Трябва ли Сърбия да предаде Шешел на трибунала в Хага?

Когато преди шест месеца изпрати Воислав Шешел в Сърбия, уж по хуманитарни причини, трибуналът в Хага дори не сметна за нужно официално да информира правителството на Сърбия за неговото завръщане. Правителството на Сърбия при този случай не се задължи, че ще го върне в Схевенинген, когато съдът поиска това от нея. Все пак, нашата страна е обвързана от Закона за сътрудничество с Международния наказателен съд за бивша Югославия и това е правната основа, според която Шешел трябва да бъде предаден, когато Хага поиска това, по същата матрица, по която се действаше и с други обвинени.В член 4 от този закон обаче пише и това, че ако правителството прецени, че определена стъпка може да застраши суверенитета или интереса на сигурността на държавата, може да внесе възражение в трибунала. Досега никога Сърбия не се е опитвала да използва този параграф от закона.

Следва да се очаква, че от Хага много бързо ще пристигне заповед на съдебния състав за предаването на Воислав Шешел.

Може само да се гадае дали това ще бъде още едно решение, напечатано на английски език и качено на сайта на трибунала, до известна степен тайно, сякаш някой там се срамува, или пък този път Секретариатът на съда ще се обърне директно към правителството на Сърбия с искане да предаде Шешел. От начина, по който нашата страна разбра, че Хага отново търси Шешел, не трябва да се очудвам, ако искането за неговото предаване остане на сайта www.ICTY.org сред разнообразните съобщения и по-малко важните процедурни решения, както се случи с решението на Апелативната камара.

Хага знае, че Шешел няма да иска да се върне и сръбската полиция ще трябва да го арестува, за да изпълни решението на съда. Лидерът на радикалите сам се предаде на трибунала, когато разбра за обвинението още през февруари 2003 г. Той никога не е искал да го пуснат, дори за да отиде на погребението на майка си, тъй като не желаеше да се съгласи с това, с което се съгласяваха други обвинени – да приеме условията на съда за временно пускане на свобода. Той никога не се е съгласявал с нито едно условие на трибунала и дори предварително казваше как ще се държи, ако го пуснат, и те все пак го пуснаха.

След повече от 11 години на хоризонта не се вижда присъда, а неговата болест сякаш послужи за удобно излизане от проблема, т.е. за параван за хагския позор и неспособност. Така трибуналът се отърва от Шешел и го върна в Сърбия като правно невинен човек, за чиято вина формално все още предстои да се взима решение. С други думи, всичко, за което сега призовава Апелативната камара, вече бе известно и на 6 ноември миналата година. Тогава съдебният състав реши да пусне Шешел временно на свобода с циничното обяснение за хуманитарните причини и грижата за неговото здравословно състояние. Не е известно междувременно Хага официално да се е интересувала как е Шешел, но не трябва да се съмняваме, че за това Хага разполага с достоверна информация.

Съдебният състав остана и през януари на своето становище, когато отхвърли жалбата на прокурора Серж Брамерц, наред с другото посочвайки, че от Шешел засега не е било искано да се върне и че неговото изявление, че няма да се отзове, не представлява никакво нарушаване на условията. След като Брамерц тогава се позова и на обръщението на Шешел към свидетелите, съдебният състав оцени, че става дума за неопределени изявления, които не представляват влияние върху свидетели или жертви и поради това не нарушават условията за пускане на свобода. Ако Апелативната камара наистина само искаше да поправи процесуалната грешка на по-низшия съд и след пет месеца да накаже Шешел със затвор заради изявленията, че вече няма да се върне, трибуналът можеше да се обърне към правителството и да предложи тихомълком да се изпълни неизбежната процедура. Така може би щеше да бъде намалена възможността от разбунване на обществеността във връзка с всичко това.

Съдебният състав на съдията Жан-Клод Антонети, който с безусловно пускане след повече от 11 години отвори вратата на Хага и каза – върви си, сега трябва да се откаже от своите думи и да каже – върни се. Звучи абсурдно, но съдия Антонети сега ще трябва по заповед на Апелативната камара да върне Шешел в Хага, за да утвърди дали той не е нарушил условията на безусловното пускане на свобода. А условия наистина не съществуваха освен това Шешел да не говори със свидетели и жертви и да не получи нов паспорт в Сърбия. Апелативната камара сега казва дори, че трябва да се преценят нови условия, под които Шешел, евентуално, отново може да бъде пуснат на свобода.

В тази процедура Хага ще изслуша становището на Сърбия, макар да е известно, че гаранции на Шешел бяха предлагани на няколко пъти, но той ги отхвърляше. Това означава, че съдебният състав на съдия Антонети на теория би могъл да поиска екстрадицията на Шешел в Хага, да го изслуша, да изпълни всички наредби на Апелативната камара и отново да го пусне. Прокурорът отново ще има право да обжалва, а Апелативната камара – възможност да отмени и това решение. Нищо от Хага не трябва да ни учудва.

Играта с Шешел може да се разглежда и в контекста на новите хагски стандарти за командна отговорност, за което доста се говореше когато бяха освободени Готовина, Перишич, Станишич и Симатович. По новата практика за вина по командна отговорност е необходимо да се докаже, че командващият директно е наредил на своите подчинени да извършат престъпления.

Ясно е, че присъдата е главният проблем на трибунала, а не това дали Шешел ще се появи веднага в Хага и как ще се държи, докато е в Сърбия. Първото произнасяне на присъдата бе насрочено за 30 октомври 2013 г. Когато съдът насрочи произнасяне на присъдата, то вече е взето решение за вината и вероятно се работи само по някои по-малко важни въпроси и обяснения.

Съдиите изглежда протакат, тъй като знаят, че не могат да осъдят Шешел, ако са освободени неговите така наречени съучастници в съвместното престъпно начинание. Или вече имат присъда в джоба си, която е точно толкова голяма, колкото да покрие престоя му в затвора и с облекчение отново да го изпратят вкъщи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.