Палестинците ще трябва да почакат преди да съдят Израел
Ройтерс
Палестина вдига днес залозите в правната битка с Израел, присъединявайки се към Международния наказателен съд, но в близките години едва ли ще се стигне до съдебен процес по някой случай за предполагаеми престъпления в окупираните територии, ако въобще някога се стигне.
Като се има предвид, че съдът е затънал в разследвания в Африка и прокурорите вече се мъчат да постигнат осъдителни присъди, правни експерти казват, че е необходимо да бъдат напълно сигурни, преди да пристъпят към действия по силно политизирано дело срещу Израел.
Нужно ще е също така да бъдат преодолени практическите проблеми. Като страна, която не е член на МНС, Израел не е длъжен да сътрудничи, дори да бъде подложен на международен натиск да направи това.
Главният прокурор на МНС Фату Бенсуда започна през януари предварително проучване за предполагаеми престъпления, извършени в окупираните от Израел територии на Западния бряг и Източен Ерусалим. Тази формална стъпка беше предприета, след като палестинците приеха юрисдикцията на съда на 1 януари, което беше прелюдия към членство на 1 април.
Сега тя трябва да реши дали има основания да пристъпи към същинско разследване, като вземе предвид въпроси, сред които това дали съдът въобще има юрисдикция.
Този анализ може да отнеме години – по-рано МНС започна предварително проучване на палестинско дело през 2009 г. и в крайна сметка през април 2012 г. стигна до заключението, че няма юрисдикция. Оттогава са се променили много неща, най-вече това, че през ноември 2012 г. на Палестина беше предоставен „статут на наблюдател, който не е член“ на ООН.
Това й даде властта да се присъедини към Римския статут – договор от 1998 г. за учредяването на МНС. Въпреки премахването на тази голяма правна пречка прокурорът все пак има неограничено време да реши дали има основания за разследване, камо ли за процес.
Независимо от това палестинците чувстват, че обстоятелствата са в тяхна полза и е назряло времето за действие. „Искаме тези, които носят най-голяма отговорност за най-сериозните престъпления, да бъдат преследвани по съдебен ред“, каза тази седмица палестински служител. „Паническите нападки, които виждаме (от Израел), навеждат на мисълта, че не сме единствените, които сериозно се отнасят към съда“, заяви той.
Актове на агресия През последните три месеца 40-членен комитет от палестинци проучва две области, в които те смятат, че израелците нарушават международното право: военните действия по време на войната в Газа миналата година и еврейските селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим, окупирани от Израел през 1967 г.
Прокурорът може да реши, че и едната, и другата област заслужава разследване и че има основания за повдигане на обвинения срещу конкретни хора.
От създаването си през 2002 г. МНС се съсредоточава върху най-тежките нарушения на международното право: геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Но той в крайна сметка ще добави още една категория нарушения – „престъпления на агресия“ – и именно там палестинците в крайна сметка може да имат най-силна позиция. Римският статут определя актовете на агресия като „използване на въоръжени сили от дадена държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава“, което изглежда, че съответства на ситуацията с Израел и палестинците.
Но МНС няма да има юрисдикция за престъпления на агресия, докато поне 30 от неговите 123 членове не приемат определението и асамблеята на съда не гласува в подкрепа на това в някакъв момент след 1 януари 2017 г. Така че макар да е възможно МНС да предприеме същинско разследване в идните месеци или години, едва ли преди 2017 г. ще бъде заведено дело, съсредоточено главно върху „актове на агресия, извършени по време на израелската окупация.
БТА