Учителите: Как оцеляваме? Със заеми и допълнителна работа
Директорите на училища назначават пенсионери, заради липсата на други кандидати в конкурсите за преподаватели
Българските учители протестираха мълчаливо пред Парламента, участваха в протестни автомобилни шествия и се зарекоха да мълчат в класните стаи пред учениците, вместо да им преподават уроци.
По какъв начин оцеляват те със средната си месечна заплата от 250-300 лева и какво ги мотивира да останат в тази професия? Ето какво отговориха някои от протестиращите пред e-vestnik:
Станислав Славов, учител по физика в 18-о СОУ – София:
Ако нямах допълнителен доход извън работата ми като учител, нямаше да съм жив. Може би трябва да сумираме сметките за ток, парно, вода, телефон и прочие, да сметнем за колко време човек износва едни обувки и едно яке (то малко като „Клетниците” звучи) и да видим какво ще излезе накрая. В нормалните страни данъчните разследват откъде са допълнителните доходи на хората. Нас, учителите в България, не ни разследват, защото трябва всички да ни приберат.
Да не говорим за колегите, които имат семейства. На мен ми е лесно. Може би това упорство да работя като учител се дължи на някаква инертност от моя страна – при всички възможности и неща, с които мога да се занимавам, то ми е като хоби. Но има хора, за които това е единствен начин за препитание и там наистина е страшно. Техните деца гладуват, няма с какво да ги облекат, покривите им текат, а под тях слагат легени.
Тази година учениците от моя 12-и клас завършиха и ако ви казвам: „моя 12-и клас”, това показва отношението ми към тях. Когато трябваше да ги напусна, понеже преди 2 години имах много добро друго предложение за работа като сценарист, казах на режисьора, който ме беше поканил, че мога да работя за него само на половин ден, заради моите деца. А той ми отговори: „Вие може и да не получите друг път такова предложение”. Въпреки това, отказах работата и останах в училище. Направих го заради децата.
Ралица Данаилова, учителка в 73-о ОДЗ, София:
Не мога да кажа, че ми стигат парите, аз също имам дете, ужасно ми е трудно. Бащата на сина ми помага, родителите ми помагат, задължително е да има някаква подкрепа, иначе финансово е невъзможно да се справиш. Аз получавам чисто 250 лева и съм учител от 4 години. Сами съдете как мога да оцелея с тази заплата.
Аз съм от малкото млади учители. Ужасно много си обичам професията и децата, но гилдията на учителите и кръгът, който се опитва да забрани всякаква инициатива, отказва всички млади хора, които имат хъс да работят като учители. Защото на никой млад човек не му е приятно някой да го тъпче. А пък по-възрастните колеги си го позволяват. Когато ти си единственият млад човек в един голям колектив, няма как да противодействаш и точно това ни гони от тази професия. Дори не само заплатата е причината.
Лъчезар Кръстев, учител по история в Професионална гимназия по облекло „Мария Луиза”
С по-малко от 300 лева на месец човек много трудно живее в България. Аз си докарвам допълнителен доход, но това е омагьосан кръг, от който трябва да се намери начин да излезем, защото не всички имат възможност леко да си изкарват допълнителния доход. Представете си човек, ако до обяд е работил в частна фирма, колко качествен учител ще е следобед. Работя в една телевизия, водя рубрика, свързана пак с история. Все още ме мотивира да остана в системата на образованието надеждата, че нещата ще се оправят, защото никога самите учители не са били по-единни в желанието си да си отстояват правото на достоен живот и съответно, на по-висока заплата.
Виолета Трайкова, преподавател по телекомуникации в Професионална гимназия „А. Попов”:
Всички разчитаме и на допълнителни доходи. Аз работя в селското стопанство и си произвеждам домати, краставици – да не ви казвам колко забогатявам от това, но е начин за оцеляване. Не ме е срам да си покажа и ръцете, и пришките, но смятате ли, че така трябва да оцелява един учител и интелектуалец в България?
Имам двама сина студенти. Как мога да платя вноските им, да им дам джобни пари, да им купя учебници и книги? Големият ми син работи и учи, за да помага на моята заплата, но пак не достига, защото издръжката и на втория син вече ми излиза солено. Теоретически вече е невъзможно да се оцелява. Министърът на образованието да отговори как се купува техническа литература, като цената на един учебник е от 12-15 лева нагоре? Нали трябва да четем, да сме в час с всичко? Всеки месец се чудя дали да не си изключа Интернета, за да си намаля разходите. В момента си го позволявам заради синовете студенти.
Ние сме инженери и сме в училище, след съкращенията преди 2 години в БТК, но това заплащане при тази инфлация ще ни накара да се спасим. Не ни плаши да поемем по друг път.
Мая Петрова, български език и литература, Професионална гимназия „А. Попов“:
Една жена, ако иска да е учителка, трябва да има богат съпруг, бизнесмен и тогава да идва на училище само за удоволствие, за да се чувства пълноценна, без изобщо да я интересуват тези 300 лева, които ще взима. Но има хора, при които цялата къща разчита на учителската им заплата и там е абсолютна мизерия. Аз самата преди няколко дни съм изтеглила заем, за да си платя парното. Мъжът ми е със заем, аз съм със заем. Купуваме си дрехи втора употреба.
Обичта към децата ни мотивира да работим, но много лошо е, че млади хора в училище вече няма да дойдат и да преподават за тези пари. Ние сме започнали отдавна. Аз съм от 1973 година в сферата на образованието, целият ми живот е преминал в училище, но след 3 години се пенсионирам, а млади колеги няма да дойдат да ме заместят.
Владимир Щипски, педагогически съветник в 139 ОУ – София:
Един учител трябва да разчита задължително на някакъв страничен доход. Аз съм материално облагодетелстван от недвижими имоти. Издържам се от рентиерство. В други години съм се поддържал като охранител. Не може в България един учител към настоящия момент да се издържа само от една заплата, това е абсурд. За 15-17 години нещата не се оправиха и явно е назрял този момент, в който не отделни структури като при Априлско въстание, а всички единно трябва да се вдигнем, в цялата страна, по-безкомпромисно. Множеството учители в момента взимат чисто под 300 лева – между 260 и 300 лева, което е много унизително. По време на учебния процес учителят отговоря и за здравето, и за живота на учениците. Родителите разчитат на учителя да обучи децата им и да ги опази.
Има по-възрастни учители, които изцяло разчитат на учителската заплата. Техните деца са пораснали или те са пенсионери, обявен е конкурс, не се е явил кандидат и директорът е взел тях. Те се издържат освен от заплатата си, и от пенсията.
Правя това, което искам и работя това, което искам. Мотивира ме фактът, че работя с деца. За съжаление, за да е човек напълно удовлетворен, трябва да бъде подкрепен и финансово, така че в този аспект има една брънка от веригата, която трябва да се завърши, за да тръгнат нещата, както се полага за държава-член на Европейския съюз.