди Хедариан, директор на частната филмова компания „Нуртабан“, казва, че за направата на филма са изразходвани общо 30 млн. долара. Той и други отказаха да съобщят кой е осигурил финансова подкрепа. Навремето подобни религиозни филми имаха успех в Иран. Епичният филм от 1977 г. по мотиви от Корана „Посланието“ с Антъни Куин в ролята на чичото на пророка предизвика дълги опашки пред кината в Техеран. Друг филм, който бе приет добре, беше филмът на ДеМилс „Десетте Божи заповеди“ от1956 г. с Чарлтън Хестън в ролята на пророка Моисей, който разцепва Червено море. Предстои да видим дали филмът на Маджиди ще стигне до обетована земя след широкото си разпространение.

БТА