Страх сред арменците в Турция и гняв към Германия заради зверствата

ДПА

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.

Почти никой от предшествениците му не е оцелял при избиването на арменци по времето на Османската империя преди един век. Дядото на Гафур Тюркай е бил един от малцината късметлии.

Внукът му, сега 50-годишен, се припича на пролетното слънце в двора на арменската църква „Сурп Гирагос“ в югоизточния турски град Диарбекир, днес крепост на кюрдите. На въпроса какъв е животът за потомците на оцелелите от клането, той отговаря: „Имайки предвид, че думата „арменец“ още се използва като обида, можете да си представите колко е трудно“.

Тюркай намеква за изказването на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който по време на предизборната си кампания през август каза, че макар да е турчин, често обидно е бил наричан грузинец или с „дори по-лоши неща“, като например арменец.

Тюркай храни едва прикрит гняв, насочен и към Германия. Той е председател на местната фондация на църквата, която е най-големият арменски храм за богослужения в Близкия изток, но стоеше разрушена до реставрирането й през 2010 г. с дарения от арменци в Турция и диаспората.

Църквата „Сурп Гирагос“, използвана от германските войници като казарма по време на Първата световна война, сега блести с обновен блясък, макар че не са много службите, изнасяни там, понеже арменската общност в Диарбекир наброява само малък брой вярващи.

На най-важните религиозни празници долита свещеник от Истанбул, където според оценките, живеят около 60 хиляди арменци – най-голямата общност в Турция.

Диарбекир е бил арменска крепост до изселванията през Първата световна война. „В началото на 20 в., 60 процента от населението е било християнско“, казва Тюркай.

„Три групи са оцелели при геноцида: деца, хубавите момичета и майсторите занаятчии“. Дядото на Тюркай е принадлежал към първата група. Почти всички оцелели са приели исляма или защото са били принудени да го сторят, или защото са се надявали, че той ще им осигури защита. Дядото е бил отгледан като мюсюлманин от кюрдско семейство, а бащата на Тюркай дори е ходил на поклонение в Мека.

Самият Тюркай е израснал като мюсюлманин, но казва, че винаги е знаел за арменския си произход. Преди пет години той се е върнал към корените си и даже е бил кръстен. Нарастващ брой турски арменци признават своя произход, но малцина са достатъчно смели да обърнат гръб на исляма.

„Някои се срамуват“, казва Тюркай. „Те са отраснали като мюсюлмани“. Като се има предвид фактът, че арменците цял век са били „убивани и репресирани“, не е учудващо, че „са наистина уплашени“.

През 2004 г. само една единствена брачна двойка в Диарбекир е признала факта, че са арменци. Днес има между 300 и 400 души, които биха искали да го направят, според бившия кмет на Диарбекир Абдуллах Демирбаш, който е кюрд.

Мнозинството остават мюсюлмани, казва той, добавяйки, че реалният брой на хората от арменски произход би трябвало да е много, много по-голям. Ергюн Айък, председател на Арменската църковна фондация, който живее в Истанбул, посочва, че едва 10-20 души са били кръстени в Диарбекир, но по думите му реконструкцията на местната църква е насърчила хората да признаят арменските си корени. „Много обаче остават мюсюлмани. Те имат семейства, имат живот. Много трудно е за тях“, казва Айък.

Арменците в Турция все още са много предпазливи да разкриват произхода си пред своите съграждани, отбелязва Айък. „Ако не е необходимо, не го казваме“.

Демирбаш, който е кандидат на прокюрдската Демократична партия на народите за предстоящите през юни парламентарни избори, подкрепи възстановяването на църквата, когато беше кмет.

Работата му за арменците и други малцинства му създаде много проблеми с турската държава, която и до днес не признава геноцид срещу арменците, така както и Германия, казва Демирбаш. „Според мен това е геноцид и престъпление срещу човечеството“, каза той. „Аз лично се извиних за това“.

Тюркай смята, че въпросът за окачествяване на зверствата от преди един век, в които според арменците са били избити 1,5 милиона души, е безсмислен. „Даже не би трябвало да го обсъждаме“, казва той, видимо раздразнен. „Баба ми дори казваше, че и кравите на полето знаят, че е било геноцид“.

Германците, чиято империя беше съюзник на османците през Първата световна война, са също толкова отговорни за това, колкото и турците, казва той.

„Германците носят отговорността за всяка капка арменска кръв“, посочва Тюркай. „Според мен арменците имат правото да мразят германците през следващите сто години. Ако те не бяха подкрепили Османската империя, всичко това нямаше да се случи“.

Айък е малко по-дипломатичен в изказа си, като казва, че не го интересува дали германското правителство ще признае избиването за геноцид. „Извинение би било достатъчно“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.