Беларуската икономика е скована от кризата в Русия

Франс прес

Протести в Минск срещу фалшификацията на изборите. Снимка: белпан

Заводът MAZ е символ на икономиката на Беларус, зависима от възхода, а днес от падението на Русия. Той е един от най-големите в страната, но сега е спрял производствените си линии за камиони и автобуси. По домовете си са останали 20 000 служители на предприятието.

Острата парична криза, която удари Русия в края на 2014 година заради украинската криза и силното поевтиняване на петрола, прераснала в момента в икономическа криза, връхлетя цялото бивше съветско пространство. Беларус обаче без съмнение е най-уязвима от трудностите на съседката си.

Партньор на Казахстан и Русия в зоната за свободна търговия, която руският президент Владимир Путин иска да превърне в мащабен икономически съюз, страната с население близо 10 милиона души е изолирана от Европа заради 20-те години авторитарно управление на Александър Лукашенко.

През декември паническата обсада на бюрата за обмен на валута от руски спестители се прехвърли и в Беларус, принуждавайки централната банка да ограничи купуването на валута, а след това и да девалвира беларуската рубла. Днес цялата промишленост, до голяма степен контролирана от държавата и доминирата от калиевите мини, производството на тежкотоварни камиони и трактори, страда на фона на срива на руския пазар за автомобили.

За завода MAZ, един от най-големите в страната, Русия е основният пазар и продажбите на 500-те модела, които той пуска, са спаднали на него с 22 % миналата година и с 40 % през януари – февруари спрямо същия период година по-рано. Говорител на предприятието признава, че то среща трудности при пласирането на продукцията си.

Хиляди уволнения Изправено пред този проблем ръководството на MAZ реши да спре производство в петък миналата седмица за 10 дни и да прати служителите си в принудителен отпуск, плащайки им две трети от заплатите.

Предприятието далеч не е единственото, което страда от създалата се обстановка. Заводът за трактори в Минск отчете спад на продажбите си с 18% през януари. Общо промишленото производство в Беларус се е свило с 6% през януари – февруари спрямо същия период година по-рано.

„Конюнктурата се промени: сега секторът трябва значително да намали производствения темп“, заключава президентът на Беларуската научна и промишлена асоциация Александър Швец.

В открито писмо до правителството синдикалният лидер Александър Ярочук би тревога: „Уволненията вече са хиляди“, предупреди той, призовавайки за силни мерки на държавата в подкрепа на промишлеността без да се чака икономическо съживяване в Русия.

Във вторник президентът Лукашенко поиска от правителството и централната банка „да направят всичко, за да се балансира макроикономическата и финансовата конюнктура“.

Според някои експерти обаче именно дирижистката политика на беларуската власт е причина за трудностите.

„Беларуският модел е непробиваем за напредъка: лошият бизнесклимат пречи да се привличат инвестиции“, посочи независимият икономист Леонид Злотников в интервю, публикувано неотдавна в също независимия вестник „Беларус и пазарът“.

„Причините за трудностите на беларуското правителство са същите, каквито имаше и икономиката на СССР преди разпадането му: тя (икономиката) бе неефективна“, допълни той, пояснявайки, че не очаква „никакво подобрение“.

Международният валутен фонд (МВФ), който прогнозира свиване с над 2% на брутния вътрешен продукт (БВП) тази година след увеличението от 1,6% миналата година, отново призова в средата на март „за пренасочване към пазарна икономика“.

„Икономическият модел на Беларус продължава да бъде причина страната да е силно уязвима от икономически шокове“, посочва Дейвид Хофман, който ръководи мисията на МВФ в тази бивша съветска република.

Лукашенко енергично отхвърля през последните години исканията на МВФ, който помогна на Минск през 2009 година, и предпочете да се обърне за подкрепа към Москва.

Украинската криза накара силния човек в Беларус да се дистанцира от Киев, който пък не показва никакъв ентусиазъм да му помогне финансово. Руското правителство деблокира 110 милиона долара за рефинансиране на кредит, чийто падеж наближава, но това е далеч под сегашните потребности от пари.

БТА