Нигерийската „шампанско“ икономика превъзмогва ефекта Боко Харам

Нигерийка след процедури за избелване. Снимка: от тв екрана

Мода, филми и луксозни стоки подсилват нигерийската икономика. Нигерия е един от най-бързо растящите пазари за шампанско и частни самолети в света, благодарение на икономика, преживяваща бум и подкрепяна от процъфтяващите сектори на мобилните комуникации, банковото дело и Нолиуд. В страната са регистрирани най-малко 138 частни самолета според Bombardier.

Нигерия стана най-голямата икономика в Африка през 2014 година, ако се вярва на последната ревизия на статистиката. Смяната на 1991 с 2010 за базова година за изчисленията изглежда е имала украсяващ ефект.

Нигерия освен това се превърна в топ дестинацията в региона за преки чуждестранни инвестиции, като притокът вече не е съсредоточен единствено в петролната и газовата промишленост.

Мултинационални корпорации като Nestle, Heineken, SABMiller и Unilever наливат милиони долари, за да разширят своето производство, пробивайки далновидно на пазара на появяващата се средна класа в Лагос и Бенин. На петрола все още се пада дял от около 90% от износа на Нигерия.

Стъпилите неотдавна в страната Procter & Gamble и Nissan също си пробиват път, като инвестират в промишлени заводи, а General Electric – в производството на електроенергия.

Щети от екстремисти Впечатляващият икономически растеж на Нигерия обаче е възпрепятстван до известна степен през последните 12 месеца от заплахата от ислямистката групировка Боко Харам.

Големи атаки, включително отвличането на над 200 ученички миналата година, взимат своя дан от местния бизнес в засегнатите от бедността северни щати, където терористичната организация спечели най-много терен.

В момента в трите северни щата, Адамава, Борно и Йобе, е въведено извънредни положение заради нарасналото насилие. Търговската камара в Кано е изчислила, че бизнесдейностите в щата са намалели с 80% през последните три години.

Саид Датиджо Адхама, собственик на текстилна фирма в едноименния град, казва: „Много проекти са отменяни в региона, защото хората са уплашени.“ „Те се страхуват, че фабриките може да се превърнат в мишени; хората, които пътуват до работа, също могат да бъдат взети на мушка; и това влияе на всички тук“, обобщава Адхама.

„Много жени тук по принцип работят на непълен работен ден, а понякога и на пълен. Те вече не могат. Прекалено опасно е за тях – дори работодателите не искат да ги наемат.“ „Така че семействата страдат – те може да са имали два източника на доходи преди, сега им е останал само един.“ Изгоди от растежа Единственото въздействие върху икономиката, което групировката оказва досега, е забавянето на производството във вече страдащите региони.

Много анализатори чувстват, че изгодите от растежа и просперитета в голямата си част са за едно малцинство, тъй като близо 70% от населението живее под прага на бедността, по данни на Националната статистическа служба.

Нигерийските въоръжени сили засилиха кампанията си срещу Боко Харам на север. Мнозина на юг усещат заплахата от ислямистката групировка, чийто обхват обаче се ограничава до севера. Бегло преди, икономическото разделение между двата региона сега е пуснало много здрави корени. Дейвид Ладипо, управляващ директор на енергийната компания Azura Power West Africa, казва: „Сега се диверсифицираме.

Растежът на непетролния сектор е 7%. Инфраструктурата на Нигерия се променя и чуждестранните инвеститори не се отказват.“ „Моят бизнес е съсредоточен върху електроенергийния сектор и аз нямам проблеми с чуждестранните инвеститори, въпреки че той е амбициозно и рисковано начинание“, обяснява той.

Поевтиняване на петрола Възходът на ислямските екстремисти дойде във време, когато цената на петрола спадна до 55 долара за барел, създавайки по-голяма заплаха за нигерийската икономика. „Североизточните щати са малка част от икономиката на Нигерия“, казва Джон Ашбърн, икономист за Африка в Capital Economics.

Докато традиционните занаяти все още процъфтяват, по-новите сектори са онези, които осигуряват икономическия растеж. „Според изчисления засегнатите (от Боко Харам) щати дават 7% от икономиката и (радикалната групировка) е активна само в отделни райони от“, отбелязва Ашбърн. „Докато, от друга страна, на петрола се пада дял от 90% от нигерийския износ и над три четвърти от държавните приходи.

Спадащата цена на петрола означава, че правителствените разходи отново трябва да бъдат орязани.“ Поевтиняването на петрола освен това води до обезценяване на нигерийската валута, найрата, чийто курс спрямо долара се понижи със 7,5% миналата година.

„Отслабването на валутата също е обезпокоително“, обяснява Ашбърн. „Нигерия внася много стоки, включително горива и храни, така че цените на продуктите от първа необходимост ще нарасне.“ Capital Economics посочва, че е понижила прогнозата си за икономическия растеж на Нигерия през 2015 г. от 6,2 на 4%.

Делтата на Нигер Боко Харам заплашва да пренесе своя бунт в Лагос и петролните полета в делтата на река Нигер – южните области, които са двигател на икономиката. Растежът може да пострада значително, ако ислямистите успеят да направят поразии в Лагос, опасяват се икономисти. Ако Боко Харам се прехвърли на юг към богатата на петрол делта на Нигер, икономиката на Нигерия ще понесе тежък удар.

В момент, когато бедността в страната остава на високо равнище, броят на нигерийските милионери ще скочи с 47% през следващите две години, казват анализатори от New World Wealth. Миналата година, атаките се увеличаваха в централния град Абуджа, но Световният икономически форум въпреки това проведе своя среща там, броени седмици след масовото отвличане на ученички. А в Лагос, нововъзникващите компании, шикозните кафенета и автокъщите за луксозни коли продължават да се множат в целия град.

„Естествено, изпитваме съчувствие към нашите сънародници“, заявява Ладипо. „Натъжавам се всеки път, когато чуя за нова атака.“ „Тази страна обаче все още е привлекателен пазар и за големи, и за малки компании от цял свят. Доказателствата са явни“, посочва в същото време той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.