Сухопътна операция в Йемен крие огромни рискове

Асошиейтед прес

Пазар в Йемен. Снимка: арабгайд

Саудитска Арабия и нейните съюзници планират амбициозна сухопътна офанзива на няколко фронта в Йемен. Тя може да е неизбежна, ако искат да победят подкрепяните от Иран шиитски бунтовници, но освен това носи огромни рискове, от негостоприемния планински терен и потенциална партизанска война, до екстремисти от Ал Каида, чакащи за атака по фланговете.

Първата голяма цел на една сухопътна офанзива ще бъде да се укрепи южният пристанищен град Аден и непосредствените му околности, за да се позволи връщането на подкрепяния от Запада и от страните от Персийския залив йеменски президент Абд Рабу Мансур Хади. Той избяга от разположения на Арабско море град през март, изправен пред натиска на бунтовниците на юг. В Аден войските ще започнат задачата по изграждането на нова йеменска армия, заменяйки разпокъсаните от конфликта въоръжени сили.

Най-заплашителната част от плана е водените от Саудитска Арабия въоръжени сили да пресекат границата откъм Саудитска Арабия и да навлязат в Йемен, според египетски и йеменски представители на армията и силите за сигурност, информирани за планирането. Това означава да се навлезе в планински регион, който е родния бастион на шиитските бунтовници, известни като хуси. Там в провинция Саадах те водиха с йеменската армия шест войни през последното десетилетие, завършили с патова ситуация .

Крайната цел не е да се унищожат хусите, а да се отблъснат техните бойци до техните родни провинции Саадах и Амран и да ги принудят да преговарят. Източниците, запознали АП с тези планове, пожелаха анонимност.

Източниците заявиха, че офанзивата ще започне едва когато въздушните удари – които продължават вече осми ден – отслабят достатъчно хусите и техните съюзници, военните и полицейските части, лоялни на Али Абдула Салех, дългогодишният авторитарен управник, който през 2012 г. беше отстранен и заменен с Хади.

Хусите напуснаха Севера миналата година, за да превземат столицата Сана през септември при светкавична офанзива, подкрепяна от войските на Салех, която помете голяма част от Северен Йемен.

Стратегията съдържа и трудности, извън самите бойни действия. Коалиционните сили – които вероятно ще бъдат предимно египетски, саудитски и пакистански части – не се стремят да окупират големи части от Йемен. Вместо това те ще разчитат на йеменски съюзници: сунитски племена, местни милиции и каквато йеменска армия успеят да сформират. Около 70 на сто от военните подразделения се командват от офицери, лоялни на Салех, включително най-добре въоръжените и обучените.

Но племената и милициите може да се окажат непредвидими съюзници. Като пример, влиятелна милиция от южната провинция Абиян, подкрепяха Хади, се изтегли от Аден, където помагаше да се защити града, защото бойците й се тревожеха, че хусите ще използват тяхното отсъствие, за да нападнат родната им провинция. Милицията освен това се оплака от това, което нарече липса на организация сред бойците от Аден.

Саудитска Арабия от десетилетия се опитва да постигне влияние в стратегическия си съсед, финансирайки йеменски политици, племенни водачи, офицери от армията и медийни организации. Тя ще потърси помощ от отдавнашния си съюз със сунитски племена за сухопътната офанзива.

Някои от тези сунитски племена обаче, са сключили съюзи по сметка с екстремисти от йеменския клон на Ал Каида, за да попречат на хусите да завземат още територия. Това може да постави коалицията в неудобното положение да е реално съюзник на терористична организация, чиито обявени цели включват свалянето на саудитското кралско семейство. И дори да имат общ враг, коалиционните войски трябва да внимават за възможни атаки от Ал Каида и други ислямистки екстремисти.

Но пък от друга страна, ако хусите не бъдат обуздани, клонът на Ал Каида в Йемен – вече смятан за най-опасния в терористичната мрежа – вероятно само ще стане по-силен, защото печели от хаоса.

Аден трябва да бъде стабилизиран, преди да може да се извърши какъвто и да е десант на коалицията, най-вероятно на египетски войници под саудитско въздушно прикритие.

Боевете в Аден през последните дни бяха тежки. По-голямата част от града е в ръцете на милиции и армейски части, лоялни на Хади. Но хусите и силите на Салех държат няколко района.

