САЩ и ООН натискат Европа да се завърне в мироопазването

Асошиейтед прес

Руската агресивност на изток. Внезапният възход на групировката „Ислямска държава“ на юг. Изправяйки се пред нови заплахи близо до нея, Европа сега трябва да отговори на призивите на САЩ отново да се включи осезаемо в мироопазващите мисии по света. Днес в ООН се свиква безпрецедентна среща на високопоставени служители по отбраната от над 100 страни, които ще търсят подкрепа за най-голямата мироопазваща кампания, предприемана някога – над 130 000 военни в 16 миротворчески мисии от Конго до Голанските възвишения. Те („сините каски“ – б.р.) са изправени пред растящи заплахи от групировки като „Ислямска държава“, които не се съобразяват с традиционните правила за война и мир.

Като продължение на този форум, организиран от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун и други високопоставени участници, през септември по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където ще се съберат редица световни лидери, президентът Барак Обама ще председателства среща, която ще има за цел да получи обещания от редица страни, че ще участват в миротворчески операции. Пратеникът на Обама в ООН – посланик Саманта Пауър, този месец даде да се разбере, че се очаква Европа да излезе „на арената“ и че присъствието й е необходимо повече от всякога.

Преди две десетилетия европейските страни осигуряваха повече от 40 процента от „сините каски“ на ООН, каза тя в реч в Брюксел. Сега това участие е сведено под 7 на сто. Този призив на Съединените щати, които са най-големият спонсор на бюджета на ООН за мироопазване с принос от 2,5 млрд. долара, е отправен в момент, когато десетки хиляди войници от европейски и други страни се връщат след години на война в Ирак и Афганистан. В речта си Пауър лансира идеята германските и датските пилоти на хеликоптери от Афганистан да вършат същата работа в (размирния судански район) Дарфур, или пък румънски и чешки патрули да охраняват бази в Южен Судан.

Ако ООН бе поискала подобна помощ по-рано, тя би могла да се разглежда като „конкуренция“ с други предвождани от САЩ военни кампании през изминалото десетилетие, каза Жан-Мари Геено, бивш шеф на мироопазващи операции на ООН и настоящ президент на Международната кризисна група. „Сега, когато САЩ казват – ето, вие сте наши съюзници и един от най-добрите начини да демонстрирате приятелството си е да допринесете за ООН – това съвсем не е случаен сигнал“, каза той пред АП. Европа може би има нужда от известно убеждаване.

За мнозина имиджът на мироопазващите усилия на ООН все още е свързан с два провала преди две десетилетия. Когато се стигна до геноцида в Руанда, 10 белгийски миротворци бяха убити и броят на „сините каски“ там бързо бе намален от 2000 на 270. В Босна холандските „сини каски“ не можаха да се противопоставят на босненските сърби и не успяха да попречат на клането на 8000 мъже мюсюлмани в Сребреница. ООН няма постоянна армия и сега много разчита на войници от Южна Азия и Африка – страни от тези региони са в първата десятка по брой на участници в мироопазващи операции. Бангладеш води с 9446 „сини каски“ по данни от края на февруари. САЩ имат само 119 – по-малко от всяка друга от петте страни членки на Съвета за сигурност, освен Русия, която пък е само със 72.

ООН организира този форум с призив за по-масирано участие на повече страни „заради доверието в нас и заради собствената ни легитимност „, каза пред АП Едмънд Мюлет – заместник-генерален секретар за мироопазващите операции. Той добави, че целта на САЩ е да гарантират, че парите, похарчени за мироопазващи операции, се влагат ефективно. Цялостният бюджет на ООН за мироопазващи операции за 2015-2016 г. е 8,5 млрд. долара.

Според длъжностни лица и наблюдатели един от проблемите на днешното мироопазване е, че само броят на войниците, изправящи се срещу групировки като Ал Каида, които действат трансгранично, не е достатъчен. Освен от жива сила, ООН се нуждае от миротворци, които са добре обучени и екипирани за задачи като разузнавателна работа, стратегически „въздушни мостове“, медицински евакуации и за растящата употреба на разузнавателни безпилотни самолети.“Понякога си мисля, че подхождаме към мироопазването, сякаш сме в 1960-те или 70-те години, без наличния днес инструментариум“, каза Мюлет.

Но „много страни членки все още са скептично настроени към способността на ООН да съхранява класифицирана информация и да предотвратява нейното изтичане“, каза Йоахим Купс, директор на базирания в Брюксел Институт за глобално управление и координатор на изследователска мрежа, наречена „Завръщането на Европа в мироопазването на ООН“. Но това е само „върхът“ на опасенията от по-широк характер – някои реални, други анахронични, за способността на ООН да защитава своите миротворци и за голямата разлика между европейските и неевропейските войници в заплащането, обучението, снаряжението и дори в езиково отношение, отбеляза Купс.

Колкото повече страни предоставят „сини каски“, толкова по-добре каза Геено. Мироопазващите усилия на ООН не трябва да се разглеждат като „маши“ на която и да е от могъщите постоянни страни членки на Съвета за сигурност, но „е трудно да си представим как традиционното миротворчество ще продължи да се нагърбва с все повече рискове, ако предоставящите страни не са готови да споделят тези рискове“, добави той.

И Геено, и Купс сочат Германия като възможен източник на миротворци в следващите години. Според Купс по-малки европейски страни, като Ирландия, Швеция и Австрия демонстрират активен интерес. Нуждата от реформиране на мироопазването на ООН доведе и до първата голяма ревизия на нейните операции от 15 г. Ръководи я Нобеловият лауреат за мир Хосе Рамуш-Орта и се очаква той да представи препоръките си през септември, когато Обама трябва да председателства срещата в ООН.

Рамуш-Орта каза, че е шокиран от факта, че издръжката на един миротворец на ООН излиза около 2000 долара на месец, а на един натовски войник – 10 пъти повече. НАТО провежда своите мироопазващи операции, но в същото време е силно ангажирана и с колективна отбрана у дома. „Това не е част от нашия мандат, но ние сме убедени, че по-богатите страни трябва да допринасят повече към глобалните усилия за прекратяване на войните, за защита на цивилното население, за изграждане на жизнеспособни страни и за дълготраен мир“, включително и чрез мироопазване, писа Рамуш-Орта в електронно писмо.

БТА