Ирландците празнуват края на млечните квоти в ЕС
в. Файненшъл таймс
Шейн О’Локлин е твърде млад, за да помни времето, когато ЕС произвеждаше езера от мляко и планини от масло. Той е едва на годинка, когато 300-акровата кравеферма на семейството му в графство Килдеър е „вързана в усмирителна риза“, ограничила млечната индустрия в Европа в продължение на едно поколение (около 30 години – бел. прев.).
Сега той и фермери като него в целия ЕС са на път да разкъсат оковите. Режимът на ограничения или „квоти“ за млечната продукция в съюза, въведен най-напред през 1984 година, изтича в края на март (вчера) и О’Локлин се чувства като свободен човек. „Сякаш сме шофирали с ръчка спирачка през цялото време“, казва 33-годишният млекопроизводител, застанал сред своите 160 фризийски крави (най-едрата порода крави за мляко в света – бел.
ред.) във фермата си край град Монастеревин, на 60 км западно от Дъблин. „Сега имаме възможност да се разраснем“, допълва той.
О’Локлин води преговори да вземе под наем допълнително 250 акра земя от съседни конеферми – хълмистите пасища на графство Килдеър са дом на голяма част от индустрията на конните състезания в Ирландия. Неговата цел е да увеличи стадото си до 230 крави през идните шест години и да вдигне годишното си производство на мляко от 832 000 литра – количеството, позволено му от квотния режим в ЕС – до около 1,5 милиона литра на година.
Премахването на режима на млечните квоти в ЕС – вероятно най-важната от едно поколение политическа промяна в земеделския режим на съюза – ще повлияе на фермерите във всички 28 страни членки. Очаква се най-големите победители да бъдат високопродуктивните и високоценени производители в страни като Ирландия, Холандия и Дания. Техните не толкова конкурентоспособни колеги в страни като Румъния и България биха могли да пострадат.
„Това е най-важната политическа промяна за провинциална Ирландия от 30 години“, твърди ирландският министър на земеделието, прехраната и морските въпроси Саймън Ковъни.
Млечните квоти отдавна са противоречиви – политика на ЕС, която често се свързва със снимки на фермери, изливащи гневно мляко буквално на улицата, за да избегнат глоби за свърхпроизводство.
Квотите бяха въведени за справяне със свръхпроизводството на мляко през 70-те години на миналия век, което пък бе резултат от щедрата следвоенна система на гарантирани цени и субсидиран износ – политика, която доведе до прословутата европейска „планина от масло“, достигнала 1 милион тона в пика си в началото на 80-те години.
И все пак властите в ЕС твърдят, че квотите са постигнали целта си. „Вече нямаме планини от масло и езера от мляко и можем да изнасяме каквото произвеждаме“, казва еврокомисарят по земеделието Фил Хоган.
Структурните промени, наложени от квотите, са драматични – особено на малък пазар като Ирландия, където кравефермите са част от националната представа за собствения имидж. Броят на ирландските млечни ферми спада от 65 000 през 1984 година до 18 000 днес.
Много от онези, които напуснаха, бяха дребни производители; квотите изглежда подкрепиха по-големите фермери. Останалите излязоха от сектора в годините на бума на Келтския тигър, за да започнат работа в строителството, което тогава бе във възход. Това бе преди ирландската икономика да се срине и да се наложи да бъде спасявана от международната тройка кредитори.
Някои от тези бивши фермери отново са привлечени от премахването на ограниченията и финансовите глоби за прекомерно млекопроизводство. Глобите, налагани от квотния режим, са високи. О’Локлин взима 30,5 евроцента на литър за своите 832 000 литра годишно, но казва, че го санкционират с 28,6 евроцента за всеки литър продукция над това равнище. От 1 април той може да произвежда колкото си пожелае.
Ирландската цел е съревнование с успеха на Нова Зеландия като един от най-големите производители на млечни продукти в света. Двете страни са произвеждали по около 5 милиарда литра през 1984 година. И докато Ирландия все още е около това равнище, то в момента Нова Зеландия произвежда около 18,5 милиарда литра на година – и изнася голяма част под формата мляко на прах и хумана за бебета за нарастващи пазари като Китай.
Министър Ковъни твърди, че Ирландия може да удвои млекопроизводството си в резултат на прекратяването на квотния режим. „Мисля, че ще видим Ирландия като най-бързо нарастващия млекопроизводител в света през идните пет до десет години“, прогнозира той. Проучване на Allied Irish Banks сочи, че две трети от ирландските млекопроизводители планират да увеличат производството.
Остават въпросът дали светът иска повече ирландско мляко. ПТ Джоузеф, директор доставки в кувейтстко-датската млекопреработвателна компания Dairy Co. в Залива, коментира, че тъй като Ирландия е малък производител в глобален план, нейната допълнителна продукция лесно ще бъде пласирана. „Търсенето на мляко се увеличава постоянно и бихме искали да купуваме повече ирландско мляко“, отбелязва Джоузеф, който миналата седмица бе в Дъблин за среща с млекопроизводители.
О’Локлин е на мнение, че ирландските млекопроизводители са готови за предизвикателството. „Нова Зеландия е световният лидер, докато ние бяхме в застой. Това е нашият шанс да наваксаме“, посочва в заключение той.
БТА