След победата в Тикрит правителството на Ирак трябва да спечели сунитите

Самир Якуб
Асошиейтед прес

Ирак спечели битката за отвоюване на град Тикрит от групировката „Ислямска държава“ с подкрепата на необичайна коалиция, включваща ирански съветници, шиитски милиции и предвождани от САЩ въздушни удари, но сега страната е изправена пред може би най-важната си битка: спечелване на подкрепата на сунитите.

Сунитските племена играха ключова роля по време на американската окупация за отблъскване на Ал Каида в Ирак – предшественика на групировката „Ислямска държава“, а недоверието им към предвожданото от шиити правителство в Багдад улесни настъплението на екстремистите миналата година. Но сега, когато Тикрит тъне в развалини, а в него патрулират непокорни шиитски милиции, влиятелните сунитски племена продължават да изпитват крайно недоверие в момент, когато се задават още офанзиви в техните главни райони.

Правителството „се нуждае от тези местни племена, за да пазят територията и да удържат фронта, докато бъде възстановена властта на правителството в тези области“, каза старши изследователят от Центъра за изследвания и планиране „Ал Баян“ в Багдад Саджад Джияд. „Необходимо е правителството да гарантира, че за всички, които се бият днес, има бъдеще в Ирак утре, а не само да намери краткосрочно военно решение днес и да забрави за тях след това“, каза той.

Недоволството сред сунитите се трупаше през осемгодишното управление на иракския министър-председател Нури ал Малики, който според мнозина водеше прошиитска политика. Ал Малики отвърна на надигащите се сунитски протести със силови мерки, което още повече разпали недоволството. До декември 2013 г. силите за сигурност се изтеглиха от Рамади, след като разтуриха протестен лагер, позволявайки на бойците на „Ислямска държава“ в крайна сметка да превземат града.

Когато групировката „Ислямска държава“ предприе настъпление в една трета от Ирак миналото лято, много сунити първоначално посрещнаха бойците й като освободители. Анализатори смятат, че членове на забранената партия „Баас“ на Саддам, включваща предимно сунити, също са помогнали на екстремистите.

Малкото сунитски племена, които се вдигнаха срещу групировката „Ислямска държава“, плащат тежка цена. В град Дулуя в провинция Салах ад Дин има масов гроб, в който са останките на 150 човека от племето ал джабур, убити от бойците през декември. Бойците също така убиха над 200 мъже, жени и деца от сунитското племе Ал Бу Нимр в провинция Анбар през ноември. Масовите убийства отправиха силно предупреждение към други, които обмислят да помагат на правителството.

След отвоюването на Тикрит сунитите, живеещи в контролираната от „Ислямска държава“ провинция Анбар, в която се намира Фалуджа, и провинция Ниневия, в която е вторият по големина иракски град Мосул, очакват иракското настъпление сега да се насочи към техните райони. Но мнозина продължават да се страхуват както от групировката „Ислямска държава“, така и от шиитските милиции, участващи в иракското настъпление.

Подкрепяните от правителството Сили за народна мобилизация, състоящи се главно от шиитски милиции, са движеща сила в повечето успешни битки срещу въоръжената групировка. Но от тези градове не е останало почти нищо – няколко правозащитни организации посочват милициите като виновниците за това разрушение. Могъщите милиции, подкрепяни от Иран, са били обвинявани в миналото за различни зверства – от принуждаване на сунитски семейства да напуснат домовете си до отвличания и в някои случаи екзекуции.

В Тикрит боевете повредиха много домове. Достъпът до електричество и вода е непостоянен, а в някои части на града пътищата са осеяни с кратери и са непроходими. Правителството обвинява престъпни банди за плячкосването, но други обвиняват членовете на милициите.

„Хората в Мосул не са толкова въодушевени от влизането на милициите в града сега, защото те действат като онези хора от „Даеш“, които плячкосаха къщите на християни в Мосул“, каза учителят от Мосул Али Мохамед Джасим, който сега е преселен в Киркук, използвайки арабския акроним за екстремистката групировка.

Министър-председателят Хайдер ал Абади призовава силите за сигурност да спрат грабежите и вандализма в Тикрит и обещава да бъде създаден фонд за подпомагане на завръщането на жителите в Тикрит. Той не даде подробности, но анализатори казват, че е необходима подобна стъпка.

В битката в Тикрит бяха изпробвани усилия за сливане на малки, но символични сунитски батальони с иракската армия, при което около 200 мъже, главно от племето Ал Джабур, се присъединиха към подкрепяните от правителството сили. Целта е в крайна сметка да бъдат поставени основите на месни сили за национална отбрана, които да останат в Тикрит и други отвоювани градове.

Но надигащите се напрежения между иракската армия и Силите за народна мобилизация предизвикват тревога. Няколко се оттеглиха от действията в Тикрит, след като предвожданата от САЩ коалиция започна там въздушни удари, за да подкрепи забуксувалата тогава операция. Те бързо се върнаха в боевете, но временното разделение между иракската армия и милициите подчерта нарастващите напрежения.

„Шиитските групи рядко са създавали такъв здрав съюз, какъвто направиха в началните месеци на боевете с ИДИЛ“, каза един от авторите на книгата „ИДИЛ: вътре в армията на терора“ Хасан Хасан, използвайки друг акроним на въоръжената групировка.

„Различията сред биещите се с ИДИЛ сили ще се увеличат, когато битката забуксува. Но като цяло в Багдад има съперничещи си гледни точки за ролята на Иран и борбата с ИДИЛ. Някои от тях са твърде близки до Иран, а някои не са“, заяви той.

Докато Ирак гледа напред към своя следващ боен фронт – най-вероятно в провинция Анбар, правителството има ключова възможност да покаже желанието си да защити сунитските общности и да овласти хората от сунитските племена да се грижат за закона и реда, след като бъде премахната групировката „Ислямска държава“ и се възстанови нормалният живот.

Много от племената в Анбар искат оръжия и пари от правителството, също както много от шиитските милиции получават правителствена помощ. Видният сунитски депутат Хамид ал Мутлак каза, че постигането на политическо помирение трябва да бъде върховният приоритет, ако правителството очаква да види успехи в Анбар и Ниневия.

„Племената в Анбар, иракската армия и полицията могат да свършат работата без помощта на (шиитските) милиции“, каза той. „Изключването на милициите от битката в Анбар е първата стъпка, която правителството би трябвало да предприеме, за да си възвърне доверието на хората в Анбар“, заяви той.

БТА