Ако се подновят бойните действия в Донбас, Киев ще размрази приднестровския конфликт

в. Независимая газета

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

Бившият молдовски президент и лидер на местната компартия Владимир Воронин заяви тези дни по телевизия „Публика ТВ“: „Русия трябва да ни остави на мира и да не се меси във вътрешните работи на Молдова“. Представял се дълги години за приятел на Русия и винаги сполучвал с този лозунг да влезе във властта, днес Воронин открито се обявява и против Москва, и против онези свои съотечественици, които се ориентират към Руската федерация.

В случая антируският изблик на Владимир Воронин е предизвикан от изборния резултат в Гагаузкия автономен район, някога смятан за крепост на комунистите: за башкан – лидер на региона, бе избрана Ирина Влах, чиято победа молдовците обясняват с подкрепата на Москва. Потвърждават го и самите гагаузи, гласували за кандидата, посочен от Русия.

За тази тенденция в. „Независимая газета“ бе известен по-рано от Дмитрий Константинов, председател на Народното събрание на Гагаузия. Той каза, че автономната област, демонстрирала преди година интеграционни симпатии, гласувайки на референдум за Русия и Митническия съюз, чака за следващите избори сигнал от Москва. Това стана на изборите за парламент на Молдова миналия ноември, когато след среща на молдовския социалистически водач Игор Додон с Владимир Путин съветът на старейшините в Гагаузия реши да подкрепи Партията на социалистите. После гагаузите приложиха същия принцип по време на вота за башкан.

„Трябва да избираме парламента на Молдова, местните си власти без намеса от други страни. И Русия, и другите страни трябва да ни оставят на мира“, реагира на изборите за башкан Воронин. С оглед намаляване на руското влияние върху молдовците той настоя да бъде забранено излъчването на руски информационни предавания на територията на Молдова, като изтъкна, че изборите за башкан „не са спечелени от Ирина Влах, а от руската телевизия“.

Воронин не е първият, който приканва да се забрани всичко, свързано с Руската федерация. По-рано обвинения срещу Русия, че се меси във вътрешните работи на Молдова, бяха отправени от бившия премиер Влад Филат, лидер на Либерално-демократическата партия. След изявленията на Филат молдовското външно министерство отправи ред упреци към посланика на Русия в Кишинев, като посочи, че „властите на Република Молдова със загриженост констатират продължаващата все по-активна намеса на Руската федерация в политическите процеси у нас“. А президентът Николае Тимофти предложи депутати от Русия да не бъдат пускани в Молдова.

Междувременно руското външно ведомство заяви, че според изборния резултат голям брой от гласувалите на 22 март гагаузи желаят развитие на традиционно тесните връзки с Русия, което създава здрави основи за по-нататъшен напредък в контактите с региона, исторически близък на Русия. Ще припомним, че Гагаузия по традиция е за сближаване с Русия, докато официален Кишинев поддържа курс към европейска интеграция.

Във всички сфери, засягащи Русия, молдовската власт се ориентира по Киев. Кишинев заявява открито, че се кани да коригира стъпките си за уреждане на приднестровския конфликт, а молдовците се боят от влиянието на Киев върху политиката на страната им. Обикновените хора – и в земите под контрола на Кишинев, и в Приднестровието, смятат, че въоръженият конфликт на р. Днестър може да се повтори. Особено след като украинският президент Петро Порошенко заяви на среща с румънския лидер Клаус Йоханис, че има желание да размрази приднестровския конфликт.

„Размразяване“ на приднестровския конфликт, за каквото спомена президентът на Украйна Петро Порошенко, ще предизвика украинизация на Молдова“, очаква президентът на Центъра за системен анализ и прогнози Ростислав Ишченко. „Ще заработи същата схема, каквато видяхме в Украйна след февруарския преврат през 2014 г.“, пояснява експертът. „Този вариант обаче няма да е изгоден нито за молдовската държава, нито за огромното мнозинство от населението в Молдова, тъй като не му носи нищо добро, освен че ще разруши остатъка от икономиката“, добавя Ишченко.

Молдова и Приднестровието внимателно следят събитията в Донбас. Започне ли там нова фаза от войната, това може да се отрази на Молдова и по-специално на Приднестровието, където не се стреля от 1992 г. насам. Приднестровци се тревожат най-вече защото Украйна се е окопала по границата с непризнатата република – над 400 километра. Прокопаните ровове пречат на хората от граничните села да си ходят на гости, както преди, а и просто ги плашат. Въпросът ще има ли война в Молдова звучи не само в разговори на битово равнище, но и в телевизионния ефир. При това положение изобщо не се очертава да бъдат подновени реалните мирни преговори във формат „5 + 2“ (Молдова и Приднестровието като страни, Русия, Украйна и ОССЕ като посредници, ЕС и САЩ като наблюдатели).

Дори този „формат“ и да проведе заседание, няма как да очакваме пробив. „Какъв ти пробив? Само война да няма“, казват приднестровците, гагаузите и мнозина молдовци, които също не искат да се изостри ситуацията в страната и чакат Русия да отвори за тях своя пазар. Този въпрос изглежда е най-важен за населението днес. Най-малкото за молдовските фермери, които няма какво да правят с реколтата. Евросъюзът – в рамките на зоната за свободна търговия, приема молдовска продукция, но далеч не в количествата, желани от хората в Молдова. А пътят към Русия е затворен от Украйна.

Колкото до перспективите за членство в ЕС, заради което Киев, Кишинев и Москва окончателно си развалиха отношенията, тези дни министърът на външните работи и европейската интеграция Наталия Герман заяви, че въпросът няма да се реши в най-близко бъдеще. „На предстоящата среща на върха на „Източното партньорство“ в Рига Молдова няма да подаде молба за членство в ЕС“, обясни тя. Изявлението й бе предшествано от сигнали на Брюксел, който обясни, че в близките пет години Молдова, а и Украйна, едва ли ще сполучат да влязат в ЕС. Още по-малко пък с неуредените въоръжени конфликти на своя територия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.