Шотландската национална партия може да е ключът за следващото правителство в Лондон
Асошиейтед прес
Битката на Ед Милибанд да върне Лейбъристката партия на власт след пет години в опозиция се натъква на препятствие в Шотландия, където партията регистрира драматичен спад на подкрепата си в една от своите традиционни крепости. Като последица от разгорещените страсти около референдума за независимост миналата есен, традиционните навици на шотландците да гласуват за Лейбъристката партия се променят в полза на Шотландската национална партия (ШНП), която се обявява за откъсване от Великобритания. Предизборните анкети сочат значителен отлив от лейбъристите, които могат да загубят достатъчно смятани някога за сигурни депутатски места, за да бъдат попарени надеждите им да спечелят преобладаващо мнозинство в парламентарните избори на 7 май. Кризата на Лейбъристката партия в Шотландия на свой ред подхранва надеждите на премиера Дейвид Камерън да остане в резиденцията на Даунинг стрийт 10.
Майкъл Патерсън, бивш фабричен работник, който е безработен от 6 години, е като мнозина други шотландски гласоподаватели от работническата класа, комуто е омръзнало снизходителното, по негови думи, отношение на Лейбъристката партия. „Тази партия вече не гледа към обикновените хора“, казва 58-годишният Патерсън, който живее в Анисленд – предградие на Глазгоу, в което четири социални центъра доставят храна на нарастващ брой семейства, които не могат да свържат двата края. Шотландските националисти не постигнаха целта си да спечелят референдума за независимост през септември, но те печелят подкрепа след него в резултат на това, че избирателите виждат в ШНП най-изявен поддръжник на правата на Шотландия.
А Лейбъристката партия и (лидерът й) Ед Милибанд, които заедно с Камерън лобираха силно срещу привържениците на независимостта, обратно, изгубиха симпатии. Привържениците на отцепването от Великобритания събраха 45 на сто от гласовете – доста под необходимото мнозинство. Но това равнище на подкрепа е достатъчно за спечелване на много места в британския парламент, който се избира по системата „печели първият във всеки избирателен район“. Това означава, че партията, която е за отцепване от Великобритания, може да се окаже в решаваща позиция при формирането на следващото британско правителство, ако никоя партия не спечели мнозинство – изход, който мнозина експерти предричат.
Шотландският вот има ключово значение. От близо век Лейбъристката партия разчита на 59-те шотландски (мажоритарни) избирателни райони, за да увеличи общия брой на депутатите си в Камарата на общините. Популярен бе изразът, че някои райони там биха избрали и магаре, ако то е закичено с розата – символ на Лейбъристката партия. Но същото би могло да се каже и за много други древни крепости на мощни местни кланове, които изобилстват в Шотландия. „Всички в моето семейство – баща ми, дядо ми – гласуваха за лейбъристите, и докъде ни доведе това? Лейбъристите имаха 80 години да се застъпят за Шотландия, но единственият път, когато те се интересуват от мнението на обикновените хора, е когато дойдат избори, и смятат, че подкрепата ни за тях им е в кърпа вързана. Е, този път няма да получат моя глас“, каза Патерсън.
Макар че не иска да гласува за лейбъристите, Патерсън и мнозина други в Шотландия биха желали Великобритания да има лейбъристко правителство, подкрепено от силна група от депутати на ШНП като гаранция, че обещанията за повече власт на Шотландия ще бъдат изпълнени. Шотландските избиратели, окрилени от дебата дали тяхната страна трябва да скъса 300-годишния съюз с Англия, преосмислят старите си пристрастия, каза Джон Къртис, професор по политология от университета в Стратклайд. „Всеки лейбъристки депутат, който се е кандидатирал отново в Шотландия, на практика се бори да спаси своята политическа кариера. Съмнявам се да изгубят всичките си места, но Лейбъристката партия вече не може да разчита на сигурна победа във всеки избирателен район“, каза той. Според него 20-процентната преднина на ШНП във всяка предизборна анкета е толкова значителна, че Лейбъристката партия може да запази само няколко района.
ШНП никога не е печелила повече от 11 места в британския парламент, но експерти очакват след изборите през май тя да има много повече. „Макар че ШНП изгуби референдума, тя се позиционира като партията на социалната справедливост с най-добрите шансове да извърши промените и да издейства пълномощията, които онези, които гласуваха за независимост, все още искат“, каза Къртис. През последните шест месеца членската маса на ШНП нарасна от 25 000 на над 104 000. Тя сега е третата по големина партия във Великобритания, макар че на Шотландия се падат едва 8,3 процента от населението на Обединеното кралство. Повечето шотландци са доволни от безплатните медицински рецепти, от безплатната храна за учениците, от безплатното образование и от други придобивки, въведени след като ШНП за първи път оглави властта в Шотландия през 2007 г.
Първият министър Никола Стърджън, която е и лидер на ШНП, подпомогна (партийната) кауза миналата седмица със силно представяне в телевизионния дебат, който я постави на един и същи подиум заедно с Камерън и Милибанд. Дори обаче националистите да изметат лейбъристите от Шотландия, наблюдателите смятат, че Милибанд все пак може да стане премиер начело на правителството на малцинството с подкрепата на депутатите на ШНП. Стърджън писа във вестникарска статия в неделя, че би работила с Милибанд при известни условия. По-рано тя публично изключи каквато и да е подкрепа за Камерън и консерваторите. Подкрепата на ШНП обаче може да си има цена. Националистите призоваха за край на правителствената програма за строги икономии, за ограничаване на съкращенията за обществените услуги, за премахване на Камарата на лордовете и за ликвидирането на британския флот от атомни подводници „Трайдънт“, базиран в Шотландия.
ШНП е твърд противник на оръжията за масово унищожение и не желае остаряващи ядрени оръжейни системи на шотландските брегове. Оставащата подкрепа за лейбъристите до голяма степен идва от пенсионери, които живеят със спомена за старата партия, която се радваше на симпатиите на работниците в корабостроителниците, в преработващите заводи и въгледобивните мини – всички те вече почти изчезнали. Днешните млади шотландци много по-вероятно ще подкрепят ШНП или Зелената партия. „Аз гласувам за ШНП, защото те ще се застъпят за Шотландия и ще окажат натиск върху правителството на Обединеното кралство да се откаже от ядрените оръжия“, каза Кърсти Тейлър, 19-годишен студент от Клайдбанк. Майка ми и баща ми гласуваха за лейбъристите, но сега вече няма голяма разлика между тях и консерваторите“, добави тя.
БТА