Македонците са раздвоени за скандала с подслушванията
Подслушвани телефони, заговори и съмнителни чуждестранни агенти. Това са някои от скритите аспекти на скандал, който помете като буря Македония и стигна до най-високите върхове в управлението. Почти ежеседмични разкрития и твърденията за подслушвани телефонни разговори плетат паяжина от шок и обаяние сред обикновените македонци, нанасяйки удар върху политиката на балканската държава и поляризирайки обществото.
Скандалът провокира вниманието на Европейския съюз, който следи усилията на Македония за членство в блока повече от десетилетие. Социалните медии се напълниха с дискусии по темата, а поддръжниците и опонентите са разделени на „патриоти“ и „предатели“. В сърцевината на скандала са твърденията на лидера на опозиционната Социалдемократическа партия Зоран Заев, че министър-председателят Никола Груевски незаконно е разпоредил подслушването на телефоните на 20 000 души.
Предполагаемите жертви на подслушването са полицаи, съдии, журналисти, чуждестранни посланици, религиозни лидери и дори близки хора на премиера, както и министри. Заев твърди, че подслушаните телефонни разговори разкриват корупция на най-високо ниво на управление в страна с население от два милиона, в това число купуване на гласове, злоупотреби със средства и изфабрикувани съдебни преследвания на опоненти.
Груевски, който е на власт от 2006 г., категорично отхвърля тези обвинения. Той обвинява Заев, че участва в заговор за преврат, ръководен от все още неназован агент на чужда служба за сваляне от власт на консервативното му правителство. Той казва, че всичко е с цел принуждаване да подаде оставка.
„Изглежда странно, но никога не съм виждал по-сериозна политическа криза в тази страна“, казва политическият анализатор Алберт Муслиу. „Това е не само политическа, но също и сериозна морална криза, защото хората до голяма степен загубиха доверието си. Управлението може да се смени бързо, но въпросът с доверието е процес, който изисква много време, за да бъде то възстановено“.
Сред последните разкрития са разговори между двама души, които Заев идентифицира като финансовия министър Зоран Ставрески и вътрешния министър Гордана Янкулоска и които се оплакват от направени разходи, наредени от Груевски. В разговора двамата подслушани обсъждат нареждане на Груевски за покупка на 100 картини за музей и похарчени 300-400 милиона евро за паметници и сгради при положение, че бюджетът на полицията се орязва. Партията на Груевски неотдавна обвини социалдемократите, че целят да разрушат репутацията на държавата и да завземат властта без подкрепата на хората.
Европейският съюз показа „сериозна загриженост“. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан неотдавна прикани македонските политици към конструктивен диалог и разследване на твърденията за подслушвани телефонни разговори. Медиите изразиха обидата си след твърденията за подслушвани журналисти. И Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа изрази притеснението си във връзка със „сериозните твърдения, които повдигали въпроса за независимостта на медиите и на съдебната система, както и за спазването на основни демократични ценности“.
Полицията обвини Заев миналия месец в подготовка на преврат и „насилие срещу представители на най-висшите държавни органи“. Той беше разпитван от съдия и му беше забранено да напуска страната, въпреки че не е арестуван. Във вторник полицията повдигна още обвинения срещу него по твърдения, че е получил подкуп от 200 000 евро през 2013 от местен бизнесмен, за да задвижи сделка с недвижим имот в град Струмица, където е кмет. Той отрича обвиненията.
Петима други лица, в това число бивш полицейски началник и служители на разузнавателните служби, са в затвора заради обвинения в шпионаж. Скопски съд вече осъди един от тях на три години затвор за шпионаж и незаконно подслушване след предварително договаряне с цел намаляване на присъдата в замяна на признаване на вина. „За първи път в историята на независима Македония“ полицията е предотвратила „опит за застрашаване на конституционния ред и недемократична подмяна на волята на гражданите“, каза неотдавна вътрешният министър.
Заев отхвърля обвиненията, казвайки че незаконните записи на подслушани разговори са му дадени от „патриоти“ в разузнавателните служби. Партията му заведе дела срещу служители в службите, сред които и министърът на вътрешните работи, високопоставен представител на службите и други правителствени представители заради незаконно подслушване без съдебна заповед. Опозиционният лидер твърди, че повечето от политиците в страната, включително и той, са били записвани незаконно четири години.
Според македонското законодателство телефонни подслушвания може да има само със съдебна заповед за максимум четири месеца. Заев твърди, че Груевски и семейството му контролират съдебната система в Македония, както и полицейската система, като назначават съдии, влияейки на съдебни решения и отменяйки обвинения. Той твърди, че този контрол е довел до „политически мотивирания“ арест през 2011 година на бившия вътрешен министър и яростен критик на правителството Любе Бошкоски.
„Ние сме заложници в собствената си държава, където няма правосъдие, няма полиция и няма политическа система“, каза Заев на пресконференция наскоро. „Всичко се нарежда и дирижира от малка група, от семейството на Никола Груевски“. Партията на Заев бойкотира парламента близо година и дори обвини управляващата коалиция във фалшифициране на изборите през април 2014 година. Заев смята, че единственото решение е техническо правителство да поеме управлението и да организира нови избори.
Но Груевски казва, че няма намерение да отиде на избори три години по-рано. Той обвинява Заев, че иска да въвлече страната в безкрайна криза. „Щом той губи“, каза Груевски наскоро, „иска всички да губят“. Единствената възможност за решение изглежда е чрез посредничеството на ЕС, нещо, което ЕС предложи и всички страни изглежда, че приемат. „Македония има демократичен капацитет“, казва Заев, „но ние се нуждаем от посредник, защото двете страни са на абсолютно противоположни позиции“.
БТА