Турция открива Голямата синагога, докато еврейската общност намалява

Ройтерс

Голямата синагога в Одрин. Снимка: заман

Когато куполите на изоставената Голяма синагога в Одрин се срутиха, Рифат Митрани, последният евреин в града, знаеше, че това ознаменува края на почти две хилядолетия еврейско наследство в този турски град.

Като момче Митрани учел иврит в градините на синагогата, а през седемдесетте години изпратил нейното Петокнижие /Тора/ в Истанбул, след като еврейската общност се свила до само три семейства. През 1975 г. той отключил нейните врати и изчистил паяжините, за да се ожени за жена си Сара.

„Само аз останах. Това става бавно, да останеш последен“, казва 65-годишният Митрани, чието семейство е избягало тук преди повече от 500 години. Сега, един петгодишен правителствен проект за 2,5 милиона долара реставрира покритите с олово куполи и бляскавия интериор преди новото откриване на синагогата днес – първият храм, който ще бъде открит в Турция от две поколения, но храм без вярващи.

Това е част от разхлабването на ограниченията за религиозните малцинства, въведено по време на 12-годишната власт на президента Ердоган. Събитието обаче съвпада с вълна на антисемитизъм в предимно мюсюлманска Турция и вълна на изселване на евреи, казват членове на застаряващата общност, която се е свила с повече от една трета през последните 25 години.

Тези явления, казват наблюдатели, са свързани с антиизраелските настроения по време на офанзивата на Израел в Газа през юли. Ердоган сравни нападението на Израел срещу палестинците с „геноцид“ и „хитлерско варварство“. Той направи разграничение между Израел и турските евреи, но неговите думи помогнаха за подклаждането на гняв и местните евреи бяха заплашвани от публични личности и проправителствените вестници.

Турските евреи, предците на които са потърсили убежище тук от испанската инквизиция, са настръхнали. Тяхното училище и синагоги са скрити зад тунели, защитени от стоманени покрития. „Те са живели в състояние на страх дълго време след терористичните атаки и с чувството, че не са третирани като турски граждани. Има тревога за по-младото поколение“, заяви Охад Кайнар, заместник-генерален консул на Израел. Луис Фишман, експерт по турските въпроси в колежа Бруклин в Ню Йорк, видя доказателства за безразличието на правителството към антисемитизма. „Сградите могат да бъдат защитени, но хората, които ги посещават са редовно обект на езика на омразата и заплахи“, каза той.

Говорители на Ердоган и други служители не отговориха на молбите за коментар за тази статия. Турското правителство обаче трудно се справя с разграничаването на своята политика спрямо Израел и отношението си към еврейското население в Турция. Близки съюзници по време на предишни турски правителства, израелско-турските отношения достигнаха най-ниска точка през 2010 г., когато израелски командоси щурмуваха предвождан от Турция конвой от кораби, превозващ помощ за Газа и убиха десет турци. Турция отзова своя посланик и изгони израелския.

„Независимо от факта, че ние се идентифицираме като турци, ние продължаваме да бъдем възприемани като чужденци. Напрежението между Турция и Израел директно ни влияе“, заяви Карел Валанси, политически коментатор на вестник „Шалом“. В продължение на векове османските земи бяха рай за евреите и бяха гостоприемни за сефарадските евреи, прогонени през 1492 г. от Испания. След като се настаниха тук, те приеха нови ритуали, например мелодията на езан (ислямски призив към молитва), докато запазиха своите традиции и най-вече еврейско-испанския диалект наречен ладино.

Данни от преброяване показват, че ладиното е майчин език на 84 процента от турските евреи през 1927 г. преди националистически кампании да го заличат. Днес само някои възрастни говорят архаична форма на кастилски испански, един от застрашените световни езици. „Данък богатство“ през четиридесетте години на миналия век, имиграцията в Израел след 1947 г. и десетилетията на политическа нестабилност допринесоха за десетократното намаляване на населението, което бе 150 000 преди Първата световна война.

Испания и Португалия решават историческите злини като предлагат гражданство, което ще накара някои да си съберат багажа. „Евреите отдавна напускат поради икономически причини. Това, което е различно сега, е натискът, който младите хора чувстват, защото са евреи“, казва Моис Габай, на 31 години, който пише за „Шалом“. Той цитира данни, които показват, че един от всеки четирима завършващи гимназия евреи е избрал да учи в чужбина през 2014 г., което е два пъти повече отколкото година по-рано. Но намаляването се дължи предимно на факта, че смъртността надвишава ражданията трикратно, казва Наим Гюлерюз, управник на еврейския музей.

В главната синагога в Истанбул Неве Шалом, през ноември вандали закачиха фалшива бележка за разрушаване около годишнината на серията експлозии с коли-бомби през 2003 г., за които пое отговорност Ал Каида. Атентатите бяха насочени срещу еврейски храмове и британски интереси и бяха убити 57 души. Дори откриването на синагогата в Одрин бе в риск. Валията заяви, че тя ще бъде музей и че е почувствал ненавист, след като израелската полиция влезе в джамията Ал Акса през ноември. По-късно той се извини и реставрацията на синагогата продължи.

„Това не е само еврейско, но част от турското и световното наследство. Това е доказателство, че ни сме живели заедно и още продължаваме“, заяви Гюлерюз, автор на книга за евреите в Одрин. „Ако понякога празнуваме сватба тук, ще може да я запазим (синагогата)“, каза той.

Ярко жълтата фасада на синагогата е лъч светлина сред разнебитените дървени къщи и блоковете от бетон в бившия еврейски квартал на Одрин. Вътре художници са украсили с големи усилия тавана с хиляди звезди, а лъчи слънчева светлина преминават през редицата изящни арки. Тя прилича на предишната, казва Митрани, сочейки към полирания мрамор на свод с десетте божи заповеди. Някога най-големия еврейски храм на Балканите, Голямата синагога била открита въз основа на султански декрет през 1909 г., за да обслужва около 20 000 евреи. Тя е направена по модел на храм във Виена, който по-късно е бил унищожен от нацистите.

Хиляди евреи напускат Одрин, намиращ се близо до гръцката и българската граници през 1934 г., когато расистка тълпа напада тяхната собственост, но бащата на Митрани, магазинер, построил отново своя магазин. Митрани, който притежава тук два супермаркета, пътува до Истанбул всяка седмица, за да се събере с жена си и дъщерите си за съботния ден (Шабат).

Той посадил борче до гроба на майка си в старото гробище, част от което е окупирано от жилищен комплекс, заради което били изровени гробове. Боклуци са разхвърляни сред стотиците изпочупени надгробни плочи, сред които има такива с надписи на старогръцки. „Аз бих искал да бъда погребан в Одрин, до майка си“, заяви Митрани. „Да остана тук винаги бе най-лесното нещо за мен. Не мога да си представя деня, в който няма да бъда тук“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.