Контролът над летището се смени на няколко пъти през последната седмица. Бойците на хусите обстрелват непрестанно центъра на града с ръчни противотанкови гранатомети, стреляйки от покриви в предградията на града, включително от един от най-големите молове в Аден.

Подкрепящите Хади милиции, известни като „Народни комитети“, са подложени на голям натиск и вероятно щяха да бъдат прегазени, ако не бяха интензивните въздушни удари през последните 48 часа срещу позициите на хусите и поддръжниците на Салех, казаха йеменски представители. Безпилотни и пилотирани самолети извършват денонощно разузнавателни мисии над града.

Въздушните удари освен това попречиха на силите на хусите и поддръжниците на Салех, пристигащи от съседни райони, да се доберат до Аден, за да укрепят позициите си.

Но ако десантът в Аден няма да се размине без рискове, пресичането на границата между Саудитска Арабия и Йемен може да се окаже наистина коварно.

За да се подготвят за мисията, саудитците в момента провеждат съвместни военни учения с няколкостотин пакистански войници, ветерани от партизанската война срещу екстремистки ислямистки групи в племенните региони на своята страна по афганистанската граница. Учението се провежда в югозападна Саудитска Арабия, където планинският терен е подобен на този в бастиона на хусите в Саадах. Смята се, че между Саудитска Арабия и Пакистан се водят консултации за окончателно решение за участието на пакистански контингент във всякаква офанзива.

Край саудитската граница с Йемен са разположени и египетски съветници, помагащи на саудитците и останалите коалиционни партньори в разработването на планове за настъплението.

Сухопътната офанзива в Саадах цели да изтощи военните способности на хусите, а като странична цел се поставя убийството или залавянето на високопоставени членове на движението, включително лидера му Абдел Малек ал Хуси, заявиха източниците.

Повечето бази и складове за оръжия и боеприпаси на хусите, както и летищата им, вече бяха унищожени или извадени от строя от въздушните удари, наред с някои обекти на гражданската инфраструктура като мостове.

Но нахлуващите войници ще бъдат изправени пред планински терен и враждебно население. Освен това те ще са изправени пред бунтовници, които се бият на родна земя, закалени в битки от продължителни войни. Саудитската армия не е участвала в практически никакви сухопътни бойни действия след Войната в Залива през 1991 г. заради Кувейт. С едно изключение: кратка презгранична атака с навлизане в Йемен, за да се бият с хусите в края на 2009 г. и началото на 2010 г., при което загинаха 130 саудитски войници, но беше постигнато малко.

Египет има своя лоша история в Йемен. През 60-те години на 20-и век социалистическият президент Гамал Абдел Насър изпрати сили в подкрепа на републиканците, които свалиха монархията с преврат през 1962 година. Смята се, че около 10 хиляди египетски войници са загинали в тази гражданска война в Йемен, приключила през 1970 година.

Египет и Саудитска Арабия по това време бяха на противоположни страни. Саудитското кралство, Йордания и Великобритания подкрепяха монархията, която беше династия, принадлежаща на същия зайдитски клон на шиитския ислям, който следват и хусите. Смята се, че зайдитите, които живеят почти изключително в Йемен, са около 30 на сто от около 25-милионното население.

По всяка вероятност, заявиха представителите на силите за сигурност и армията, саудитците и техните съюзници няма да останат дълго в Саадах, макар че се обсъжда да опитат да обособят гранична ивица за контрол във вътрешността на Йемен, за да предотвратят набези.

Възможна трета цел на сухопътната офанзива е да се установи брегови плацдарм в провинция Таиз, която се издига над стратегическия южен вход към Червено море, известен като пролива Баб ел Мандеб. Хусите и техните съюзници превзеха столицата на провинцията през март, но оттогава имаше вълна от улични протести срещу тяхното присъствие.

Още по темата: Дилемата на Пакистан: да подкрепи ли арабската коалиция

Гийом Лавале
Иссам Ахмед
Франс прес

Стратегически съюзник на Саудитска Арабия, Пакистан поддържа обаче неяснотата около участието си в арабската коалиция срещу шиитските бунтовници в Йемен – опитва се да угоди едновременно и на саудитските си приятели, тръгнали на война, и на своя съсед Иран, който е против тази намеса.

