Пропуквания във фасадата на управляващата ПСР в Турция

Яхнала силния растеж и демократичните реформи, турската проислямиска Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели три мандата на власт от 2002 г. В очакване на парламентарните избори на 7 юни нейните светски противници мрачно мислят, че ПСР се готви за още една победа. Така беше, докато Бюлент Арънч, правителствен говорител и един от основателите на партията, се опълчи на своя лидер. През изминалата седмица г-н Арънч правеше това, което нито един служител на ПСР никога не се е осмелявал да направи – публично порица авторитарния президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Арънч нарече своя съратник и основател на ПСР „емоционален“ и каза, че е бил наранен от критикуването на мирните преговори между правителството и намиращия се в затвора кюрдски лидер Абдуллах Йоджалан. Конфликтът бързо се разви в неконтролируема битка междуАрънч и поддръжниците на президента. Кметът на Анкара от ПСР Мелих Гьокчек се обяви в защита на Ердоган, настоявайки за оставката на Арънч. Арънч от своя страна обвини Гьокчек в корупция. Премиерът Ахмет Давутоглу нахока и двамата за нарушаване на партийната дисциплина. Обществен прокурор започна разследване за потенциални нарушения от страна на Гьокчек и Арънч.

Диспутът обаче отива далеч отвъд обвиненията в корупция, казва Соли Йозел, политически изследовател от истанбулския университет „Кадир Хас“. Г-н Арънч, казва той, отвори кутията на Пандора. За пръв път разделенията в партията ясно проличаха. Те изправят един срещу друг Ердоган, който иска да осигури изпълнителни правомощия на своето президентство, с онези в партията, които са смутени от все по-нестабилното поведение на Ердоган и искат да проверят неговите конституционни правомощия. Говори се, че премиерът Давутоглу е сред съмняващите се. Мнозина бяха разтревожени от критиките на Ердоган към централната банка на Турция. През януари президентът поиска банката да намали лихвените проценти. Миналия месец той обвини управителя на банката Ердем Башчъ, че „разпродава отечеството“ за това, че не ги намали. Турската лира изгуби 11 процента от стойността си, откакто нападките се засилиха.

Новият призрак за Ердоган изглежда са кюрдите. Миналата седмица президентът атакува правителствения диалог с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) на бунтовническия лидер Абдуллах Йоджалан за прекратяването на 40-годишната въоръжена кампания за кюрдска автономия. Планът от десет точки, очертаващ рамката за официални мирни преговори, който бе оповестен от прокюрдската Демократична партия на народите, няма нищо общо с демокрацията, оплака се Ердоган. Няколко дни по-рано той обяви, че няма кюрдски проблем.

Подобни коментари доведоха до спекулации, че Ердоган се подмазва на турските националисти, както и на бившите си врагове в турската армия, за да спечели тяхната подкрепа за негово президентство с изпълнителни правомощия. Някои анкети сочат, че ПСР може би няма да спечели пълно мнозинство в парламента, да не говорим за двете трети, които са необходими за да бъде променена конституцията и бъде създадена президентска република. Много ще зависи от това как ще се представи Демократичната партия на народите. Ако тя получи минимума от 10 процента, който е необходим за влизане в парламента, това ще усложни нещата за Ердоган. Ако се провали, ПСР ще събере всички нейни места и мечтите на Ердоган може да се осъществят. Евентуална стъпка към президентска република само ще увеличи чувството на притеснение сред много турци. Налице е забавяне в темпа на икономиката, а съмнителни арести подкопават правовия ред. Джихадисти от „Ислямска държава“ обкръжават границите на страната.

Но предстои една по-скорошна битка. Ердоган се опитва да направи така, че собствените му съюзници да влязат в списъците с кандидати на ПСР, но по конституция той няма право да се меси в партийните дела на ПСР. Остава неясно дали Давутоглу има силата или волята да се противопостави на президента и неговата армия от приятели в бизнеса и лоялни хора в партията. Харизматичният съпредседател на ДПН Селяхаттин Демирташ каза, че само неговата партия може да предотврати диктатурата на един човек. Може и да се окаже прав.

БТА