Какво е нужно на Гърция

Рядкост е, когато едно ново правителство може да предизвика толкова голяма икономическа катастрофа за толкова кратко време. Идването на власт на радикалната левица в Гърция разклати възстановяването на страната, парализира местните инвестиции и предизвика изтичане на капитали в размер на 50 млрд. евро за три месеца, сума, равняваща се на почти 30 на сто от БВП.

Това явно е по-лошо от щетата, нанесена на Германия от нейния канцлер Герхард Шрьодер заедно с неговия финасов министър Оскар Лафонтен през първите тежки месеци на власт /октомври 1998 г. – март 1999 г./, както това се случи и с френския президент Франсоа Оланд по време на първия му кръстоносен поход с повишаването на корпоративните данъци, когато той пое юздите на страната през май 2012 г.

За щастие, хората се учат от грешките си. Герхард Шрьодер де факто задължи лявоценстристката си партия да прокара най-добрата реформаторска програма, която Германия е имала за последните 40 години. Той буквално преобрази страната от „болния“ на Европа и я превърна в локомотива на стария континент. Даже Оланд бе изправен пред една сурова реалност, но успя в известна степен да се пребори с нея, макар неговите реформи да бяха далеч от желаното.

Гръцкият премиер измина два тежки месеца на власт. Какво е нужно да направи той, ако реши да върне страната в правия път /в това обаче има едно голямо „ако“/. Той трябва да престане да дълбае още по-голяма дупка и да набележи най-правилните реформи. Макар че новото гръцкото правителство все още не е прокарало никакъв важен закон, непостижимите за него обещания и последвалите от тях безсмислени реакции, след като пое властта, предизвикаха сериозен удар на доверието на бизнеса, на финансовата стабилност и на приходите от данъци.

Възстановяването на доверието в Гърция изисква възможно най-бързо сключване на споразумение с международните кредитори, а също и разсейване на наслоилите се твърдения за излизане на страната от еврозоната и стремглавото й пристрастяване към популизъм от типа Венецуела.

Разбира се, сближаването с Владимир Путин, който изпраща своите танкове в една друга европейска страна, не е точно най-добрият начин, за да се осигури ново споразумение с Европа. От тази гледна точка, това, което е нужно на Гърция, е едно по-динамично развитие, опиращо се на важни реформи. Една страна като Гърция с разточителна администрация, се нуждае от данъчно законодателство и регулации, които да са гъвкави и лесно приложими.

Една страна с голяма безработица и най-вече голяма младежка безработица се нуждае от трудово законодателство, което да създава улеснения за назначения на служители, за откриване на нови предприятия и за развитие на съществуващите структури. Някои идеи на новото гръцко правитество имат смисъл, като например, тази за използването на ноу-хау на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) при планирането на реформи за производство на стоки. Герхард Шрьодер загуби своя първи мандат и се превърна в сериозен реформатор в началото на втория си мандат, но гръцкият премиер Ципрас няма време, той трябва да решава много бързо.

БТА