Патриотичната музика на правителството на Ципрас

Франс прес

Алексис Ципрас. Снимка: от тв екрана

Гръцкият министър на отбраната се появява в магазин за мобилни телефони „Германос“ и обявява конфискация на магазина: лошият късмет на смаяния управител е, че „Германос“ на гръцки означава „германец“.

Карикатурата, появила се в либералния в.“Катимерини“, предизвиква усмивка, но в Гърция някои се питат за стратегията на правителството на радикалната левица СИРИЗА, съюзник на антилибералната партия „Независими гърци“: докъде да отиде в антагонизма с останалата част на Европа заради дълбоко несъгласие по въпроса за политическата и икономическа визия за ЕС?

Подновяването от Атина на темата за репарациите, искани от Германия заради нацистките насилия по време на Втората световна война, стигащо дори до повдигане на въпроса за конфискуване на германски имоти в Гърция, и използването на войнствена реторика, в която изобилстват споменаване на гръцкия „суверенитет“, обвинения в „колониално“ поведение и финансово „задушаване“ спрямо страната, пораждат разногласия.

„Над всичко е нашето достойнство“, отбеляза с ирония в неделя авторът на уводна статия в седмичника „Вима“, подемайки лайтмотива от изказванията на правителството. „И тъй като не можем да завладеем света с икономика или политика, намираме убежище в реториката на символите, на историята, на етичните оправдания“, изтъква той със съжалание.

Присъствието в правителството на Павлос Каменос, министър на отбраната и лидер на „Независими гърци“, придава понякога привкус на бурен патриотизъм на това търсене на достойнство.

Представяйки новата формула за националния празник 25 март, която ще съчетае в сряда обичайните военни паради с традиционни песни и танци в народни костюми, Каменос изтъкна, че събитието „ще покаже на света, че ние сме суверенна държава, държава, в която обединеният народ иска уважаване на неговия суверенитет“.

„Със сигурност има негласно споразумение между СИРИЗА и „Независими гърци“ въз основа на принципа“ за вторите – „оставяме ви на спокойствие по икономическите въпроси, а вие ни оставяте въпросите с патриотизма“, отбелязва политологът Филипа Хациставру.

Но СИРИЗА далеч не изостава по тези въпроси: според втория министър за защита на гражданите Янис Панусис този национален празник – почит към „обсадените, които вярват в борбата“, припомня, че „независимостта е част от нашата идентичност“. Гърците отбелязват днес годишнина от въстанието на 25 март 1821 г., довело до освобождаването от османска власт.

Алексис Ципрас, който в понеделник бе на посещение в Берлин, поддържаше по-умерен тон, отколкото на вътрешнополитическата сцена, като призова най-вече да се преодолеят стереотипите между европейските страни и пое гръцката отговорност за кризата, избухнала в края на 2009 г.

Но по-слабо привързаните към ЕС в управляващото мнозинство действат безпроблемно сред едно обществено мнение, „чувствително към това Гърция да бъде отличавана от другите, към това да й казват, че заслужава друго нещо“, отбелязва Димитрис Сотиропулос, политолог в университета в Атина. Една черта, която „има далечни корени в опита от векове да се свърже съвременната гръцка идентичност с тази от античността, която се приема като по-висша“.

Ако към това се прибави, според него, една съвременна история, подхранила чувство за „превръщане в жертва“ и манипулиране на страната от чуждестранните сили, от османската окупация до тази от българите, италианците и германците по време на Втората световна война.

Между 1946 и 1949 г. гражданската война противопоставя партизаните комунисти на гръцките монархисти, подкрепяни от британците, а после от американците. Американците, които се оказаха в сянката на диктатурата на полковниците между 1967 и 1974 г.

Не липсваха и сравнения между тирадите на правителството на СИРИЗА срещу Европейската централна банка или германското правителство и тези на премиера социалист Андерас Папандреу срещу американския империализъм и НАТО през 80-те години.

„Гръцкото образование, силно обърнато към националната история, подхранва това чувство за превръщане в жертва“, изтъква Елиас Динас, изследовател в Оксфордския университет.

Проучване, направено през януари от британския университет и два гръцки университета за нивото на антисемитизъм в страната, показа, че 90 процента от запитаните са преценили като необходимо преподаването на темите за гражданската война и поражението през 1922 г. от турците, на фона на по-малко от 60 процента за Холокоста.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.