Сортът Мелник е уникален, както Мавруда

Вино от Ранна мелнишка лоза на изложението „Винария “ в Пловдив. Избата „Логодаж“ го бутилира в ралични разфасофки – бутилки тип магнум 1,5 л (за дълго отлежаване) и в 9-литрова бутилка. Снимка: e-vestnik

След мавруда второто по популярност чисто българско вино е от сорта Мелник. Всъщност сортът се казва „Широка мелнишка лоза“. Кръстен е така заради широките мъхнести листа на гроздето и на района, в който е отглеждан – около Мелник.

За виното от сорта Мелник също има митове и погрешни представи у пиячите, както за мавруда. Двата сорта си приличат. Лозари твърдят, че са много близки като цвят, форма на гроздовите зърна, късно зреят. За сорта Мавруд се знае, че има аналогичен тук-там в северна Гърция, на о. Крит, Кипър, но някакво по-сериозно производство на вина от този сорт няма никъде, освен в България.

Широката мелнишка лоза обаче със сигурност я има само в България. Сортът е ендемит, ендемичен вид – тоест ботанически вид, разпространен само на ограничена територия. Сортът се е запазил само в Югозападна България, около Мелник, Сандански, Петрич, селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради и др.
Навсякъде край тези села и градове сега са се появили малки нови изби, които правят вина и от сорта Мелник.
Възможно е аналогичен сорт или кръстоска да се среща и в Северна Гърция и Македония. Но вино от сорт Мелник се прави само у нас. И само в този район в Югозападна България. Имало е опити със сорта да се направят лозя и другаде из България, но са несполучливи. Защото широката мелнишка лоза е капризна, лесно измръзва, има нужда от по-висока средно-годишна температура. Сякаш е свикнала само с този югозападен район по поречието на Струма.

Късното зреене на сорта е голямо главоболие

за винари и лозари. Широката мелнишка узрява чак в началото на октомври, понякога и по-късно. Има години, в които, ако захладее през септември-октомври, гроздето не може да узрее и да натрупа достатъчно захари. От такова грозде не става добро вино, трябва да се добавя захар.

Сортът Мелник вирее само в района около река Струма в Югозападна България.

Виното от широка мелнишка лоза има специфичен аромат и вкус, отчетливо се различава от другите сортове. Енолози и дегустатори намират във вкуса му различни нюанси, но някои са като отличителна черта – диви ягоди, костилка, смоли, пипер, тютюн, билки. Това са нюанси, които се улавят в обичайния тон на червени плодове, характерен за аромата и вкуса на червените вина.

Мит е, че вино от сорта мелник е тежко, тъмночервено, плътно. Подобно на мавруда, ако виното се прави по стандартите, цветът е сравнително светъл, прозрачен рубинов. Но ако виното се прави с повече екстракция, гроздето да престои повече със сока, може да се получат и по-тъмни цветове. Местните наливни вина, което се продават в региона, не са типични за сорта. В тях се смесват и други сортове, добавят захар и т. н., не всяко е за препоръчване.

Вино от Широка мелнишка лоза.

Мелнишките вина имат дълга история, която не може да се разкаже накратко. Но винарството в района намалява в началото на 20 век, когато лозята са били заразени с филоксера и голяма част от тях са унищожени. Дори има свидетелства, че някакъв англичанин, представял се за търговец на вино, обикалял лозята и ги заразявал тайно с филоксера. Това е било практика по онова време в цяла Европа – винари и лозари са водили подла конкурентна война.

Мелник 55 – Ранна мелнишка лоза

След връщането на град Мелник в България гръцките винари се изселват и традицията се позагубва.
Възраждане на сорта има през 60-те години, когато се развива винарство в цяла България. Тъй като късното зреене на сорта е проблем, през 1963 г. колектив от научни сътрудници с ръководител ст. н. с. Яне Атанасов прави кръстоски на Широка мелнишка лоза с прашец от няколко малкоизвестни френски сорта. Целта е да се получи по-рано зреещ сорт, който  да запази характеристиките на Широка мелнишка лоза. Сортовете, с които е кръстосвана с прашец лозата, са Жюрасон, Валдигие, Дюриф и Каберне совиньон. В резултат на експериментите се появяват сортове, които през 1977 г. с министерска заповед са определени като нови червени винени сортове – Мелник 82 и Мелник 55.
Мелник 55 е известен и като Ранна мелнишка лоза. През 1980 г. е в регистрите е добавен и Мелнишки рубин. С тях са създадени ограничени лозови масиви в югозападна България. Всички те обаче, заедно със сорта от който произлизат, се наричат с общото име Мелник. Виното мелник, произвеждано през годините е било или само от Широка мелнишка лоза, или от грозде и от тези сортови разновидности.
По късни генетични изследвания показват, че всъщност сортът Валдигие е вторият родител в кръстоската. Сортът Ранна мелнишка лоза зрее в края на септември и успява да натрупа повече захари.

През 1999 г. за пръв път един енолог

Стойчо Стоев прави отделно вино

само от сорта Ранна мелнишка лоза (Мелник 55). Стоев е един от най-добрите български енолози и голям познавач на сорта Мелник във всичките му разновидности. Работил е 17 години във винарна „Дамяница“, където десетилетия наред единствено се е произвеждало вино от сорта мелник. След това е работил 5 години в новата изба „Логодаж“, която създаде в региона нови лозя с Широка мелнишка лоза и Ранна мелнищка лоза и произвежда отделно вина от тях. След това Стоев е технолог и в новата изба „Меди валей“, пак в този район.
Благодарение на Стойчо Стоев през 2006 г. вината от Ранна мелнишка лоза са включени като отделен сорт от Националната лозаро-винарска камара.

Вината от Широка мелнишка лоза и от Ранна мелнишка лоза са представителни за България и могат да се развиват тепърва. Но това зависи и от потребителя у нас. Когато няма реклама, търсене и интерес, винарските изби не могат да инвестират в такива лозя.
Например в последните години

изчезна виното „Мелнишко от Хърсово“,

което беше едно от вината с Гарантирано и контролирано наименование за произход още от времето на социализма – тоест най-високата категория българско вино, от точно определен лозов масив, избира се реколта, следи се гроздето, после виното се дегустира от комисия преди да се пусне на пазара и т. н.

Виното „Мелнишко от Хърсово“, което изчезна от пазара, беше от най-високата категория вина от районирането от времето на соца. Снимка: e-vestnik

„Мелнишко от Хърсово“ се произвеждаше до неотдавна от изба „Дамяница“, но вече го няма. Избата сега продава основно виното „Мелник Уникато“ и други сортове с марката „Уникато“.

Сега друга нова изба в с. Хърсово пуска на пазара „Мелнишко от Хърсово“, в кутии, т. нар. „бег ин бокс“, но това не е същото вино, макар да е пак от този район. В региона в селата около Мелник, Петрич, Сандански са се появили много нови изби, някои от които правят вина от сорта Мелник и пиячът има много да опитва.

Новата изба „Логодаж“ в едноименното село западно от Благоевград, прави пълна гама вина от сорта Мелник и разновидностите му – „Мелник Nobile“, „Широка мелнишка лоза“, „Мелник 55“ и др. пуска вина от сорта и в различна ценова категория. Изба „Логадаж“ направи и розета от сорта Мелник, който се оказва много подходящ за целта. Като експеримент в избата направиха и малки серии истинско шампанско, по традиционната френска технология – розе и бяло от сорта Мелник.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.