Единствената страна от мюсюлманския свят, притежаваща ядрено оръжие, и една от най-значимите като военна сила, Пакистан отдавна снабдява Саудитска Арабия с експертни препоръки във военната сфера, получавайки в замяна евтин петрол и твърде ценна финансова помощ за крехката си икономика.

През 60-те Пакистан обучи пилоти за саудитската авиация. През 80-те Саудитска Арабия финансира „муджахидините“, базирани в Пакистан, с оглед да бъде спряно съветското нахлуване в Афганистан. През 1990 г. Пакистан се включи във войната в Залива, за да предпази саудитските си приятели от евентуална агресия от страна на Ирак. Пакистанските генерали и премиерът Наваз Шариф все още посещават твърде редовно Саудитска Арабия.

Съответно Рияд очакваше от Пакистан безусловна подкрепа, посочвайки „страната на истинските правоверни“ сред своите съюзници в коалицията, която обстрелва позициите на шиитските бунтовници хуси в Йемен.

Исламабад обаче се бави с отговора. Официално Пакистан заявява, че е готов да брани „на всяка цена“ саудитските си приятели, ако бъде застрашена „целостта“ на държавата им. Но добавя, че не желае да подхранва конфликт, който би могъл да изостри бездруго силното напрежение между мюсюлманите шиити и сунитите на негова собствена територия.

Титан в мюсюлманския свят със своето 200-милионно население – 80 на сто сунити и 20 процента шиити, Пакистан следователно е втората крепост на шиитския ислям след Иран, неговия съсед, обвиняван от Саудитска Арабия, че подкрепя бунтовниците хуси в Йемен.

При все че пакистанските сунити и шиити живеят общо взето в хармония, напрежението между двете общности остава силно в някои региони, където през последните години го подклаждат междурелигиозно насилие, по-конкретно атентати, извършвани от талибански бунтовници сунити срещу мирното шиитско население.

„Пакистан е съвсем наясно, че в Йемен нещата опират до конфликт между племената, макар и добил измерения на противоборство между сунити и шиити; не желае обаче да усложни нещата още повече, хвърляйки се безразсъдно в този конфликт“, отбеляза Рифаат Хусаин, пакистански военен експерт, смятан за близък до армията.

Исламабад по-скоро търси начин „да свали напрежението“, казва той. Точно това подчерта тази седмица премиерът Наваз Шариф, като заяви, че би желал да играе дипломатическа роля за решаване на кризата в Йемен – в момент, когато многобройни коментатори в страната се обявяват против изпращането на войски, способно да подхрани този съмнителен конфликт.

Дали обаче пакистанците наистина могат да си позволят категорично да откажат на Саудитска Арабия? „Точно това е въпросът! За тях би било прекомерен лукс да кажат „не“, защото дължат твърде много на саудитците“, отговаря Талат Масуд – генерал в оставка. С което подсказва, че Исламабад може би изчаква, за да издейства от Рияд финансови или други отстъпки.

„Досега пакистанската армия никога не е отказвала да подпомогне Саудитска Арабия“, напомня военната анализаторка Айеша Сидика. „Според мен обаче те ще се опитат да постигнат споразумение колкото може по-потайно“, допълва тя.

За целта Пакистан може би само ще организира саудитски военни, без да прекрачва границата с Йемен (което впрочем „не е необходимо“ в момента според Рияд), може да изпрати например и наемници, бивши войници, винаги готови за мисии от този род, изтъкват експерти.

След съобщения в печата, че пакистански войници, макар и неофициално, вече са разположени в Саудитска Арабия, армията заяви, че 292 войници от Пакистан наистина са пристигнали в саудитски земи, но за участие в отдавна насрочено „съвместно учение“. „Не става дума за оперативно разполагане“, увери говорител на войската.

Колкото и да е искрен в нежеланието да се намесва в Йемен, Пакистан рискува санкции от страна на Саудитска Арабия или САЩ, смята пакистанският аналитик Умаир Джавед. В крайна сметка „зависимостта на Пакистан от петрола и валутните резерви на саудитците и от американската помощ може да прекърши волята му“, казва експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.