Има ли победител след една година война в източната част на Украйна?

Франс прес

Има ли победител след една година война в източната част на Украйна? Това не е Киев, нито проруските сепаратисти. Но със сигурност е Владимир Путин, който спечели повече, отколкото загуби, в конфронтацията си със Запада, смятат анализаторите.

Давайки подкрепата си на украинските бунтовници, силният човек на Кремъл пое голям риск, който доведе до серия от европейски и американски санкции срещу Русия, но успя де факто да отдалечи перспективите за интеграция на Киев в НАТО, наказвайки по този начин прозападните власти за това, че обърнаха гръб на Москва.

„Това, което искаше Путин, беше ясно още преди година: „блокиращо малцинство“ в Украйна или най-малкото контролиран конфликт, за да може да блокира решенията на Киев, които Москва не одобрява, като присъединяването към НАТО“, резюмира пред АФП Николай Петров, професор във Висшия институт по икономика в Москва. „Като цяло Кремъл постигна целите си“, подчертава той.

В момент, когато сепаратистите празнуват първата годишнина от излизането си на преден план, украинските власти са на дъното, отслабени от плачевното икономическо състояние на страната и без илюзии за перспективите за присъединяване към НАТО, най-вече заради сепаратистките територии, които не успяват да си върнат.

От другата страна на границата Владимир Путин се радва на рекордна популярност, най-вече заради анексирането на Крим от Русия през март 2014 година. Украинският полуостров с рускоговорящо мнозинство е считан от много руснаци за тяхна територия от съветската епоха.

„Крим беше присъединен към Русия без пушка да пукне, и популярността на Путин стигна до небесата“, констатира в доклад Дмитрий Тренин, директор на Центъра Карнеги в Москва.

Според неотдавнашно проучване на независимия център Левада, 72 на сто от руснаците одобряват действията на Владимир Путин като президент и 57 на сто – или двойно повече от декември 2013 г. – биха искали той да получи четвърти президентски мандат през 2018 година.

Добре пресметнат риск
Руският президент винаги е смятал, че Западът няма да стигне по-далеч от санкциите, които наложи. И фактите потвърдиха неговото мнение. Вашингтон наистина не спря да обвинява Русия – с пяна на устата – че изпраща войници в Украйна за да подкрепи бунтовниците, което Москва отрича. Но САЩ решиха да не доставят смъртоносни оръжия на Киев от страх да не ескалират конфликта.

По същият начин ЕС и Вашингтон, които приеха серия от санкции, насочени срещу сърцето на руската икономика, допринасящи за срива на рублата, се отказаха от радикални мерки като изключване на Русия от банковата система СУИФТ (SWIFT). „Западните санкции като цяло даже помогнаха на Путин да обедини руснаците зад съпротивата срещу външния натиск“, напомня Тренин.

Руската икономика, която преживя черна година, изглежда от своя страна си поема дъх, а рублата, която беше загубила половината от стойността си, възвръща силите си. Финансовият министър Антон Силуанов смята, че „отрицателният пик“ е отминал, а министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев съобщи за „значими признаци за стабилизиране“.

И като знак за възможно намаляване на напрежението със Запада, според Кремъл Владимир Путин може да посети Ню Йорк през есента, за да произнесе реч на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН. Това би станало първото му посещение в ООН от 10 години.

„Путин няма да отстъпи“

Руският президент е започнал конфронтацията със Запада във връзка с украинската криза, без да има конкретен план за действие, уверяват някои анализатори.

„Той имаше няколко цели и известната максима на Наполеон: „Първо трябва да влезеш в бой, а после ще се разбере“, казва Константин Калачев, ръководител на Политическата експертна група.

Но едно е сигурно: „Путин няма да се предаде и няма да отстъпи“, смята Тренин. „Москва ще продължи да отправя предизвикателства към световната хегемония на САЩ и да действа в свой интерес, водена от своите собствени ценности и без да опитва да си осигури одобрението на САЩ или на ЕС“, подчертава той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.